Свети Илия (Солун)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
| „Свети Илия“ Προφήτη Ηλία | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в дем Солун | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Солунска |
| Изграждане | XIV век |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Илия“ в Общомедия | |
„Свети Илия“ (на гръцки: Ιερός Ναός Προφήτη Ηλία) е средновековна църква в македонския град Солун, част от Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1] От 1988 година е част от обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.[2][3]
Църквата е разположена в Горния град на естествен хълм на кръстовището на улиците „Олимпия“, „Йоанис Варвакис“ и „Профитис Илияс“. Изградена е във втората половина на XIV век. Църквата вероятно първоначално е била посветена на Христос и е била католикон на манастир, като се предполага, че може би е Акапинският манастир, свързан с Палелоговата династия. След завладяването на града от османците в 1430 година храмът веднага е превърнат в джамия от Бадра Мустафа паша и получава името Ески сарай[4] или Сарайли джамия.[5] След като града попада в Гърция в 1912 година, храмът отново е превърнат в църква и му е дадено днешното име, може би поради грешно тълкувание на турското име.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение представлява внушителна постройка в типичния солунски атонски стил, използван за манастирски католикони. Има кръстообразна форма с голям основен купол с диаметър 5,5 m, а на север и на юг са оформени широки и високи полукръгли конхи. Храмът има още четири малки помещения с куполи, а на запад има просторен правоъгълен нартекс с четири колони, на чийто покрив има нови два купола. На западната и отчасти на северната и южната страна има отворен трем.[1] Изисканата зидария е нетипична за Солун и е копирана от константинополската архитектура.[6]
Стенописи
[редактиране | редактиране на кода]В интериора има няколко оцелели стенописа от оригиналната декорация, датиращи между 1360 и 1380 година и отличаващи се с високо качество – необичайно чувство за реализъм и дълбочина на сцените, интензивно движение и видими емоции на фигурите.[1] Това късно палеологово изкуство повлиява силно сръбската средновековна живопис.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Προφήτης Ηλίας // Thessaloniki 4 all. Архивиран от оригинала на 2022-06-29. Посетен на 8 юли 2016.
- ↑ Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika // UNESCO. Посетен на 11 юли 2016.
- ↑ ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης // Hellenic National Commission for UNESCO. Архивиран от оригинала на 2012-06-27. Посетен на 11 юли 2016.
- ↑ Papagiannopoulos, Apostolos. Monuments of Thessaloniki, Rekos ltd., 2015, p.88
- ↑ Kourkoutidou-Nikolaidou, E., A. Tourta. Wandering in Byzantine Thessaloniki. Kapon Editions, 1997. ISBN 960-7254-47-3. с. 112 – 113.
- ↑ Kourkoutidou-Nikolaidou, E., A. Tourta. Wandering in Byzantine Thessaloniki. Kapon Editions, 1997. ISBN 960-7254-47-3. с. 113 – 114.
- ↑ Kourkoutidou-Nikolaidou, E., A. Tourta. Wandering in Byzantine Thessaloniki. Kapon Editions, 1997. ISBN 960-7254-47-3. с. 115 – 116.
| |||||||
