Трайко Дойчинович
| Трайко Дойчинович | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
Хаджи Трайко Дойчинович, известен като Рекали, е български общественик, чорбаджия и дарител от Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Хаджи Трайко е роден в областта Река, тогава в Османската империя, днес Северна Македония, откъдето носи прякора Рекали, тоест Реканец. Той е пръв съветник и хазнатарин (касиер) на Амзи паша, управител на големия Скопски санджак. Хаджи Трайко застава начело на течението на съгражданите си, които са за компромиси с гръцкото духовенство.[2] Хаджи Трайко Рекали използва влиянието си пред Амзи паша, като го убедил да подкрепи българското искане за отстраняването на митрополит Ананий Скопски и в резултат владиката е уволнен лично от патриарх Агатангел I Константинополски. Около 1829 г. заедно с други първенци от Скопие отправя искане до Цариградската патриаршия за български владика.[3][4] В 1835 година Трайко Дойчинович подпомага материално построяването на черквата „Света Богородица“, като подарява парцела за строежа и развитието на килийното образование в града.[5] Митрополит Генадий Скопски успява да спечели благоразположението на хаджи Трайко и така запазва катедрата си.
През 1843 година Амзи паша е изпратен на заточение в Цариград, заедно със съветника си хаджи Трайко.[6]
През 1898 година Васил Кънчов, пише за него:
| „ | Хаджи Трайко е бил български първенец и най-силен скопски чорбаджия и дълги години ходатай на християнското население пред политическата и църковната власт. Той е бил родом от Дебър, от околията Река. Спечелил е в Скопие голямо богатство и е бил пръв съветник на Амзи паша до самото му вдигане от Скопие.[7] | “ |
Според Симеон Радев
| „ | Той макар да бе съгласен със своите съотечественици в искането щото епархийският трон да бъде зает от българин, не смяташе, че трябва да скъса явно с фенерската църква. Тази въздържаност, смятана за слабост от нетърпеливите, беше до известно време една сериозна пречка за развоя на българското движение.[4] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало. В: Избрани произведения, Том II, София, 1970, стр. 130-135.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 261.
- ↑ Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898.
- ↑ а б Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 127.
- ↑ Николов, Коста. Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001.
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало. В: Избрани произведения, Том II, София, 1970, стр. 130-131.
