Тома Вишанов

Тома Вишанов
български иконописец
Роден	около 1750 г. Банско, Османска империя
Починал	не по-рано от 1811 г. Банско, Османска империя
Семейство
Деца	Димитър Молеров
Тома Вишанов в Общомедия

Тома Вишанов Хаджиикономов, известен като Молера, е български живописец, родоначалник на големия род Молерови и основоположник на Банската художествена школа. Повлиян от европейската светска и църковна живопис, в която доминират стиловете барок и рококо, Тома Вишанов внася в иконите си експресивност, жизненост, движение и светлина, както и неочаквани композиционни решения, които не са характерни за тогавашното религиозно изобразително изкуство в България. Стилът му не намира последователи сред неговите съвременници. Затова Вишанов е определян като „една от най-нестандартните личности от епохата на Българското възраждане“.

Биография

Тома е роден в семейството на свещеника Вишан Вишанин. Майка му е презвитера Гергина. Баща му хаджия, получава титлата иконом и на стари години заедно с майка му се замонашва, като получава монашеско име Висарион.

Не са известни точните дати на раждането и смъртта на Тома, знае се, че е живял и работил през втората половина на XVIII и началото на XIX век. Запазените творби на Тома Вишанов – икони и стенописи са малко и никоя не е подписана. Приписват му се по устни предания в местата, където се знае, че е работил, както и от наследниците му. Произведенията, приписвани на Тома Вишанов са на различно професионално ниво и в различни стилове, но си приличат като иконография и стилови белези и Според Марта Над „името Тома Вишанов крие не една личност, а група художници“, още повече, че той е работил със сина си Димитър Молеров и внука си Симеон Молеров.

Унгарски период

Допоясната икона на Исус Христос. Постоянна иконна изложба „Банска художествена школа“

„Свети Архангел Гавриил“ в Будакалас

Предполага се, че Тома Вишанов е роден около 1750 година. Според семейното предание, около 1770 година заминава с бански търговци на памук за австрийската столица Виена, където учи живопис. Според Елена Генова обаче, макар наистина Вишанов да е силно повлиян от европейските стилове рококо и барок, синкретичният му стил между барок и традиционното поствизантийско изкуство на Балканите в късното му творчество е формиран в „некатолическа“ среда и смята, че е пребивавал и учил в Сремски Карловци – сръбския православен център в Австрийската империя. Като доказателство Генова привежда допоясната икона на Христос Вседържител, наречена от Атанас Божков „шедьовър и куриоз“, която с известни промени следва модела на престолната икона на Исус Христос (1780 – 1781) от съборния храм „Свети Никола“ в Сремски Карловци, дело на Теодор Крачун – най-бароковия и рококо сръбски художник.

Според Елена Генова, подкрепена от Марта Над, дело на Тома Вишанов са празничните икони от православната църква „Свети Архангел Гавриил“ в унгарското градче Будакалас, в което има значително сръбско малцинство. Църквата е от 1752 година, а иконостасът е изпълнен в средата на 80-те години на XVIII век „в един „сладък“, светъл розово-син-пурпурен колорит импониращ на прозрачната фактура, образността и колорита на някои от иконите и стенописите, приписвани на Тома Вишанов“. За съжаление иконите са надживописани в началото на XX век заедно с фоновете.

Икони от „Свети Архангел Гавриил“ в Будакалас, около 1785 г.

• 
  „Новозаветна Троица“
• 
  „Богородица с Младенеца“
• 
  „Христос Пантократор“
• 
  „Успение Богородично“

Икони от майсторите, рисували в Будакалас, се намират и в катедралата „Успение Богородично“ в Будапеща, в Православния музей в Кечкемет и в православния параклис „Свети Георги“ в Ниредхаза. Тези икони вероятно са работени в 90-те години на XVIII век от група, начело с Тома Вишанов. Последните две групи икони също в миналото са се намирали в катедралата „Успение Богородично“ и всичките 47 изписани на гръцки икони образуват тематично единство на някогашен иконостас – вероятно за православния параклис на улица „Галамб“.

1786 година е първата сигурна дата в творчество на Тома Вишанов. Тя е придружена от единствения му запазен автограф върху двете корици на негова тетрадка с рисунки. На вътрешната страна на предната корица пише Ѳома Х. Ікономъ, а на задната Anno 1786.

Още преди будапещенската поръчка Вишанов рисува в Будапеща симптоматичната за творчеството му и за това на учителите му икона „Света Богородица с Младенеца ангели и светци“, в която има много барокови елементи, типични за сръбските зографи от периода. Богородица е изобразена в цял ръст, стъпила върху облаци, а от двете ѝ страни има двама ангели, единият от които държи корона и жезъл на кадифена възглавничка – атрибутите на небесната царица. Около централната сцена има шест барокови медальона с двойки светци в цял ръст, а над тях в облаците е Бог Саваот, поддържан от шест летящи ангела. Иконата е датирана на гърба 1790 г. – втората сигурна дата в творчеството на Молера.

Български период

Ангели, детайл от стенописа на Тома Вишанов от олтарната апсида на църквата „Свети Лука“ в постницата „Свети Лука“ при Рилския манастир, 1798 г.

Около 1798 година Тома Вишанов вече се е завърнал в българските земи. При завръщането си получава прозвището Молера, от немската дума Maler, художник. Към тази 1798 година Вишанов рисува стенописа „Христос Велик Архиерей“ в олтарната апсида на църквата „Свети Лука“ в Рилския манастир. Христос е изобразен с потир в лявата ръка, заобиколен от шест летящи ангели и четиримата велики църковни отци под тях. Изброжението е подчертано бароково – фигурите са маниерно издължени и извити, лицата са с големи очи, малки устни и изтеглена розовина по бузите. Вероятно поради неодобрение на духовниците, които схващат иконописта на Вишанов като твърде „католическа“, изписването на останалата част от църквата е поверено на друг художник. Изобщо Вишанов, макар и да се опитва да примири своя маниер на живописване с православната традиция и така постепенно да снижава качеството на живописта си, не се ползва с голяма популярност и няма много поръчки. Идентификацията на творбите на Вишанов се затруднява и от по-късното надживописване.

Възнесение Господне, началото на XIX век. Икона на Тома Вишанов от „Света Троица“ в Банско

„Успение на Свети Йоан Рилски“

Специфичният стил на художника все още е видим в престолните икони от гробищния храм „Успение Богородично“ в Банско, в иконата „Света Богородица Елеуса“ от „Свети Архангел Михаил“ в Осеново, иконите „Свети Йоан Предтеча“ и „Кръщение Христово“ от „Св. св. Петър и Павел“ в село Добринища. Няколкото малки празнични и светителски икони на Вишанов от „Света Троица“ в Банско – „Възкресение Лазарево“, „Отсичане на главата на Свети Йоан Предтеча“, „Свети Спиридон и Свети Атанасий“, „Света Марина и Света Параскева“ и „Света Варвара“ – са много близки до изразителността на тези в Будакалас.

Единствените кавалетни творби, дело на Вишанов, са били иконостасните икони в гробищната църква „Успение Богородично“ в Банско, но почти всичките са унищожени при пожар през 1953 година. Характерни за тях са били оригиналните изрази на лицата, малките заоблени лица със заострени бради и големите леко изпъкнали очи. Вишанов избягвал употребата на злато, което придавало на творбите му по-живописен вид. От пожара е оцеляла само една икона, изобразяваща сцената „Успение на Свети Йоан Рилски“, която днес се съхранява в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил.

На гърба на резбовани царски двери от Серския манастир, изписани от Тома Вишанов със сцена на Благовещение, се чете 1803 – третата сигурна дата в творчеството му.

През 1811 година – четвъртата и последна сигурна дата в творчеството му, Вишанов отново работи в Рилския манастир, като прави стенописите на църквата „Покров Богородичен“ в постницата „Свети Лука“ и ктиторския портрет на Теодосий I Рилски. Това е единственият негов цялостно запазен стенописен паметник. В наоса на църквичката е цикълът „Богородичен акатист“, а в откритото от юг преддверие „Новозаветна Троица с коронацията на Богородица“, „Света Богородица Животворящ източник“, „Покров Богородичен“, „Седемте свойства/чудеса на Света Богородица“, „Митарствата на душата“, „Праведно и неправедно изповядване“, „Разпънатият монах“ и други. Стенописите отново са изпълнени с новаторство и силна лична интерпретация на установените в тогавашната иконографска практика сюжети и композиции, чието бароково влияние няма пряка връзка с балканската иконописна традиция.

Стенописи от църквата „Покров Богородичен“, 1811 г.

• 
  Митарство, стенопис от преддверието
• 
  Богородица Живоносен източник, стенопис от преддверието
• 
  Света Троица със Света Богородица, стенопис от западната стена

На Тома Вишанов са и иконите на великите в апсидата църквата „Свети Атанасий“ в Бобошево. Комплект празнични икони в Бобошевския музей, доста примитивни и неясно за коя църква предназначени, също показва иконографски модели идентични с тези в иконостаса в Будакалас – „Новозаветна Троица“, „Рождество Христово“, „Кръщение Хрисотво“, „Влизане в Йерусалим“. Според Атанас Божков икони на Вишанов има и в църквите „Свети Георги“ в Мехомия и „Въведение Богородично“ в Горна Джумая.

Следите на Тома Вишанов се губят след 1811 година. На него се приписват много икони, които принадлежат вероятно на ранното творчество на сина му Димитър Молеров, като е възможно да са работени и съвместно. Докога е работил, както и датата на смъртта му са неизвестни. Син и приемник на занаята на Тома Вишанов е зографът Димитър Молеров. Като малък, при него занаят учи и Неофит Рилски.

• 
  Детайл от икона на Свети Йоан Кръстител
• 
  Икона на Света Богородица с Христос
• 
  Икона на Рождество Христово, началото на XIX век, Боянски музей
• 
  Икона на Новозаветна Троица, началото на XIX век, Боянски музей

Памет

На зографите от рода Молерови е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Родословие

Хаджи иконом Вишан

Гергина

Тома Вишанов (около 1750 — неизв.)

Мария Вишанова

Димитър Вишанов

Георги Вишанов

Димитър Молеров (около 1770 — 1853)

Катерина Тодорова Везьова (1785 — 1885)

Кадифа Хадживълчева (1816 — ?)

Симеон Молеров (1816 — 1903)

Иван Молеров

Гинда Тодева

Катерина Тодорова Ушева

Вишан Молеров (1847 — 1898)

Георги Молеров (1848 — 1878)

Елена Деликостова Сирлещова

Димитър Молеров (1870 — 1916)

Иван Молеров (1873 — 1917)

Фания Филева

Симеон Молеров (1875 — 1923)

Димитър Молеров (1874 — 1961)

Костадин Молеров (1876 — 1957)

Мария Кочукова

Владислав Молеров (1923 — 1996)

Свобода Молерова (1928 — 2007)

Малин Молеров (1916 — 1976)

Милка Пондева (1919 — ?)

Петър Пондев (1914 — 1984)

Драганка Молерова (1921 — ?)

Литература

• Димитър Молеров, Иконопис в Банско. – Известия на Народния етнографски музей в София, кн. 1 – 2, 1923.
• Асен Василиев, Тома Вишанов-Молера. С., 1969.
• Атанас Божков, Живописната школа в Банско и нейният исторически развой. С., 1985.
• Попова, Е. Барокът в иконописта на Тома Вишанов-Молера. – Изкуство, 1990, № 9 – 10.
• Генова, Е. Непознатият Тома Вишанов-Молера и модернизацията на православната живопис. – Проблеми на изкуството, 1995, № 2, 4 – 17.
• Сантова, М. Банските зографи и фолклорът. – В: Любен Прашков – реставратор и изкуствовед. Материали от научната конференция, посветена на 70-годишнината на проф. д-р Любен Прашков, проведена във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", 14 – 15 декември 2001 г. С., 2008, 76 – 84.