Света София (Солун)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.
| „Света София“ Αγία Σοφία | |
 Църквата отвън | |
 | |
 Местоположение в Солун | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Религия | православие |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Солунска |
| Тип на сградата | базилика |
| Изграждане | VII век |
| Състояние | действащ храм |
| Сайт | www.agiasofia.info |
| „Света София“ в Общомедия | |
„Света София“ (на гръцки: Αγία Σοφία) е средновековна православна църква, базилика в македонския град Солун, Егейска Македония, Гърция[1].
От 1988 година е сред обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.[2][3]
История на храма
[редактиране | редактиране на кода]
Първите писмени източници за църквата са от 795 година. Според археологическите доказателства, храмът е построен в края на VII век[1] или между 690 и 730 година[4] върху руините на базилика от V век, която е разрушена при земетресението около 620 година.[1]
След като кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход завладяват Солун в 1204 година, църквата става катедрален храм на Солунското кралство. След превземането на града от епирския деспот Теодор Комнин, „Света София“ отново става седалище на православния епископ в Солун, което положение се запазва до 1523-1524 година, когато храмът е превърнат в джамия от Ибрахим паша Паргалъ след завладяването на Солун от османците под името Ая София джамия[5]. Сградата е изпепелена от пожар в 1890 година и е реставрирана в 1907 - 1909 година. Храмът отново става църква на 29 юни 1913 година.[1] В 1917 година е създадена комисия от археолози, които пренасят архитектурни фрагменти от цял Солун в археологическата сбирка в двора на „Света София“, която помещава много скулптурни произведения. Много скулптури след това са пренесени в ротондата „Свети Георги“.[6]
След земетресението от 1978 година се провеждат възстановителни работи по строежа и мозаичната украса, а също така и разкопки в църквата и околностите ѝ.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е с размери 42 метра дължина и 35 метра ширина, диаметър на купола – около 10 метра, а кръстът е на височина около 16 метра.[7] Архитектурата на храма съчетава в себе си черти на кръстокуполен храм и трикорабна базилика.[8]
Мозаечната украса в храма е изпълнена в три различни периода. Запазените стенописи датират от XI век. Запазени са образи на монаси, светци и образът на света Теодора в Солун (близо до северния вход). В църквата има три мозайки с образите на Константин VI, майка му Ирина Атинянката и солунския епископ и светец Теофил. От около XI – XII век е изображението на Богородица с младенеца.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Ναός Αγίας Σοφίας // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 2 юни 2014 г.
- ↑ Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika // UNESCO. Посетен на 11 юли 2016.
- ↑ ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης // Hellenic National Commission for UNESCO. Архивиран от оригинала на 2016-12-24. Посетен на 11 юли 2016.
- ↑ Папахатзис Н. Памятники Салоник. – MOLHO. стр. 159. ISBN 960-7964-05-5
- ↑ Papagiannopoulos, Apostolos. Monuments of Thessaloniki, Rekos ltd., 2015, p.62
- ↑ Годишник на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, том 88, УИ „Свети Климент Охридски“, 1995, стр. 30.
- ↑ Комче, А. И. Древнерусское зодчество конца X - начала XII в. Византийское наследие и становление самостоятельной традиции. Наука, 1987. с. 319.
- ↑ Енциклопедия „Всеобщая история искусств“, том 2, книга първа. Искусство, 1961.
| |||||||
