Удмурти
| Удмурти удмурт | |
| Общ брой | 570 000 |
|---|---|
| По места |  Русия: 636 906 (2002)∟  Удмуртия: 460 584 (2002) Казахстан: 5824 (2009) Украйна: 4712 (2001) Естония: 193 (2011) |
| Език | удмуртски, руски |
| Религия | православие, шаманизъм |
| Сродни групи | коми, коми-пермяки |
| Удмурти в Общомедия | |
Удмуртите (самоназвание: удмурт, на руски: вотяки (старо), на марийски: одо марий, на татарски: арлар, на чувашки: арсем) са народ, който живее в руската република Удмуртия и съседните ѝ области. Обособяват се като народ през 12 - 13 век. Говорят на удмуртски език, от групата на угро-финските езици.
Запазили са голяма част от традиционните си вярвания, макар че част от тях са покръстени.
Произход на наименованието
[редактиране | редактиране на кода]Названието удмурт се състои според единодушното мнение на много учени и съгласно разбирането на носителите на удмуртския език от две съставни части: уд + мурт. Етимологията на втората съставка е свързана с удм. мурт, коми морт „човек, чужденец“, и други сродни лексеми в съседните фински езици, които произлизат от индоиран. *mṛta- (сравни авест. marta „човек, смъртен“, перс. mard „човек“)[1]. По въпроса за първата съставка има предложени няколко хипотези:
- свързва се с названието на реки Уд, Уда (притоци на Ангара), Уда (влива се в Охотско море),
- свързва се с названието на тунгусо-манджурски народности: удэге (самоназвание на малоброен сибирски народ), удынкан (название на нанайски род) [2]
- свързва се с названието на река Вятка, оттук *ват-мурт „човек от басейна на река Вятка“ > уд-мурт[3]
- от иранско словосъчетание *anta-marta „пограничен жител“, заето в староудм. *odo-mort[4] (сравни названието украинец)
Празници и обичаи
[редактиране | редактиране на кода]Празничният календар на удмуртите е построен върху Юлианския календар на Руската православна църква. Народните празници са:
- Толсур – зимно слънцестоене (вожодыр), когато се провеждат сватби.
- Гырыны потон или акашка – Великден, начало на земеделския сезон.
- Гербер – Петровден.
- Выль ӝук – приготвяне на каша и хляб от новата реколта.
- Сӥзьыл юон – край на жътвата.
- Выль шуд, сӥль сиӗн – начало на клане на добитъка.
- Покров (народни обряди, свързани с празника Покров Богородичен)
Празнуват се също така топенето на леда по реките (йёкелян) и топенето на снега (гуждор шыд).
Езически вярвания
[редактиране | редактиране на кода]Митологията на удмуртите е близка до митологията на други угро-фински народи. Характеризира се с дуалистическа космогония и тройно деление на света. В света според удмуртите съществуват две начала: добро и зло, три сфери — горна, средна, долна, откъдето са и тримата главни богове: Инмар, бог на горния свят (в митовете на удмуртите ръководи сътворението на Земята)[5], Керемет или Шайтан (име, възприето под влияние на исляма), творец на злото, и Килдисин/Кылчин (Кылдысин)[6], бог на земеделието и урожая (реколтата, добива).
Освен богове се почитат и много духове. Духовете на долния свят се наричат мурты, пери, кузё, кутӥси (выкидыши). Вумурт е воден дух, вукузё – господар на водите, гидмурт – дух на обора, нюлэсмурт – дух на гората, тӧлпери – дух на вятъра, тэлькузё – господар на гората, ягпери – дух на бора и други. Почита се и свещената гора Луд, а някои дървета имат свещено значение (бреза, ела, бор, офика).
В традиционната обществена организация на удмуртите голяма роля играят жрецът (вӧсясь), знахарят, т.е. народният лечител (туно) и тэро/тӧро (уважаем човек, който присъства на всички церемонии).
Удмуртският национален епос се нарича „Дорвижи“.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ UEW 702.
- ↑ Генинг 1970: 206.
- ↑ Гордеев 1965: 26.
- ↑ Белых, Напольских 1994.
- ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2021-06-09. Посетен на 2023-06-30.
- ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2023-06-30. Посетен на 2023-06-30.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Белых С.К., Напольских В.В. Этноним удмурт: исчерпаны ли альтернативы? В Linguistica Uralica. T. 30, 4. Tallinn, 1994.
- Генинг В. Ф. История населения удмуртского Прикамья в пьяноборскую эпоху, часть I. Чегандинская культура. Ижевск, 1970.
- Гордеев Ф. И. Ирано-тюркские заимствования в марийском языке. Тезисы научной сессии по этногенезу марийского народа (брой 25-29). Йошкар-Ола, 1965.