Направо към съдържанието

Васа (династия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герб на фамилията Васа
Кралският герб на род Васа

Династията Васа (Wasa-Dynastie, на шведски: Vasa, Vasaätten; на полски: Wazowie) е шведска кралска фамилия, крале на Швеция от 1523 до 1654 г. и крале на Полша от 1587 до 1668 г.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Густав I Ериксон

[редактиране | редактиране на кода]

Основател на шведската династия Васа е Густав I Ериксон (1523 – 1560), наречен Васа. Той произхожда от старата фамилия Васа обособена в средата на 14-ти век. В началото на 16-ти век той застава начело на националната борба на шведите срещу датското господство. Избран е за крал от Риксдага на 7 юни 1523 г. Една от първите му стъпки е налагането на лутеранството като основно вероизповедание в страната. Това му позволява да отнеме имотите на католическата църква и да използва приходите от тях в борбата си срещу Дания. Води централизаторска политика, организира силна армия и покровителства икономическото развитие на кралството. По негово време Швеция придобива значително влияние в Северна Европа. Стреми се да утвърди своята династия и налага на Риксдага да признае за негови наследници тримата му синове.[1]

Густав I Ериксон се жени три пъти. Първата му съпруга (1531) е Катерина (1513 – 1535), дъщеря на херцог Магнус I фон Саксен-Лауенбург, която му ражда син: Ерик XIV (1533 – 1577). След смъртта (1535) на първата си съпруга през 1536 г. се жени за Маргарита (1516 – 1551), която ражда десет деца, две от които умират твърде рано:

През 1552 г. Густав I Ериксон, след смъртта на втората си съпруга се жени за трети път за Катерина (1535 – 1621), дъщеря на Густав Олафсон Стенбок, от която няма деца.[2]

Ерик XIV, Юхан III, Сигизмунд I (Зигмунд III)

[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Густав I цялата власт завзема първородният му син Ерик XIV (1560 – 1568). Той започва мащабна завоевателна политика, която го въвлича във война с Дания, Полша и германските градове от Ханзата. Психически неуравновесен, кралят се жени за своята метреса, селянката Карин Мансдьотер (1550 – 1612), хвърля в затвора брат си Юхан и прибягва до убийства и терор. Свален е от престола от привърженици на своя брат и е убит в тъмница (1577).[1]

Короната получава по малкият му брат Юхан III (1568 – 1592). Новият крал установява мир със съседните страни и утвърждава властта си над Естония. Води политика на сближаване с Рим и се стреми да унищожи протестантското влияние в Швеция. Първоначално се жени за Катерина (1526 – 1583), дъщеря на полския крал Зигмунд I Стари, която ражда две дъщери: Изабела (1564 – 1566) и Ана (1568 – 1625) и престолонаследникът Сигизмунд I (1566 – 1632), а от втората си съпруга Гонила (1560 – 1597), дъщеря на Йохан Бжег има един син Юхан (1589 – 1618).[1]

След смъртта на своя вуйчо Зигмунд II Август Сигизмунд I е провъзгласен за крал на Полша 1587 – 1632) под името Зигмунд III. Той се стреми да наложи своята власт и над Швеция след като баща му умира. Провъзгласен е и за шведски крал (1592 – 1599), но поверява управлението на чичо си Карл като регент. Стреми се да укрепи влиянието си в Швеция, като прибягва дори до военна интервенция, но през 1599 г. е лишен от шведската корона. Съсредоточава цялата си енергия върху вътрешните дела на Полша. Ликвидира опитите за въвеждане на Реформацията в своето кралство и сключва Брестката уния (1596), присъединила Украинската църква към Рим. Опитва се да наложи сина си Владислав на руския престол, а по-късно подкрепя претендента Лъже-Дмитрий I. Последните години на управлението му са помрачени от неуспешна война с Швеция.[1]

Сигизмунд I (Зигмунд III) сключва първи брак с Анна, дъщеря на щирийския херцог Карл II, а след нейната смърт – със сестра ѝ Констанца (1588 – 1631). От първата си съпруга има пет деца, от които оцелява само престолонаследникът Владислав IV, а от втората – седем деца, две от които умират като бебета:

Владислав IV, Ян II Кажимеж

[редактиране | редактиране на кода]

Зигмунд III е наследен на полския престол от първородния си син Владислав IV (1632 – 1648). По негово време Полша е принудена да изостави завоевателните си амбиции спрямо Русия. Кралят няма наследници от двете си съпруги Цецилия-Рената (1611 – 1644), дъщеря на германския император Фердинанд II и Луиза-Мария (1611 – 1667), дъщеря на херцога на Мантуа Карло I Гонзага. Липсата на престолонаследник връща брат му Ян Кажимеж, към светския живот. След смъртта на Владислав IV той се жени за неговата вдовица Луиза-Мария, от която име две деца, починали като бебета. Коронован е за полски крал под името Ян II Кажимеж (1648 – 1668). Още в самото начало новият владетел е изправен пред бунтове и търпи тежки поражения от войските на Русия и Швеция. Принуден да бяга, той си възвръща властта, но трябва да се откаже от суверенитета над Прусия и да признае автономията на Украйна. През 1668 г. се отказва от полската корона и завършва дните си във Франция през 1672 г.[1]

Карл IX, Густав II Адолф, Кристина I

[редактиране | редактиране на кода]

Третият син на Густав I Васа, Карл IX (1599 – 1611), успява да се наложжи на шведския престол след дълга борба с племенника си, полския крал Зигмунд III. Привържженик на Реформацията, той утвърждава протестанството като официално вероизповедание в своето кралство. Негова първа съпруга е Анна-Мария (1561 – 1589), дъщеря на пфалцграф Лудвиг VI фон Вителсбах. Следващият му брак е с Кристина (1573 – 1625), дъщеря на херцог Адолф I фон Холщайн-Готорп. Дъщеря му Катерина (1584 – 1638) е омъжена за Йохан-Казимир, принц на Цвайбрюкен и става майка на бъдещия шведски крал Карл X Густав, но вече като представител на динаастията Вителсбахи. Малкият му син Карл-Филип (1601 – 1622) става херцог и сключва морганатичен брак с Елизабет Рибинг през 1620 г.[1]

Карл IX е наследен от големия си син Густав II Адолф (1611 – 1632). Той става един от забележителните европейски монарси на 17-ти век, след като реформира армиата и превръща Швеция в европейска сила. По време на Тридесетгодишната война, осигурил си подкрепата на Франция, той нахлува в германските земи в помощ на протестантите. След поредица от блестящи победи кралят загива в битката при Лютцен, Саксония (1632). Наследен е от единствената си дъщеря Кристина I (1626 – 1689), родена от брака му с Мария-Елеонора (1599 – 1655), дъщеря на бранденбургския курфюрст Йохан-Сигизмунд фон Хоенцолерн. Екстравагантна, покровителка на науката и изкуството, тя не се омъжва и оставя властта на своите фаворити. Абдикира през 1654 г. и напуска Швеция. Посещава редица европейски страни, приели католицизма и завършва живота си в Рим през 1689 г.[1]

Владетели на Швеция и Полша

[редактиране | редактиране на кода]

Крале на Швеция

[редактиране | редактиране на кода]

Крале на Полша

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 92 – 94.
  2. ↑ а б в г ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 409. Династия Васа. Короли Швеции и Польши от Густава I Эриксона до Яна II Казимира
  3. ↑ ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 410. Династия Васа. Короли Швеции от Карла IX до королевы Кристины
  • Anders Fryxell, Erzählungen aus der schwedischen Geschichte. II: Gustaf Wasa – Erik XIV. Stockholm und Leipzig. 1843.
  • Olof von Dalin, Geschichte des Reiches Schweden, Johann Carl Dähnert. 3. Rostock, Greifswald. 1763.
  • Erik Gustav Geijer, Geschichte Schwedens. 3. Hamburg, 1834.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Васа_(династия)&oldid=12387315“.