Мокрино
| Мокрино Мокрино | |
| — село — | |
 Стара къща в Мокрино | |
  Мокрино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Ново село |
| Географска област | Подгорие |
| Надм. височина | 1035 m |
| Население | 748 души (2002) |
| Пощенски код | 2435 |
| МПС код | SR |
| Мокрино в Общомедия | |
Мокрино (на македонска литературна норма: Мокрино) е село в община Ново село на Северна Македония. Населението му е 800 души (2002).
География
[редактиране | редактиране на кода]Мокрино се намира в Струмишката котловина. Селото е разположено е в северното подножие на планината Беласица в областта Подгорие. Селото е известно с Мокринските извори, които са в близост до него. Изворите имат капацитет около 40 л./сек. и извират от корените на вековни чинари.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Етимологията на името е от българското прилагателно мокър,[2] тоест село богато на вода.[1] В селото има три извора, на които то дължи името си.[3]
Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]В землището на селото, в местността Керамидарка, е открит античен и средновековен некропол.[4]
През 1374-1376 година Мокрино заедно със съседното село Мокриево е дарено с грамота на Иван и Константин Драгаш на атонския манастир „Свети Пантелеймон“. След съдебен спор между „Свети Пантелеймон“ и манастира Хилендар, през 1376 - 1377 година Драгаши издават нова грамота, с която потвърждават даряването на спорните села на „Свети Пантелеймон“.[5] След Битката при Ровине в 1395 година, в която загиват Крали Марко и струмишкият феодален владетел Константин Драгаш, регионът попада в ръцете на османските турци.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век селото е чисто българско. В 1876 година е издигната църквата „Св. св. Константин и Елена“.[1][6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мокрино (Mocrino) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 304 българи.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Макрино е населявано от 640 жители, всички българи християни.[8]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мокрени има 800 българи патриаршисти гъркомани. Там функционира гръцко училище.[9]
При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването от 2002 година селото има 203 семейства и 748 жители.[1][11]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 747 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
В селото има филиал на Основното училище „Видое Подгорец“. В местността Липата е издигната чешма.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Мокрино
Атанас Котев, македоно-одрински опълченец, чета на Иван Смоларски[12]- Димчо Стойков (о. 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 3-та солунска дружина, ранен на 5 юли 1913 година[13]
Илия (Илиас), четник на гръцка андартска чета в Македония[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Мокрино // Општина Ново село. Посетен на 21 декември 2019 г.
- ↑ Анастасов, Васил и др. Български етимологичен речник, Том IV (минго2 — па̀дам). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995. с. 212.
- ↑ Мокрински Извори, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927081606/http://www.novoselo.gov.mk/mk/tourism/viewAttraction.aspx?id=3, посетен на 13 юли 2007
- ↑ Археолошки локалитет Ќерамидарка // Општина Ново Село. Посетен на 9 ноември 2017.
- ↑ Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 103-106.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 155. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 377.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 656.
- ↑ Ηλίας (1) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
| ||||||||||||||||
