Маркграфство Бодоница

Маркграфство Бодоница
Margraviato de Bodonitsa
	Маркграфство Бодоница Margraviato de Bodonitsa
1204 г. – 1414 г.
Знаме Герб
Столица	Бодоница
Официален език	латински, гръцки
Религия	римокатолицизъм, православие
Форма на управление	васално маркграфство: от 1204 – на Солунското кралство, от 1224 г. – на Епирския дестопат, от 1230 г. – на Търновското царство, от 1248 г. – на Ахейското княжество
	Предшественик Византия Наследник Османска империя
Днес част от	Гърция

Маркграфство Бодоница или Маркизат Бодоница е историческа латинска държава на кръстоносците, васална на Солунското кралство до 1224 г., от 1230 г. – на Търновското царство, а след 1248 г. – на Ахейското княжество. Просъществува в периода от 1204 г. до 1414 г. на територията на днешната Република Гърция. Център е днешното село Менденица (гр.: Μενδενίτσα) в община Молос в дем Фтиотида. Етимологията на името, както и на северноразположената му Равеница издават старобългарска лексика.

Маркграфство Бодоница (на гръцки език: Μαρκιωνία / Μαρκιζᾶτον τῆς Βοδονίτσας), е васална държава в Същинска Гърция, основана през 1204 г. след Четвъртия кръстоносен поход. Владението е предоставено на италианския рицар Гуидо Палавичини, от солунския крал Бонифаций Монфератски срещу задължението да охранява южните граници на кралството и прохода Термопили.

Маркграфството e васално спрямо Солунското кралство до 1224 г., когато Солун е превзет от Епирския дестопат, а от 1230 г. – на Търновска България, а от 1248 г. е васално на Ахейското княжество. Маркграфството се запазва и по време на управлението на тези земи от т.нар. Каталанска компания (1303 – 1311). Маркграфството е покорено от османските турци през 1414 г. През целия период на съществуването му, маркграфството се управлява от представителите на две фамилии – Палавичини и венецианската Дзорци.

Маркграфове (маркизи) на Бодоница

Гуидо Палавичини (1204 – 1237)
Убертино Палавичини (1237 – 1278), син на Гуидо Палавичини
Изабела Палавичини (1278 – 1286), сестра на Убертино Палавичини
- Антонио Фламенко, (1278 – 1286), съпруг на Изабела Палавичини
Томазо Палавичини (1286 – ????), внук на Рубино Палавичини – брат на Гуидо Палавичини
Алберто Палавичини (???? - 1311), син на Томазо Палавичини
- Мария дале Карчиери (1311 – 1323), съпруга на Алберто Палавичини
  - Андреа Корнаро (1312 – 1323), 2-ри съпруг на Мария дале Карчиери
Гулиелма Палавичини (1311 – 1358) дъщеря на Мария дале Карчиери
- Бартоломео Дзакария (1327 – 1334), 1-ви съпруг на Гулиелма Палавичини

Николо I Дзорци (1335 – 1345), 2-ри съпруг на Гулиелма Палавичини
Франческо Дзорци (1345 – 1388), син на Николо I Дзорци и Гулиелма Палавичини
Джакомо Дзорци (1388 – 1410), син на Франческо Дзорци
Николо II Дзорци (1410 – 1411), син на Джакомо Дзорци
Николо III Дзорци (1411 – 1414), син на Франческо Дзорци

Miller, W. "The Marquisate of Boudonitza (1204-1414)." Journal of Hellenic Studies, Vol. 28, 1908, pp. 234-249.
Zakythinos D. A. Le Despotat Grec de Morée: les Belles Lettres, Paris, 1932.
Setton, Kenneth M., A History of the Crusades: Volume III — The Fourteenth and Fifteenth Centuries, University of Wisconsin Press: Madison, 1975.
Setton, Kenneth M. Catalan Domination of Athens 1311–1380. Revised edition. Variorum: London, 1975.