Шведска империя

Шведска империя на шведски: Stormaktstiden i Sverige
1611 – 1721
Знаме        Герб
Европейските владения на Швеция
Континент	Европа
Официален език	шведски език
Неофициален език	датски, долнонемски, естонски, латвийски, ливонски, норвежки, руски, саами, фински
Религия	Протестантство, Православие
Форма на управление	монархия
Династия	Васа, Вителсбах, Хесен-Касел
Крал
1611 – 1632	Густав II Адолф (първи)
1720 – 1721	Фредрик I (последен)
Канцлер
1612 – 1654	Аксел Уксеншерна (първи)
1660 – 1680	Магнус Делагарди (последен)
Законодателна власт	Камара на съсловията
История	Ранно ново време
Вестфалски мирен договор	24 октомври 1648
Оливски договор	23 април 1660
Нищадски договор	30 август 1721
Население
Преброяване	2 500 000
Валута	Шведски риксдалер
Предшественик История на Швеция Руско царство Жечпосполита Херцогство Прусия Свещена Римска империя Наследник Швеция
Днес част от	Германия Норвегия Финландия Гана Дания Естония Латвия Полша Русия САЩ Того Франция Швеция
Шведска империя в Общомедия

Швеция е една от най-големите европейски сили на седемнадесети век. В съвременната скандинавска историография този период е известен като Шведската империя (на шведски: stormaktstiden, „Ерата на велика сила“ или „Ерата на власт“).

Вестфалски мирен договор

В края на Тридесетгодишната война според постановленията на Вестфалския мир от 1648 Швеция получава определени територии като военно обезщетение, сред които Силезия и Шведска Померания, заедно с парична компенсация от 20 милиона талера.

Шведските делегати Аксел Уксеншерна и Юхан Банер получават за Швеция:

• От Жечпосполита – Померания заедно с островите Рюген и Узедом, включително селищата Шчечин, Гарц и Голнов източно от Одер;
• От Прусия – остров Волин и наследствени права над останалата част на Померания в случай на изчезване на Бранденбургските Хоенцолерни;
• От Свещената Римска империя – като имперски фиефи Визмар и Нойклостер, а след секуларизацията им и Бремен-Ферден и Вилдесхаузен. Това дава на Швеция и право на глас в Имперската Диета и да администрира в имперския окръг Долна Саксония, редувайки се с Бранденбург-Прусия.

Франция и Швеция стават гаранти по договора с Фердинанд III от Нюрнберг от 1650.

Исторически фон

Територията на Швеция през годините

Густав II Адолф

Густав Васа, 1542 г.

Швеция печели малки и разпръснати територии в резултат на 18 години война, но получава контрол над трите най-големи плавателни реки в Северна Германия – Одер, Елба и Везер – с това и правата на тарифите над тези търговски артерии. Двете основни причини за малките териториални придобивки са опозицията на Франция и нетърпението на Кристина Шведска. Друг важен резултат е, че след шведската намеса религиозна свобода за протестантите в Европа е обезпечена, с което Швеция става закрилник на протестантството за седемдесет години, докато настъпва колапс на Свещенаата Римска империя.

Покачването на Швеция до ранга на имперска сила означава, че кралството трябва да остане военна монархия, подготвена за евентуални агресии. Рядконаселена, Швеция няма типичния вътрешнополитически вид на империя. Въпреки това, в средата на XVII век, с Франция като верен съюзник, несъвместимостта между техните правомощия и техните претенции не е толкова очевидно.

Вътрешнополитическа консолидизация

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Въпреки международните успехи Швеция няма силна позиция на централното ръководството. Правителство осъществява постоянен контрол над брега Балтийско море и оставя малко място за грешки. Липсата на опит у двамата непосредствени наследници на Густав II Адолф Кристина Шведска и Карл X представя някои трудности пред зараждащата се империя.

При царуването на кралица Кристина е основана Новошвеция – няколко шведски колонии на източния бряг на Северна Америка.

Бележки

• Adlerfelt, G. The Military History of Charles XII, King of Sweden, Written by the Express Order of His Majesty. London, 3 vols, 1740.
• Bain, Robert Nisbet (2001). Charles XII and the Collapse of the Swedish Empire: 1682 – 1719. Adamant Media Co. ISBN 14-021-7726-7.
• Bain, Robert Nisbet (1905). Scandinavia: A Political History of Denmark, Norway and Sweden from 1513 to 1900. Harvard: University Press.
• Englund, Peter. The Battle of Poltava: The Birth of the Russian Empire. London, 1992.
• Konstam, Angus. Poltava 1709, Russia Comes of Age. Osprey Campaign #34. Osprey Publishing, 1994.
• La Guerra Escania 1675 – 79. Web educacional para institutos, creada por Oresundstid (en inglés).
• Ramírez de Villa-Urrutia, Wenceslao (1941). Cristina de Suecia. Pozuelo de Alarcón: Espasa Calpe. p. 185.
• Voltaire (2004). Historia de Carlos XII, Rey de Suecia. Pozuelo de Alarcón: Espasa Calpe. ISBN 84-239-4040-3.

Външни препратки

• Карта на растежа на Шведската империя
• Северната война*

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Imperio sueco в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​