Направо към съдържанието

Ананий Хрисулис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ананий
Ανανίας
гръцки духовник
Роден
1788 г.
Починал

Ананий (на гръцки: Ανανίας, Ананиас) е гръцки духовник, скопски (1819 – 1828), рашко-призренски (1830 – 1836) и лариски митрополит (1837 – 1853) на Цариградската патриаршия.[1] Сблъсъкът на Ананий със скопското българско гражданство кара скопяни да поискат в 1829 година българин за митрополит, който акт се смята за начало на борбата за българска църковна независимост.[2][3]

Роден е в 1788 година в Пломари на Лесбос.[1] Ананий по народност е грък, но знаел малко български език.[4] Заема скопската катедра в 1823 година,[1][4] но заради проблеми в епархията си нередовно плаща данъци на Цариградската патриаршия. Жителите на Скопска епархия също недоволстват от Ананий и в 1827 и 1828 година подават общо оплакване срещу него до Цариградската патриаршия, настоявайки скопският митрополит да бъде сменен. Патриаршията, също недоволна от нередовното внасяне на пари от Ананий, изпраща в Скопска епархия йеромонах Филотей, за да провери дали оплакванията са основателни. Хаджи Трайко Дойчинович използва влиянието си пред скопския валия Амзи паша и успява да издейства уволнението на митрополит Ананий – лично патриарх Агатангел I Константинополски предписва на Ананий да напусне веднага Скопска епархия. Така скопският митрополит е отстранен толкова бързо, че дори не усява да вземе вещите си от митрополията.[5] След това владиката изявява претенции за невърнати заеми от негови епархиоти и така конфликтът между Ананий и жителите на епархията му продължава. Епархиотите не признават претенциите му и претендират, че всъщност той има парични задължения към тях. Спорът между тях става толкова голям, че самият патриарх Агатангел отправя послание към клира и народа на Скопска епархия на 28 юни 1828 година. Патриархът съветва жителите да прекратят всички имуществени спорове с бившия митрополит. Не се знае как приключва конфликтът. Официално оставката на Ананий е с дата 9 юли 1828 година.[6] Според други данни подава оставка през юни 1828 година.[1]

В април 1830 година Ананий е преместен от Патриаршията в Призрен, за да заеме овакантения от митрополит Захарий владишки трон.[1] В Призрен Ананий остава до 1836 година, когато е преместен в Тесалия, като открадва владишката митра, но дечанци го настигат в Скопие и си я връщат.[7]

На 25 август 1837 година е избран за лариски митрополит и остава на поста до оставката си на 13 ноември 1853 година.[1][8] В 1845 година е изпратен от патриарх Антим VI заедно с Йосиф Трикийски и Кирил Стагийски като екзарх на Големия Метеор.[9]

Умира в Пломари на 16 декември 1854 година.[1]

  1. а б в г д е ж Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Λαρίσης κυρός Ανανίας. (1788-1854) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 март 2022 г. (на гръцки)
  2. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 127.
  3. Михайлов, Иван. Как се бранеше народът // Посетен на 17 септември 2013 г.
  4. а б Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1980. с. 130.
  5. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 98.
  6. Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  7. Историјат Епархије // Епархија Рашко-призренска и Косовско-метохијска. Посетен на 13 ноември 2013 г.
  8. ΓΡΗΓΟΡΙΟΥ, ΑΛΕΞΑΝΔΡΟΣ Χ. ΤΟ ΤΑΞΙΔΙ ΤΟΥ ADOLPHE-NAPOLÉON DIDRON ΣΤΗ ΘΕΣΣΑΛΙΑ (1839). ΛΑΡΙΣΑ, ΘΕΣΣΑΛΙΚΟ ΗΜΕΡΟΛΟΓΙΟ • ΤΟΜΟΣ 59, 305 - 320, 2011. σ. 11.
  9. ΓΡΗΓΟΡΙΟΥ, ΑΛΕΞΑΝΔΡΟΣ Χ. ΤΟ ΤΑΞΙΔΙ ΤΟΥ ADOLPHE-NAPOLÉON DIDRON ΣΤΗ ΘΕΣΣΑΛΙΑ (1839). ΛΑΡΙΣΑ, ΘΕΣΣΑΛΙΚΟ ΗΜΕΡΟΛΟΓΙΟ • ΤΟΜΟΣ 59, 305 - 320, 2011. σ. 13.
Йоасаф скопски митрополит
(1823 – 9 юли 1828)
Неофит
Захарий рашко-призренски митрополит
(април 1830 – 25 август 1837)
Герман
Антим лариски митрополит
(25 август 1837 – 14 ноември 1853)
Стефан