Калмикия
| Република Калмикия Хальмг Таңһч | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
 Република Калмикия на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Столица | Елиста |
| Площ | 74 731 km² |
| Население | 269 984 души (2021) 3,61 души/km² |
| Федерален окръг | Южен федерален окръг |
| Президент | Алексей Орлов[1] |
| Министър-председател | Людмила Иванова[2] |
| Езици | руски и калмикски |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 08 |
| Валута | руска рубла |
| Калмикия в Общомедия | |
Република Калмикия, съкратено Калмикия (на руски: Респу́блика Калмы́кия; на калмикски: Хальмг Таңһч) е субект в състава на Руската федерация, намираща се в Южния федерален окръг и Поволжкия икономически район[3]. Площ 74 731 km2 (42-ро място в Русия, 0,44%). При преброяването на населението през 2010 г. е имала 289 481 души[4], а на 1 януари 2017 г. 277 803 души (80-о в Русия, 0,19%). Столица е град Елиста. Разстоянието от Москва до Елиста е 1836 km.
Това е единственият регион в Европа, където будизмът се практикува от по-голямата част от населението. Тя е известна като международен център на шаха, защото бившият ѝ президент Кирсан Илюмжинов е начело на Световната федерация по шахмат (ФИДЕ).
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]На 4 ноември 1920 г. е образувана Калмицката автономна област, която на 20 октомври 1935 г. е преобразувана в Калмицка АССР. През 1944 г. Калмицката АССР е ликвидирана и жителите ѝ насилствено са депортирани в Средна Азия и Сибир. На 9 януари 1957 г. е новообразувана като Калмицка автономна област в състава на Ставрополски край, а на 29 юли 1958 г. е възстановен статутът ѝ на Калмицката АССР. На 18 октомври 1990 г. е преобразувана в Калмицка ССР, а на 20 февруари 1992 г. става Република Калмикия, субект в състава на Руската федерация.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници
[редактиране | редактиране на кода]Република Калмикия е разположена в южната част на Европейска Русия, в югоизточната периферия на Източно-Европейската равнина, на северозападното крайбрежие на Каспийско море. На юг граничи с Република Дагестан, на югозапад със Ставрополски край, на запад – с Ростовска област, на северозапад – с Волгоградска област, на североизток – с Астраханска област, а на югоизток има 167 km брегова линия с Каспийско море.[5]
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Страната заема северозападната част на Прикаспийската низина, т.нар. Черни земи на юг и Сарпинската низина на север, голяма част от меридионалното възвишение Ергени (връх Шаред 222 m, в южната част на страната) с отделящия се от него Салско-Манички рид (до 221 m) и Кумо-Маничката падина на юг, с максимална височина на вододела от 25 m. Около 10% от територията на Калмикия на югоизток, покрай бреговете на Каспийско море е под морското равнище (-28 m). Като цяло релефът представлява предимно полупустинна равнина.[5]
Полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Република Калмикия е много богата на полезни изкопаеми – главно големи залежи на нефт и природен газ, готварска сол и разнообразни строителни материали.[5]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на страната е рязко континентален, с горещо и сухо лято и студена, безснежна зима. Средна юлска температура от 23 °C до 26 °C, средна януарска – от -5 °C до -8 °C. На юг в степите на Черните земи зимата обикновено е безснежна и позволява паша за овцете през този сезон. Сухотата на климата се засилва от северозапад (300 – 400 mm годишна сума на валежите) на югоизток (170 – 200 mm). Вегетационният период с денонощни температури над 10 °C са от 180 до 213 дни.[5]
Води
[редактиране | редактиране на кода]
Повърхностно течащите води в републиката са малко и цялата ѝ територия се отнася към три водосборни басейна. Източната, централната и южната част попада във водосборния басейн на Каспийско море чрез река Волга и нейните десни притоци и малки и непостоянни реки вливащи се директно в морето. В този регион има малки безотточни водосборни басейни. Крайната югозападна и крайната северозападна част на страната се отнася към водосборния басейн на Азовско море чрез реките Западен Манич и Сал, леви притоци на река Дон, вливаща се в Азовско море. Главният вододел преминава по билото на възвишението Ергени. В Република Калмикия има 137 реки с обща дължина 4008 km, голяма част от които малки, непостоянни и пресъхващи през лятото реки и ручеи. Източната част на страната е практически лишена от повърхностни води. Подхранването на реките е предимно снегово, а процентът на дъждовното подхранване е изключително малък. Водният режим се характеризира с кратко пролетно пълноводие и много много малък или никакъв отток преди и след това.[6]
Най-голямата река на територията на републиката е река Волга, която протича в най-източната ѝ част в района на селището Цаган-Аман на протежение от 12 km. Другите по-големи реки също протичат по границите на страната: река Кума с непостоянния си ляв приток река Източен Манич (по границата с Република Дагестан и Ставрополски край) и река Запеден Манич с левия си приток Егорлик (по границата с Ростовска област). От възвишението Ергени водят началото си реките Джурак-Сал и Сара-Сал, съставящи река Сал, ляв приток на Дон.[6]
В Република Калмикия има над 4,4 хил. езера с обща площ около 1970 km2, като с малки изключения всички са солени. Голяма част от тях се отнасят към категорията на реликтовите езера и са разположени или в Кумо-Маничката падина след разделянето на Черно и Каспийско море в древността или покрай източното подножие на възвишението Ергени, по древната долина на Волга – Сарпинските езера. Най-големите езера в Калмикия са в Кумо-Маничката падина – езерата Манич-Гудило и Малък Манич, включени в състава на Пролетарското водохранилище и Чограйското водохранилище, разположено югозападно от първото, по границата със Ставрополски край.[6]
Почви, растителност
[редактиране | редактиране на кода]
Преобладаващата част от територията на Калмикия се намира в полупустинната зона, характеризираща се с комплексна почвено-растителна покривка. В северната част са разпространени свитло-кафяви глинести почви в съчетание със солончаци, а растителността е предимно тревиста (коил). На юг и югоизток е полупустиня с кафяви глинести почви с изключително сухолюбива растителност. В Черните земи преобладават кафявите почви с ценни в хранително отношение тревни формации, благоприятни за пасища и сенокосене. В западните части са разпространени тъмнокфявите почви с характерни тревни формации. В по-влажните места по долините на временните реки има рядка дървесна растителност представено от върба, осика и топола.[5]
Животински свят
[редактиране | редактиране на кода]Бозайниците са представени от зайци, разнообразни гризачи (суслик, къртица, полевки и др.), хищници (лисица, вълк), а от копитните дива коза сайга. Птици – степен орел, жерав, сива патица, дропла и др.[5]
Население
[редактиране | редактиране на кода]По данни от преброяването от октомври 2002 г. в Калмикия живеят 292 410 души при гъстота 3,8 жит./км2. Урбанизацията на населението е 44,30 %. Националният състав на населението е следният:
- калмики – 53,33%
- руснаци – 33,55%
- даргинци – 2,49%
- чеченци – 2,04%
- казахи – 1,71%
- турци – 1,07%
- украинци – 0,86%.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]
В административно-териториално отношение Република Калмикия се дели на 1 републикански градски окръг и 13 муниципални района. Има 3 града, в т.ч. 1 град с републиканско подчинение и 2 града с районно подчинение.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Елиста (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Републикански градски окръзи | ||||||
| Елиста | 397 | 108 461 | гр. Елиста | 103 899 | ||
| Муниципални райони | ||||||
| Городовиковски | 1099 | 15 707 | гр. Городовиковск | 8798 | 240 | |
| Ики-Бурулски | 6363 | 10 545 | пос. Ики Бурул | 4093 | 75 | |
| Кетченеровски | 6548 | 9617 | пос. Кетченери | 3743 | 120 | |
| Лагански | 4170 | 18 478 | гр. Лаган | 13 137 | 336 | |
| Малодербетовски | 3666 | 9983 | с. Малие Дербети | 6419 | 204 | |
| Октябърски | 3686 | 8536 | пос. Болшой Царин | 5099 | 276 | |
| Приютненски | 3110 | 10 647 | с. Приютное | 6010 | 70 | |
| Сарпински | 3738 | 12 313 | с. Садовое | 6530 | 177 | |
| Целинни | 5258 | 20 430 | с. Троицкое | 12 542 | 12 | |
| Черноземелски | 14 192 | 12 574 | пос. Комсомолски | 5099 | 204 | |
| Юстински | 7996 | 9972 | пос. Цатан Аман | 6027 | 290 | |
| Яшалтински | 2416 | 15 675 | с. Яшалта | 4229 | 230 | |
| Яшкулски | 11 769 | 14 871 | пос. Яшкул | 7861 | 93 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Развито е машиностроенето (ремонт на селскостопанска техника, автомобилни и тракторни двигатели, производство на авто-фургони), лека промишленост, хранителна, производство на строителни материали.
Добре развито е селското стопанство, особено отглеждането на едър рогат добитък и тънкорунни овце.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
| хиляди хектара | 647[7] | 726,6[8] | 567,3 | 270,3[8] | 275,1[9] | 298,8 | 263,1[9] | |||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Новини от Калмикия Архив на оригинала от 2006-02-09 в Wayback Machine.
- Република Калмикия. Открит портал на Руския Юг Архив на оригинала от 2008-09-07 в Wayback Machine.
- Независим форум на Калмицкото Интернет-общество Архив на оригинала от 2020-08-02 в Wayback Machine.
- Интернет-портал на Междурегионалната обществена организация „Лидерите на Калмикия“[неработеща препратка]
- Картографска колекция на Библиотеката на Конгреса на САЩ: „Carte de Tartarie“ of Guillaume de L'Isle (1675 – 1726); Показва територията на калмиките през 1706 г.
- Калмикски портал[неработеща препратка]
- Форум на Калмикия.ру
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ glava.region08.ru – Глава Республики Калмыкия, Алексей Маратович Орлов, архив на оригинала от 16 февруари 2019, https://web.archive.org/web/20190216153125/http://glava.region08.ru/ru/orlov.html, посетен на 13 август 2012
- ↑ gov.kalmregion.ru – Председатель Правительства Республики Калмыкия, Иванова Людмила Николаевна, архив на оригинала от 19 март 2012, https://web.archive.org/web/20120319215211/http://gov.kalmregion.ru/authority/gov-rk/4310, посетен на 13 август 2012
- ↑ Петрушина М.Н., Замятина Н.Ю. и др. Република Калмикия (Калмыкия) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 12. Исландия - Канцеларски думи [Исландия — Канцеляризмы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-343-9. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-24 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ Russian Federal State Statistics Service (2011). "Всероссийская перепись населения 2010 года. Том 1" [2010 All-Russian Population Census, vol. 1]. Всероссийская перепись населения 2010 года (2010 All-Russia Population Census) (in Russian). Federal State Statistics Service
- ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Калмикия
- ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Република Калмикия
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Калмыкии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
