Направо към съдържанието

Томска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Томска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Томска област на картата на РусияТомска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърТомск
Площ314 391 km²
Население1 078 280 души (2018)
3,43 души/km²
Адм. центърТомск
Федерален окръгСибирски федерален окръг
ГубернаторВиктор Крес
Часова зонаUTC +3
МПС код70
Официален сайтtomsk.gov.ru
Томска област в Общомедия

Томска област e субект на Руската Федерация, в югозападната част на Сибирския федерален окръг[1]. Площ 314 391 km2 (15-о място по големина в Руската Федерация, 1,84% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 078 280 души (48-о място в Руската Федерация, 0,73% от нейното население). Административен център град Томск. Разстояние от Москва до Томск 3500 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

До присъединяването на територията на областта към Русия през XVII век основното ѝ население са били сибирските татари, селкупите и хантите. Развитието на територията на областта започва в началото на XVII век, когато през 1604 г. като укрепен пункт е основан град Томск. Останалите пет града в областта са признати за такива през ХХ век. През 1804 г. е създадена Томска губерния, която просъществува до 1925 г. когато е включена в състава на новообразувания Сибирски край (от 1930 г. Западносибирски край). На 28 септември 1937 г. територията на сегашната Томска област е присъединена към новообразуваната Новосибирска област. На 13 август 1944 г. Новосибирска област е поделена на три части и една от тях е новата Томска област.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Томска област се намира в западната част на Азиатска Русия, в югозападната част на Сибирския федерален окръг. На северозапад и север граничи с Ханти-Мансийски автономен окръг - Югра на Тюменска област, на изток – с Красноярски край, на юг – с Кемеровска и Новосибирска област и на запад – с Омска област. В тези си граници заема площ от 314 391 km2 (15-о място по големина в Руската Федерация, 1,84% от нейната площ).[2]

Релеф, полезни изкопаеми

[редактиране | редактиране на кода]

Томска област е разположена в Западен Сибир и заема югоизточната част на Западносибирската равнина, където преобладават плоски, силно заблатени територии. По средното течение на река Об са разположени Кетско-Тимската, Чулимската, Приаргинската, Източно-Барабинската и Васюганската наклонени равнини и Об-Тимската низина. Централната част на областта е заета от широката долина на река Об, която дели територията на областта на две почти равни части: лявобрежие, включващо обширната блатиста низина Васюгание с височина до 166 m и малко по-високо дяснобрежие, по-слабо заблатено и по-залесено с височина до 193 m. В крайните югоизточни части на областта навлизат най-северните разклонения – Арчакаски кряж (възвишение) на планината Кузнецки Алатау с височина до 211 m.[2]

В недрата на Томска област се намират големи залежи на нефт, природен газ (Западносибирски нефтогазоносен басейн) и торф (Васюганско находище). По запаси на торф Томска област заема 2-ро място в Русия. Има находища на нерудни полезни изкопаеми (глина, варовик, строителен камък, мрамор, пясъчно-чакълески смеси, минерални оцветители). Големи са запасите и на подземни води, в т.ч. термални води (бромисти, йодисти, сероводородни, радонови).[2]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е континентален. Зимата е сурова и продължителна (средна януарска температура от -19 до -21 °C), а лятото е топло, но кратко (средна юлска температура 17 – 18 °C). Годишната сума на валежите се колебае от 400 до 550 mm с максимум на валежите през лятото. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 135 – 140 денонощия на север до 150 денонощия на юг.[2]

Води

[редактиране | редактиране на кода]

По територията на Томска област протичат около 18,1 хил. реки с обща дължина около 95 хил. km, като 1620 от тях са дължина над 10 km, с обща дължина 57,2 хил. km. 99,5% от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на река Об и съвсем малка част на североизток – към водосборния басейн на река Енисей. Основната река е Об, която протича от югозапад на североизток през областта на протежение от ... km. Нейни основни притоци са: Том, Шегарка, Чулим, Чая, Парабел, Васюган и Тим. Реките в областта са равнинни, с множество меандри, с малък наклон и бавно течение. Подхранването им е предимно снежно (до 80%). Водният им режим се характеризира с разтегнато във времето сравнително невисоко пролетно-лятно пълноводие, повишен отток през лятно-есенния период и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.[3]

На територията на Томска област са разположени над 31 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 2150 km2, като над 11,6 хил. от тях са с площ над 10 дка. Разпределението им по територията на областта е неравномерно, като голяма част от тях е съсредоточена по дяснобрежието на Об – по долината на самата река и по нейните десни притоци, на левобрежието – основно по долината на река Васюган. Основният вид езера са крайречните, но широко разпространение имат и блатните езера. Най-големите естествени езера в областта са: Мирно езеро (18,3 km2), Имъемтор (17,2 km2) и Варгато (17 km2). Блатата и заблатените земи заемат 91 739 km2, 29,18% от територията на областта. Тук е разположена една от най-големите в Русия и света блатна система – Голямото Васюганско блато, а така също и голямата блатна система Лотари.[3]

Почви, растителност, животински свят

[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са предимно ливадно-подзолисти и торфено-блатни, а в южните и югозападни райони – сиви горски и черноземни.[2]

Горите заемат 56% от територията на областта, като преобладават иглолистните (около 60%) и включват основно сибирски кедър, ела, смърч и бор, а от широколистните най-разпространените видове са бреза и осика.[2]

Животинския свят е представен от вълк, рис, лисица, северен елен, лос, сърна, хамстер, белка, собол, ондатра, северноамериканска катерица, множество видове птици, а реките и езерата са богати на риба.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Томска област наброява 1 078 280 души (48-о място в Руската Федерация, 0,73% от нейното население). Гъстота 3,43 души/km2). Градско население 72,4%. При преброяването на населението на Руската Федерация етническият състав на областта е следния: руснаци 922 723 (88,1%), татари 17 029 (1,6%), украинци (11 254 (1,1%), немци 8687 (0,9%). В областта живеят още чуваши, беларуси, башкири, евреи и др.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Томска област

В административно-териториално отношение Томска област се дели на 4 областни градски окръга, 16 муниципални района, 6 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Кедрови, Стрежевой и Томск), 2 града с районно подчинение (Асино и Колпашево) и 1 град (Северск) с особен статут и 1 селище от градски тип.

Административно-териториално деление на Томска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Томск
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Кедрови 1697 3199 гр. Кедрови 2034 345
ІІ. Северск[4] 486 113 847 гр. Северск 107 498 10
ІІІ. Стрежевой 32 41 541 гр. Стрежевой 41 541 931
ІV. Томск 295 594 827 гр. Томск 573 647
Муниципални райони
1. Александровски 29 900 8034 с. Александровское 6884 890
2. Асиновски 5943 33 726 гр. Асино 24 354 93
3. Бакчарски 24 700 11 920 с. Бакчар 5759 220
4. Верхнекетски 43 349 15 907 сгт Бели Яр 8156 401
5. Зирянски 3966 11 676 с. Зирянское 5150 120
6. Каргасокски 86 900 19 294 с. Каргасок 7424 535
7. Кожевниковски 3908 20 305 с. Кожевниково 8009 85
8. Колпашевски 17 112 38 416 гр. Колпашево 23 180 330
9. Кривошеински 4400 12 097 с. Кривошеино 5297 177
10. Молчановски 6351 12 255 с. Молчаново 5305 225
11. Парабелски 35 846 12 375 с. Парабел 6116 469
12. Первомайски 15 554 16 752 с. Первомайское 5309 101
13. Тегулдетски 12 300 6014 с. Тегулдет 4059 389
14. Томски 10 064 75 067 гр. Томск
15. Чаински 7242 11 663 с. Подгорное 4717 373
16. Шегарски 5030 18 981 с. Мелниково 8048 64
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Томской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Животновъдството дава 60% от стойността на всички продукти. Отглеждани прасета, птици и сребристо-черни лисици. Отглеждат се зърнени и бобови култури.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 583[5] 622,9[6] 549,2 488,4[6] 388,4[7] 381,3 339,9[7]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Самойлова Г.С., Горячко М.Д., Кузьминых С.В., Зиновьев В.П., Прокинова А.Н., Павлинов П.С. Томска област (То́мская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула - Улан Батор [Телевизионная башня — Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д е ж ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Томская область, том 26, стр. 65
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Томска област
  4. ↑ закрито административно-териториално образувание
  5. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  6. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  7. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Томска_област&oldid=11993366“.