Северни кръстоносни походи

Балтийски кръстоносни походи
	Балтийски кръстоносни походи
Кръстоносни походи
	Балтийските племена, XII – XIII век
Информация
Период	1147 – 1386
Място	Естония, Латвия, Литва, Финландия, Прусия
Резултат	Колонизиране и християнизиране на региона
Страни в конфликта
Кръстоносци Кръстоносци; датчани; шведи; ливонски мечоносци; тевтонци;	Прибалтийски племена; Славяни Западни славяни Угро-фини

Северни (Балтийски) кръстоносни походи са серия от военни кампании, подети от католическите крале на Швеция и Дания, Свещената Римска империя и католическите военни ордени срещу народите около Балтийско море. Действията на кръстоносците са насочени както срещу езичниците пруси, литовци и венди, така и, в по-малка степен, срещу православните държави на руси и поляци. Освен Тевтонския орден дейно участие вземат и Ливонският орден и Орденът на мечоносците^[1]^{:с. 226 – 7}.

Предистория

В Късното средновековие последните европейски земи, които все още не са християнизирани са териториите на прибалтийските племена пруси, езели, куронци, семигали, самогити, латгали, сели, ливи и полабяни. Тези територии разделят източноправославното християнство в Русия от централноевропейските и западноевропейските католически държави. Завладяването на тази ивица от земи е повод за благословената от Папството кампания за насилствено християнизиране на местното население.

Хронология

Против вендите

Основна статия: Кръстоносен поход против славяните

През 1147 г. Хайнрих Лъв заедно с херцог Албрехт Мечката възглавява кръстоносния поход на изток против славяните, завършващ неудачно.

Ливонски поход

Основна статия: Ливонски кръстоносен поход

Ливонският поход има продължителност от близо сто години. В него участват предимно германци, произхождащи от Свещената Римска империя и Дания. Походите приключват със създаването на Тера Мариана и Датска Естония. Земите на източния бряг на Балтийско море са последните краища на Европа, които са покръстени.

Кампания срещу ливите: 1198 – 1212
Кампания срещу латгалите, естонците и селите: 1208 – 1224
Кампания срещу езелите: 1206 – 61
Кампания срещу куронците и семигалите: 1201 – 1290

Към Северните кръстоносни походи могат да бъдат причислени и трите шведски кръстоносни похода, които водят до завоюването на Финландия и Карелия от шведите и до установяването на тяхна хегемония за над 400 години в района на Балтийско море^[1].

Източници

↑ ^а ^б Вачкова, Веселина и др. В търсене на истинското Средновековие. Военно издателство ЕООД, 2009. ISBN 978-954-509-420-0. с. 342.

Тази статия за военен конфликт все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Литва, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Латвия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Естония, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Финландия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Швеция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Дания, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Русия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[Вач-1] а ^б Вачкова, Веселина и др. В търсене на истинското Средновековие. Военно издателство ЕООД, 2009. ISBN 978-954-509-420-0. с. 342.

[1]