Направо към съдържанието

Тера Мариана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тера Мариана
Terra Mariana
— васална конфедерация —
1207 – 1561
Знаме
Местополжение
      
Герб
Герб
Континент
СтолицаРига
РелигияРимокатолицизъм
Законодателна властЛивонски ландтаг
История
Ливонски кръстоносен поход2 февруари 1207
Ливонска война1558 – 1583
Предшественик
Наследник
Курландия и Семигалия
Днес част от Естония,
 Латвия
Тера Мариана в Общомедия

Тера Мариана (Земята на Мария, Маарьямаа) е официалното название[1] на средновековна Ливония[2] или Стара Ливония[3] (на немски: Alt Livland; на естонски: Vana-Liivimaa; на литовски: Livonija), която се образува в резултат на Ливонския кръстоносен поход на територии, включващи днешна Естония и Латвия. Тя е създадена на 2 февруари 1207,[4] като княжество на Свещената Римска империя[5], но губи този статут през 1215 г., когато е провъзгласена от Инокентий III за пряко подчинена на Светия престол.[6]

Тера Мариана е разделена на феодални княжества от папския легат Гулиелмо Моденски:

  • Херцогство Естония (Dominum directum на Краля на Дания)[7][8]
  • Архиепископия Рига;
  • Епископство Курландия;
  • Епископство Дорпат;
  • Епископство Езел-Вик;
  • Военна администрация на Ливонските мечоносци.

След провелата се през 1236 битка при Сауле оцелелите мечоносци са слети с Тевтонски орден под названието Ливонски клон на Тевтонския орден. В 1346 г. Орденът закупува датска Естония. В продължение на съществуването на средновековна Ливония се наблюдава постоянна борба за първенство над землищата ѝ между църква, орден, светска немска аристокрация и хазейските градове Рига и Ревал. След поражението в Грюнвалдската битка през 1410 г. Тевтонския Ред и Орденстаат западат, но Ливонския клон успява да запази своето самостоятелно съществуване. През 1561 г., по време на Ливонската война Тера Мариана спира да съществува.[1] Северната ѝ част е отдадена на Швеция и се формира в Шведско херцогство Естония, а нейните южни територии стават част от Великото херцогство Литва – и по този начин с течение на времето в Жечпосполита – като херцогство Ливония и Курландско и земгалско херцогство. Остров Saaremaa става част от Дания.

От началото на 20 век названието Маарьямаа (ЕстонияMaarjamaa) е била използвана като поетично име или псевдоним за Естония. През 1995 г. Орденът на Кръста на Тера Мариана, държавната награда, е създаден в чест на независимостта на Естония.[9]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Ливонски Кръстоносен Поход

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Ливонски кръстоносен поход

Земята на източния бряг на Балтийско море е последната част от Европа, която не е покръстена в католическата църква.[10] През 1193 г. папа Целестин III призова за Кръстоносен поход срещу езичниците в Северна Европа.[11] Този поход не е официално обявена до 1197 или 1198, а най-старите данни за кръстоносен поход се съдържат в писмо до папа Инокентий III.[11] В началото на 13 век германски кръстоносци от Готланд и Северните херцогства на Свещената Римска империя завладяват ливонските и латвийски земи по протежение на реките Даугава и Гауя. Крепостта Рига (столицата на съвременна Латвия) е основана през 1201 г., а през 1202 г. Военния орден на Ливонските мечоносци е създадена по подобие на ордена на Тамплиерите. През 1218 г. папа Хонорий III дава на Валдемар II Датски право да завладее толкова земя, колкото той би могъл в Естония. Освен това, Алберт от Рига, предводител на кръстоносците в борбата с естонците, е посетен от германския крал Филип Швабски и получава разрешение да атакува естонците на север.[7] Последните, покорени от християнството са били езелите, куронците и семигалите. Тази кампания се различава от много други кръстоносни походи, защото в този случай Папата упълномощава лице, което желае да отиде в кръстоносен поход не в Светите земи, а в Ливония. Участниците в този поход носят като отличителни знаци кръста, който показа, че те са правно задължени в кръстоносен поход.[11] След успешния поход, немските и датските окупирани територии са разделена на феодални княжества от Гулиелмо Моденски.[12]

Основаване

[редактиране | редактиране на кода]
Дами от Ливония, Албрехт Дюрер (1521)

Разделение от папския легат през 1228[12] е компромис между църквата и Ливонските мечоносци, въпреки че и двете фракции се ръководят от германците. В териториите им попадат местни племена: говорещите фински естонци и ливи, и говорещите балтски латгали, селони, семигали и куронци. Средновековна Ливония се управлява с прекъсвания първо от мечоносците, след 1237 от Тевтонския орден и Римокатолическата Църква. Към средата на 14 век, след закупуването на херцогство Естония от Кристофер II Датски, Ливонския клон контролира около от 67 000 квадратни километра от Ливония, а Църквата – около 41 000 км2. Земята на ордена са разделени в около 40 райони се регулира фогт. Най-голямо землище сред църковните има Архиепископия Рига (18,000 км2), след това на Епископство Курляндия (4500 км2). Номинално ръководител на Маарьямаа както и на столицата Рига е архиепископът на Рига, намиращ се на върха на църковната йерархия.[13]

Гражданите (горе) и обикновените хора (долу) в средновековна Ливония, 16 век

В 1240 г. Валдемар II създава Епископство Ревал в херцогство Естония, като си резервира (противно на църковното право) правото на инвеститура – да назначава епископи, а също и да определя наследника си в Дания. Решение е обжалвано от епископите и папата.[14]

Ливонски граждански войни

[редактиране | редактиране на кода]
Монети от средновековна Ливония, 15 – 16 век

В продължение на съществуването на средновековна Ливония има постоянна борба за господство над земите между Църквата, Ордена, немската светска аристокрация и гражданите на Ханзейския град Рига. Две големи граждански войни се водят през 1296 – 1330 и 1313 – 30, а през 1343 – 45 естонското въстание довежда до анексирането на датското херцогство Естония в Тевтонския Орденстаат.[15]

Технически архиепископът на Рига държи феодалната и църковната власт, но той реално не е доминиращата политическа власт. Рицарите вече са отхвърлили епископалната доминация, а по-късно дори се опитват да обединят страната под ръководството си. Епископите на Дорпат, Курландия и Есел-Вик имат по-малко правомощия.

Най-важният съюзник на Ливонския ордена е немската аристокрация в датското херцогство Естония.[15] В началото на 14 век Дания вече не е мощната държава, каквато е била и местната немска аристокрация става действителния управник в тази територия. След естонското въстание на Харю от1343 (Гергьовденското въстание) Тевтонският орден окупира тези територии. Свалянето на датското владичество става два дни след като рицарите потушават естонския бунт. Датският вицекрал е затворен със сътрудничество на прогерманските васали. Замъците Ревал и Везенберг са прехвърлени под контрола на германската аристокрация на 16 май 1343, а замъкът в Нарва – през 1345 година. През 1346 г. Орденът закупува останалите територии Хариа и Вирония от краля на Дания срещу 19 000 Кьолнски марки. Преминаването на суверенитета от Дания към Тевтонскич Орденстаат се провевда на 1 ноември 1346 [16]

Ливонска Карта

[редактиране | редактиране на кода]
Ливония преди продължителната Ливонска война

Тевтонският ред запада, след като губи в Грюнвалдската битка през 1410 година. Ливонският клон съумява да запази самостоятелно съществуване, тъй като той не е участвал в битка и не понася загуби.

През 1418 г. от папа Мартин V номинира Йоханес Амбундии за поста на архиепископ на Рига.[17] Той става известен като организатора на Ливонската Конфедерация.[18][19]

Конфликтите и споровете между Ордена, епископите и ханзейския град са решавани на Ливонската диета или Ландтаг, създадена през 1419 [20][21] по инициатива на архиепископ Aмбундии в град Валк.[20]

На 1 септември 1435 Ливонският клон на Ордена търпи поражение в битката при Свента, когато загиват ландмайстерът и няколко високопоставени рицари. Ливонската Конфедерация е договорена като „едно плодотворно единство“ (eiine fruntliche eyntracht) във Валк на 4 декември 1435 между архиепископът на Рига, епископите на Курландия, Дорпат, Езел-Вик, Ревал; представители на Ливонския клон, аристокрацията и градовете.[22]

Държавата Ливонска Конфедерация продължава да съществува по време на Ливонската война (1558 – 82). В 1559 г., в епископът на Езел-Вик и Курландия Йохан фон Мюнхаузен продава земята си на крал Фридрих II Датски за 30 000 талера. Датският крал дава територията на неговия по-малък брат херцог Магнус фон Холщайн, който през 1560 г. пристига с армия в Сааре.[23]

През 1561 г. шведската армия пристига в Ревал и поема контрол над Северната част на стара Ливония. Ливонският орден е разпуснат по силата на договора от Вилнюс през 1561 година. През следващата година Ливонската диета решава да поиска защита от Сигизмунд II Полски, Велик княз на Литва. С края на управлението на последния архиепископ на Рига Вилхелм Бранденбург, Рига става свободен Имперски Град [24], а останалата територия е разделена между полско-литовските васали на Курландското и земгалското херцогство (полски васали) и херцогство Ливония (литовски васали).[25][26]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Terra Mariana // The Encyclopedia Americana. Americana Corp, 1967.
  2. ↑ "Medieval Livonia" – Google Search
  3. ↑ Old Livonia @ google books.
  4. ↑ Bilmanis, Alfreds. Latvian-Russian Relations: Documents. The Latvian legation, 1944.
  5. ↑ Herbermann, Charles George. The Catholic Encyclopedia. Robert Appleton Company, 1907.
  6. ↑ Bilmanis, Alfreds. The Church in Latvia. Drauga vēsts, 1945.
  7. ↑ а б Christiansen, Eric. The Northern Crusades. Penguin, 1997. ISBN 0-14-026653-4.
  8. ↑ Knut, Helle. The Cambridge History of Scandinavia: Prehistory to 1520. Cambridge University Press, 2003. ISBN 0-521-47299-7. с. 269.
  9. ↑ The Order of the Cross of Terra Mariana.
  10. ↑ O'Connor, Kevin. Religion // Culture and customs of the Baltic states. Greenwood Publishing Group, 2005. ISBN 0-313-33125-1. с. 35.
  11. ↑ а б в Brundage, James.
  12. ↑ а б William Urban.
  13. ↑ The Latvians: A Short History
  14. ↑ Skyum-Nielsen pp. 113 – 115
  15. ↑ а б Urban, William. Livonian Crusade. University Press of America, 1981. ISBN 0-8191-1683-1.
  16. ↑ Skyum-Nielsen pp. 129
  17. ↑ Wendehors, Alfred. Das Stift Neumünster in Würzburg. Walter de Gruyter, 1989. ISBN 3-11-012057-7. с. 503.
  18. ↑ Bilmanis, Alfred. Latvia as an Independent State. READ BOOKS, 2007. ISBN 1-4067-2870-5. с. 67.
  19. ↑ The History of the Baltic States
  20. ↑ а б Plakans, Andrejs. The Latvians: a short history. Hoover Press, 1995. ISBN 0-8179-9302-9. с. 23.
  21. ↑ Miljan, Toivo. Historical dictionary of Estonia. Scarecrow Press, 2004. ISBN 0-8108-4904-6. с. 169.
  22. ↑ Raudkivi, Priit. Vana-Liivimaa maapäev. Argo, 2007. ISBN 9949-415-84-5. с. 118 – 119.
  23. ↑ Eastern Europe
  24. ↑ Vane, Charles William. Recollections of a tour in the north of Europe in 1836 – 1837. 1838. с. 178.
  25. ↑ Brand, Hanno. Trade, diplomacy and cultural exchange: continuity and change in the North Sea area and the Baltic, c. 1350 – 1750. Uitgeverij Verloren, 2005. ISBN 90-6550-881-3. с. 17.
  26. ↑ Plakans, Andrejs. A Concise History of the Baltic States. Cambridge University Press, 2011. ISBN 0-521-54155-7. с. 95.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Terra Mariana в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тера_Мариана&oldid=11149977“.