Стиник
| Стиник Стиник | |
| — село — | |
  Стиник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Ново село |
| Географска област | Огражден |
| Надм. височина | 753 m |
| Население | 58 души (2002) |
| Пощенски код | 2434 |
| МПС код | SR |
| Стиник в Общомедия | |
Стиник (на македонска литературна норма: Стиник) е село в община Ново село на Северна Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Истияк. През същата година в селото живеят 56 християнски домакинства.[1]
През XIX век селото е чисто българско. Църквата „Свети Спас“ е от 1860 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Стипек (Stipek) е посочено като село в Петричка каза с 83 домакинства, като жителите му са 310 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Стипек е населявано от 700 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 896 българи екзархисти. Там функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 58 жители, всички северномакедонци.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Стиник
Георги Пасков, деец на ВМРО- Лазар Атанасов (1898 – 1921), деец на ВМРО, с прогимназиално образование, загинал в сражение със сръбска войска на 15 декември 1921[8]
- Никола Назлъмкин, деец на ВМРО[9]
- Петър Пасков (ок. 1891 - 1944), македоно-одрински опълченец и деец на ВМРО
- Починали в Стиник
- Алексо Поройлията (1864 – 1903), български революционер
- Гого Стоянов, български революционер, деец на Върховния комитет, четник на Алексо Поройлията, загинал заедно с войводата си в сражение на 26 юли 1903 година в местността Аджийца между селата Стиник и Игуменец, Петричко.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.631-632.
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
- ↑ „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.154.
| ||||||||||||||||
