Покров Богородичен (Рилски манастир)
| „Покров Богородичен“ | |
 Ктиторският портрет на Теодосий Рилски, 1811 г. | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Рилски манастир |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | ставропигия |
| Изграждане | 1789 – 1799 г. |
| Състояние | действащ |
| „Покров Богородичен“ в Общомедия | |
Постницата „Покров Богородичен“ или „Покров на Пресвета Богородица“ е възрожденска православна църква в непосредствена близост до постницата „Свети Лука“ на ставропигиалния български Рилски манастир.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е разположена на 3 km североизточно от манастира, по пътеката към пещерата и гроба на Иван Рилски, непосредствено над постницата „Свети Лука“.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е изградена в 1805 година от майсторите Михаил и Радоица от село Рила върху основите на по-стара църква. Ктитор на храма е проигумен Теодосий – един от видните рилски монаси.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение представлява еднокорабна базилика с нартекс, иззидана с камък и хоросан за спойка. Вдясно е пристроена стая.[1] Вътрешните размери са 4 m ширина, 7,6 m дължина на наоса и олтара с апсидата, 4 m височина. Стените са дебели 0,85 m.[2]
Иконостас
[редактиране | редактиране на кода]Оригиналният иконостас е пренесен в Националната художествена галерия.[2] Дело е на майстори от Банската художествена школа и сходен с иконостаса в гробищната църква на Банско „Успение Богородично“.[3]
Стенописи
[редактиране | редактиране на кода]
Според вторият ктиторски надпис стенописите са завършени на 23 август 1811 година при игуменството на Гавриил и с ктиторството на проигумен Теодосий.[4] Приема се, че те са дело на видния бански майстор Тома Вишанов – основател на Банската художествена школа, изписал 13 години по-рано и апсидата на съседната църква „Свети Лука“.[1] Това е единственият негов цялостно запазен стенописен паметник.[5]
В наоса на църквичката е цикълът „Богородичен акатист“, а в откритото от юг преддверие „Новозаветна Троица с коронацията на Богородица“, „Света Богородица Животворящ източник“, „Покров Богородичен“, „Седемте свойства/чудеса на Света Богородица“, „Митарствата на душата“, „Праведно и неправедно изповядване“, „Разпънатият монах“ и други.[5] Забележетелен е и ктиторският портрет на Теодосий Рилски.[6] При впечатляващата сцена Митарствата на душата във всяка сцена изображението на дявола е различно и сред фигурите има хора в народни носии. Лицата са с нежни изражения, рисунъкът на фигурите е елегантен и те са с добри пропорции и фини сенки.[2] Стенописите са изпълнени с новаторство и силна лична интерпретация на установените в тогавашната иконографска практика сюжети и композиции, чието бароково влияние няма пряка връзка с балканската иконописна традиция.[6]
- Стенописи
-
Митарство, стенопис от преддверието -
Богородица Живоносен източник, стенопис от преддверието -
Света Троица със Света Богородица, стенопис от западната стена -
Света Богородица с ангели и светци
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Постница „Покров Богородичен“ // Рилски манастир. Посетен на 13 септември 2019 г.
- ↑ а б в г д Комплекс на постницата „Свети Лука“ – Рилски манастир // Свети места. Посетен на 13 септември 2019 г.
- ↑ Рилският манастир. София, Академично издателство Марин Дринов, 2000. ISBN 954-430-582-3. с. 117.
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 137.
- ↑ а б Генова, Елена. Тома Вишанов – Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 21.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 63.
