Бадилен
| Бадилен Бадолен | |
| — село — | |
  Бадилен | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Ново село |
| Географска област | Огражден |
| Надм. височина | 620 m |
| Население | 3 души (2002) |
| Пощенски код | 2434 |
| МПС код | SR |
| Бадилен в Общомедия | |
Ба̀дилен или Ба̀делен (на македонска литературна норма: Бадолен, местният изговор е Ба̀делен, Ба̀деле или Ба̀дилен) е село в община Ново село на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в южните склонове на Огражден, до границата с България, на надморска височина от 620 метра.[1] Дели се на Голем и Малък Бадилен. В близост до село Бадилен в местността Ширина̀ в 1971 година е основано село Ново Бадилен – днес Самоилово.[1]
Църквата в селото е „Успение Богородично“.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимологията на името е от бодил (Corduus).[1][2]
Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Подилани (Бодилани). През същата година в селото живеят 3 мюсюлмански и 70 християнски домакинства.[3]
През XIX век Бадилен е чисто българско село в Петричка каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Бадилен (Badilen) е посочено като село в Петричка каза със 108 домакинства, като жителите му са 405 българи.[4] Същевременно е посочено и в Стумишка каза като Баделе (Badélé) с 20 домакинства и 75 жители българи.[5] През 1889 година в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“ Стефан Веркович пише, че селото има 685 жители.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бадилен (Бадиле) е населявано от 750 жители, всички българи християни.[7]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Баделене има 856 българи екзархисти.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бадилен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В 1971 година в селото има 304 жители и 54 семейства. През 70-те години жителите на селото се изселват в новооснованото Самоилово.[1]
Към края на 80-те години на XX век Велики Бадилен има около 10 къщи, а Мали – 5-6. Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители, всички северномакедонци.[10]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 3 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бадилен
Васил Андонов, български революционер, деец на ВМРО, четник в Струмишката чета на Панделия Стоянов[11][12]- Малин Тодоров, български революционер от ВМОРО, петрички войвода през 1902 година[13]
- Малин Георгиев Шуманов (? - 1922), български политик и революционер. Към края на 1918 година се заселва махалата Гега. Тук развива активна левичарска политическа дейност, заради което на 22 октомври 1922 година е обесен от дейци на ВМРО, заедно с Никола Попов и Андон Попгеоргиев (Фокеро).[14]
- Никола Димитриев, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Трета солунска дружина[15]
Трендафил Ивановски (р. 1946), северномакедонски юрист, член на Конституционния съд, агент на югославските тайни служби
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Бадилен // Општина Ново село. Посетен на 20 декември 2019 г.
- ↑ Димка Митева. „Топонимиjата на Струмичко“, Скопjе, 1989, стр.26.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопjе, 1982, стр.613-615.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186 – 187.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 210 – 211 и 827.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 414.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 940.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 78.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 210-211.
| ||||||||||||||||
