Тиринт
| Тиринт | |
 Циклопската стена при Тиринт | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Арголида, Пелопонес |
| Археология | |
| Вид | Град |
| Период | XV-XII век пр.н.е. |
| Култура | микенска култура |
| Епоха | Бронзова епоха |
| Сайт | odysseus.culture.gr/h/3/eh355.jsp?obj_id=2382 |
| Световно наследство на ЮНЕСКО | |
| Име | Archaeological Sites of Mycenae and Tiryns |
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Тип | Културно |
| Критерий | i, ii, iii, iv, vi |
| Вписване | 1999 |
| ID | 941 |
| Тиринт в Общомедия | |
Тиринт (на старогръцки: Τίρυνς, на гръцки: Τίρυνθα Tíryntha; на латински: Tiryns) е древен град на полуостров Пелопонес на 7 км югоизточно от Аргос и няколко километра на север от Навплио в Арголида, един от най-важните центрове през бронзовата епоха в Европа.
Тиринт заедно с Микена са обявени за обект на Световното културно наследство през 1999 г.[1].
История
[редактиране | редактиране на кода]Тиринт е основан през ХІV век пр. Хр. от Пройт (брат-близнак на Акрисий), който според преданията избира Тиринт за своя столица и построява укрепление спомощта на циклопите[2].
Най-голям разцвет достига след 1600 г. пр.н.е. когато е един от значимите градове-държави на микенската цивилизация. Установено е, че към 1300 пр.н.е. цитаделата и градът извън нея покриват 20 – 25 хектара и в него живеят 10 000 души. През 1200 пр.н.е. градът е разрушен, но въпреки това населението му продължава да се увеличава и към 1150 пр.н.е. има население от 15 000.[3] След залеза на микенската цивилизация градът запада и когато през 2 век го посещава Павзаний, е напълно изоставен.
Разкопки
[редактиране | редактиране на кода]
През 19 век започват археологически разкопки, като Хайнрих Шлиман работи тук през 1884 – 1885 г. с надежда да свърже в единно цяло вече намерените находки в Троя и Микена, но не постига голям успех. Разкопките са продължени след това от екипи от Германския археологически институт в Атина и Хайделбергския университет.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен на висока 30 м варовикова скала, която е около 300 м дълга и 40 – 100 м широка. Селището било населено от около 5000 г. пр.н.е. в неолита[4]. През третото хилядолетие пр.н.е. Тиринт достига разцвета си между 1400 и 1200 пр.н.е., когато заема важно място в микенската култура и в Арголида. Най-забележителни са дворецът, неговите дебели крепостни стени с циклопска зидария и тунели, водещи към складове и работилници. Тези мощни стени карат Омир да го нарече „Тиринт укрепений“[5]. Стените обграждат Горна, Средна и Долна цитадели и имат общ периметър от около 750 метра, а височината им варира между 4,50 и 7 м[4].
Прочутият мегарон на двореца в Тиринт има голяма приемна зала, в която отдясно до стената се е намирал трон а в центъра е имало огнище, оградено с четири дървени колони от пода до покрива в минойски стил. Две от трите стени на мегарона са вградени по-късно в храм на Хера от архаичния период.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Centre, UNESCO World Heritage. Archaeological Sites of Mycenae and Tiryns
- ↑ Павзаний. Нещата в Коринт // Описание на Елада – кн. 2. Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при БАН. Посетен на 12 септември.
- ↑ Yasur-Landau, Assaf. The Philistines and Aegean Migration at the End of the Late Bronze Age // Cambridge University Press, 16 юни 2014.
- ↑ а б Papadimitriou, Alkistis. ODYSSEUS Portal, Tiryns // Hellenic Ministry of Culture. Посетен на 12 септември 2017. (на английски)
- ↑ -, Хомеръ. 2.559 // Илиада. София, Ралица, 1938. с. 31.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Heinrich Schliemann: Tiryns. F.A. Brockhaus, Leipzig 1886
- Kaiserlich Deutsches Archaeologisches Institut in Athen: Tiryns. Die Ergebnisse der Ausgrabungen des Instituts. 2 Bände, Athen 1912
- J. Maran, Tiryns. Mauern und Paläste für namenlose Herrscher. In: Archäologische Entdeckungen. Die Forschungen des deutschen Archäologischen Instituts im 20. Jahrhundert. 2000, S. 118 ff.
- J. Maran, Das Megaron im Megaron. In: Archäologischer Anzeiger. 2000, Heft 1, S. 1 ff.
- Alkestis Papadimitriou, Tiryns. Historischer und archäologischer Führer. Esperos, Athen 2001, ISBN 960-8103-01-0
- Павзаний, Reisen in Griechenland. Athen. Artemis & Winkler, Düsseldorf 2001, ISBN 3-7608-4088-4, Buch II 25.8 – 25.9
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tiryns в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |