Историография
Историографията е наука, изучаваща историческото знание, методите и закономерностите на историческата наука.[1] [2] В този по-тесен и съвременен смисъл тя е рефлексия и теория на историческите съчинения; съответно нейното начало се намира в памфлета на Лукиан Как се пише история (Πῶς δεῖ ἱστορίαν συγγράφειν).[3]
До неотдавна думата се употребява и в общ смисъл като написана история, която в още античността се отграничва от тривиалната логография.[източник? (Поискан преди 16 дни)] През 17в. кралете на Швеция, Шотландия или Англия назначават свои дворцови историографи,[4] докато във Франция длъжността съществува още от средата на 15 в.[5]
В повечето езици думата "историография" е пренесена чрез гръцките лексеми, но са възможни и преводни форми като напр. "историопис"[6] или немското "Geschichtsschreibung". Американският историк Хейдън Уайт е автор на особено влиятелна концепция за съвременната историография изложена в трудa му от 1973г. Метаистория.[7].
В съвремието се подразбира като синоним на история.[източник? (Поискан преди 17 дни)] В много страни се подразбира като история на историческата наука. В други университети е история на историческото познание. Понятието видимо се променя с времето.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ibl.bas.bg
- ↑ "In its broadest sense, historiography has to do with the process of historical writing, the identification and use of source material, and the techniques and methods applied to the analysis of these data." B. W. Higman, The Development of Historical Disciplines in the Caribbean, in B. W. Higman, ed., General History of the Caribbean, Vol.4: Methodology and Historiography of the Caribbean, 1999, UNESCO Publishing, p. 5.
- ↑ Лукиан, Съчинения, София
- ↑ Denys Hay, Annalists and Historians: Western Historiography from the Eighth to the Eighteenth Century (London and New York, 2016), p. 141.
- ↑ Fossier F., A propos du titre d'historiographe sous l'Ancien Régime, Revue d’histoire moderne et contemporaine, t.32, N°3, Juillet-sept. 1985. p. 364.
- ↑ Колева А., Реторика на историописа, София: Стигмати, 2005, с.27
- ↑ Уайт Х., Метаисторията (въведение). – сп. Език и литература, 1997, кн. 1 – 2, с.5 – 54; Практическото минало, сп. Социологически проблеми, 2010, кн. 3/4, с.122 – 140.
