Карелия

Карелия
	Карелия
	Части на Карелия, както са разделени традиционно
	Карелия в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Карелия.

Карелия (на карелски, фински и естонски: Karjala; на руски: Карелия; на шведски: Karelen) е историко-географска област в Северна Европа, традиционно населена с карели.^[1]^[2] Нейната територия съвпада приблизително със съвременните области Северна Карелия и Южна Карелия във Финландия и Република Карелия^[3] и Карелския провлак (част от Ленинградска област), които са част от Русия. От голямо историческо значение е за Финландия, Швеция и Русия.

Употреба на името[редактиране | редактиране на кода]

Различни подразделения могат да се наричат Карелия. Финска Карелия е историческа провинция на Финландия и в днешно време е разделена между Финландия и Русия, често наричана на фински просто Karjala. Източната част на този главно лутерански регион е взет от Русия след Зимната война от 1939 – 40.

Република Карелия е руски федерален субект, включително така наречената Източна Карелия с главно руско православно население.

В съвременна Финландия Karjala се отнася до регионите на Южна и Северна Карелия, въпреки че части от историческа Карелия се намират в днешния регион Кюменлааксо (Миехиккала и Виролахти), Северна Савония (Каави, Раутаваара и Саюнейнен) и Южна Савония (Мантюхарю).

География[редактиране | редактиране на кода]

Карелия се простира от брега на Бяло море до Финския залив. Тя съдържа двете най-големи езера в Европа – Ладожкото и Онежкото. Карелският провлак се намира между Финския залив и Ладожкото езеро.

Границата между Карелия и Ингрия първоначално е била самата река Нева, но по-късно е преместена на север в Карелския провлак, за да следва река Сестра, днес в столицата на санктпетербургския регион, но през 1812 – 1940 г. границата между Русия и Финландия.

От другата страна на Ладожкото езеро река Свир обикновено се смята за традиционната южна граница на територията на Карелия, тъй като езерото Саймаа отбелязва западната граница, докато Онежкото езеро и Бяло море маркират източната граница. На север е имало номадски саами, но е нямало естествена граница освен огромна гора (тайга) и тундра.

История[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Политика[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Демография[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ www.eki.ee
↑ Клементьев Е.И., Степанова А.С. и др. Карелы // Голяма руска енциклопедия. Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2018. Архивиран от оригинала на 2019-04-19. Посетен на 9 юни 2019. (на руски)
↑ Лукашов А.А., Тельнова Н.О. и др. Република Карелия (Каре́лия) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 13. Правителствена агенция (за събиране на глоби) – Киргизи [Канцелярия конфискации – Киргизы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2009. ISBN 978-5-85270-344-6. с. 783. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-04-19 в Wayback Machine. ((ru))

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Mastodon – американска метъл група, която дава почит на Карелия с песента Ghost of Karelia от албума Crack the Skye

[1] www.eki.ee

[ГРЕ-2] Клементьев Е.И., Степанова А.С. и др. Карелы // Голяма руска енциклопедия. Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2018. Архивиран от оригинала на 2019-04-19. Посетен на 9 юни 2019. (на руски)

[БРЭ-том-13-3] Лукашов А.А., Тельнова Н.О. и др. Република Карелия (Каре́лия) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 13. Правителствена агенция (за събиране на глоби) – Киргизи [Канцелярия конфискации – Киргизы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2009. ISBN 978-5-85270-344-6. с. 783. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-04-19 в Wayback Machine. ((ru))

[1]

[2]

[3]