Свети Лука (Рилски манастир)
| „Свети Лука“ | |
 Ангели, детайл от стенописа на Тома Вишанов от олтарната апсида, 1798 г. | |
 Местоположение в Рила | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Рилски манастир |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | ставропигия |
| Изграждане | 1789 – 1799 г. |
| Състояние | действащ |
| „Свети Лука“ в Общомедия | |
„Свети апостол и евангелист Лука“ е възрожденска православна църква при постницата „Свети Лука“ на ставропигиалния български Рилски манастир.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Постницата е разположена на рид на 3 km североизточно от манастира, по пътеката към пещерата и гроба на Иван Рилски. Непосредствено над нея, на по-високата тераса е постницата „Покров Богородичен“.[2][1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е изградена и изписана между 1789 и 1799 година. Ктитор на сградата е монахът хаджи Игнатий от Ески Заара и храмът е завършен е по времето на игумен йеромонах Герасим. Построена е според легендите в памет на племенника на Иван Рилски Лука, който млад се установява в Рила под духовното ръководство на чичо си. На мястото, на което е изградена постницата Лука бил ухапан от отровна змия и починал.[2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение представлява еднокорабна базилика с нартекс и преддверие, иззидана с камък и хоросан за спойка[2] и покрита с керемиди. Вътрешните размери на храма са 3 m широчина и 3 m височина, 9,5 m дължина на олтара с апсидата и наоса, 4,8 m дължина на нартекса. Стените са дебели 0,8 – 0,95 m.[1]
Иконостас
[редактиране | редактиране на кода]Иконостасът е с Разпятие. Под него апостолските икони са били нарисувани на една дъска. Големите царски икони са украсени с рококо орнаменти и са дело на самоковски зографи. Иконостасът не е в църквата.[1]
Стенописи
[редактиране | редактиране на кода]
Стенописите в апсидата на олтара са дело на видния бански майстор Тома Вишанов – основател на Банската художествена школа, изписал цялостно и съседната църква „Покров Богородичен“.[2] Към 1798 година Вишанов изписва стенописа Изписан е Христос Велик Архиерей“ в тържествена поза и църковните отци отдолу.[3][4] Христос е изобразен с потир в лявата ръка, заобиколен от шест летящи ангели и четиримата велики църковни отци под тях. Изброжението е подчертано бароково – фигурите са маниерно издължени и извити, лицата са с големи очи, малки устни и изтеглена розовина по бузите.[5] Вероятно поради неодобрение на духовниците, които схващат иконописта на Вишанов като твърде „католическа“, изписването на останалата част от църквата е поверено на друг художник.[3][5]
Останалите стенописи са на самоковския майстор Христо Димитров – основоположник на Самоковската художествена школа.[2] В проскомидията е Иисус Христос в гроба. На свода в олтарното пространство е Ширшая небес, вляво долу е групата Кто ти спасе ризу раздра. На свода в наоса в кръгове са Христос Спасител Помазаник и Вседържител и Йоан Предтеча, а на свода в нартекса – Христос Вседържител. На стените има две зони светци, между тях са Свети Иван Рилски, Йоаким Осоговски, Прохор Пчински, Гавриил Лесновски, Теодор Студит, ктиторът монах Игнатий от Ески Заара. В притвора е Страшният съд.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Комплекс на постницата „Свети Лука“ – Рилски манастир // Свети места. Посетен на 13 септември 2019 г.
- ↑ а б в г д е Постница „Св. апостол и евангелист Лука“ // Рилски манастир. Посетен на 13 септември 2019 г.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 63.
- ↑ Генова, Елена. Тома Вишанов – Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 18.
- ↑ а б Генова, Елена. Тома Вишанов – Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 20.
