Ненецки автономен окръг
| Ненецки автономен окръг Ненецкий автономный округ | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
_-_Nenets_Autonomous_Okrug.svg) Ненецки автономен окръг на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Адм. център | Нарян Мар |
| Площ | 176 802 km² |
| Население | 43 997 души (2018) 0,249 души/km² |
| Адм. център | Нарян Мар |
| Федерален окръг | Северозападен федерален окръг |
| Губернатор | Игор Кошин |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 83 |
| Официален сайт | adm-nao.ru |
| Ненецки автономен окръг в Общомедия | |
Ненецки автономен окръг е самостоятелен субект на Руската Федерация, разположен на територията на Северозападния федерален окръг и влизащ в състава на Архангелска област[1]. Площ 176 802 km2 (49-о място по големина в Руската федерация, 1,03% от нейната площ и 30,15% от територията на Архангелска област). Население на 1 януари 2018 г. 43 997 души (85-о, последно място по броя на жителите си в Руската федерация, 0,03% от нейното население). Административен център град Нарян Мар. Разстояние от Архангелск до Нарян Мар 1097 km. Разстояние от Москва до Нарян Мар 2230 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]До 1929 г. територията на сегашния Ненецки автономен окръг влиза в състава на Архангелска губерния. На 15 юли 1929 г. е образуван Ненецки окръг, в състава Северния край, като през 1930 г. е преобразуван в Ненецки национален окръг, а през 1977 г. – в Ненецки автономен окръг. Единственият град в окръга Нарян Мар е признат за такъв през 1935 г.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Ненецкия автономен окръг е разположен в североизточната част на Архангелска област и в крайната североизточна част на Европейска Русия и Източноевропейската равнина. На изток граничи с Ямало-Ненецкия автономен окръг на Тюменска област, на юг – с Република Коми, на югозапад – със същинската територия на Архангелска област, а на север се мие от водите на Бяло, Баренцево и Карско море. В тези си граници заема площ от 176 802 km2 (49-о място по големина в Руската федерация, 1,03% от нейната площ и 30,15% от територията на Архангелска област).[2]
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът е предимно равнинен, като се открояват няколко древни силно разрушени полупланински възвишения. Канин Камен (242 m), северните разклонения на Тимански кряж (Космински Камен 301 m) и хребета Пай Хой в крайния североизток с височина 300 – 400 m. Максимална височина връх Мореиз 467 m. Западните участъци на Канинската и Малоземелската тундра са плоски и силно заблатени равнини, а територията на изток от долното течение на река Печора – Болшеземелската тундра е малко по-високо над морското равнище, по-слабо заблатена и в нейните предели има множество моренни възвишения и хълмове.[2]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е суров, като средната януарска температура е от -12 °C на югозапад до -22 °C на североизток, а средната юлска съответно от 13 °C до 6 °C. Годишната сума на валежите е 280 – 420 mm, като около 70% от тях падат през топлия сезон. Широко е разпространена вечно замръзналата почва. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 72 до 110 денонощия.[2]
Води
[редактиране | редактиране на кода]По територията на окръга протичат 1854 реки (с дължина над km) с обща дължина 47 144 km. По-голямата част от Ненецкия автономен окръг принадлежи към водосборния басейн на Баренцево море, крайните западни райони – към водосборния басейн на Бяло море, а крайния изток – към водосборния басейн на Карско море. На протежение от 220 km в пределите на окръга преминава най-долното течение на река Печора, вливаща се в Баренцево море, която в този си участък е достъпна за големи морски съдове. Нейни основни притоци са Сула, Шапкина и Адзва и Колва (десни притоци на Уса, която е десен приток на Печора). Към водосборния басейн на Баренцево море принадлежат още реките Вижас, Ома, Пьоша, Индига, Чорная, Коротаиха и др. Към водосборния басейн на Бяло море принадлежат малки и къси реки протичащи по полуостров Канин, а към водосборния басейн на Карско море – река Кара. Реките в окръга са с предимно равнинен характер. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (до 75%). Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултата от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Продължителността на заледяването на реките съставлява 7-8 месеца, а много от по-малките реки замръзват до дъно.[3]
В Ненецкия автономен окръг има над 160 хил. езера с обща площ над 6200 km2, като около 106 хил. от тях са по-големи от 10 дка. Множество от малките тундрови реки и малки езера, много често се обединяват в система чрез къси протоци и образуват т.нар. „виски“ (Вашуткини езера). Голяма част от езерата в региона са с термокарстов произход и са разположени в Болшеземелската и Малоземелската тундра. Голямо разпространение имат и крайречните (старици) и лагунните езера, намиращи се основно по долината на Печора. Най-големите езера в окръга са: Голодная Губа, Урдюжко, Песчанка-То и Пилня. Блатата и заблатените земи заемат 33 818 km2, което съставлява 19,13% от територията на Ненецкия автономен окръг.[3]
Почви, растителност, животински свят
[редактиране | редактиране на кода]Основните почвени видове са тундрово-торфените и торфено-глинестите почви, а на югозапад се срещат и глинесто-подзолисти почви. Над 3/4 от територията на окръга е разположена в зоната на тундрата, където преобладават мъховите и тревисто-мъховите растителни съобщества, а по долините на реките – гъсти храсталаци от тундрова върба (ива). Крайните южни и югозападни части попадат в зоната на лесотундрата и северната тайга. По заливните тераси на реките и в делтата на Печора има обширни пасища, на които пасат големи стада северни елени. Животинския свят е представен от песец, лисица, хермелин, тундрови и бели гъски, лебеди и патици, а реките и крайбрежните води на моретата са богати на различни видове риби.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2018 г. населението на Ненецкия автономен окръг наброява 43 997 души (85-о, последно място по броя на жителите си в Руската федерация, 0,03% от нейното население). При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на окръга е бил следния: руснаци 26 648 души (63,31%), ненци 7504 (17,83%), коми 3623 (8,61%), украинци 987 (2,34%). На територията на окръга има още 68 етнически групи, а около 658 (1,6%) души не са посочили своята етническа принадлежност.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Ненецкия автономен окръг се дели на 1 окръжен градски окръг, 1 муниципален район, 1 град с областно подчинение (Нарян Мар) и 1 селище от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Нарян Мар (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Окръжни градски окръзи | ||||||
| 1. Нарян Мар | 45 | 24 654 | гр. Нарян Мар | 24 654 | ||
| Муниципални райони | ||||||
| 1. Заполярни | 176 757 | 19 283 | сгт Искателей | 7178 | 4 |
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ненецкого автономного округа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тельнова Н.О., Мурыгин А.М. и др. Ненецки автономен окръг (Не́нецкий автоно́мный о́круг) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 22. Нанотехнология - Николай Кавасила [Нанонаука — Николай Кавасила]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-358-3. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-02 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ненецки автономен окръг
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Ненецки автономен окръг
