Староруски език

Староруски език
Регион	Източна Европа
Мъртъв език	да
Говорещи	0
Писменост	Кирилица, глаголица
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Славянски Източнославянски Староруски
Кодове
ISO 639-3	orv
Староруски език в Общомедия

Староруският език (на украински: давньоруська мова; на руски: древнерусский язык) е общ език на обособилата се източнославянска група племена, предци на днешните беларуси, руснаци и украинци, обитавали земите около езерото Илмен, горните течения на реките Волга, Ока и Западна Двина, както и около реките Днепър, Днестър, Западен Буг и Южен Буг, разпространили се по-късно на изток. Този език е говорен през периода приблизително от средата на първото до средата на второто хилядолетие. Някои учени го наричат и общоизточнославянски език. Никой от двата термина не е напълно точен, понеже голяма част от източните славяни в древността се наричали анти, малка част – словени (около езерото Илмен и Ладожкото езеро), а етнонимът рус (русь) се появява не по-рано от 11 век, като отначало не се отнася до всички източни славяни. Въпреки това термините общоизточнославянски език и староруски език се възприемат като взаимозаменяеми, но вторият се е наложил, понеже е по-кратък.

Исторически периоди в развитието на староруския език

Предписмен период

Предписменият период в развитието на староруския език продължава от възникването на езика до 10 – 11 век.

Още по време на предписмения период в различни части на общата източнославянска територия възникват редица диалектни различия, като например нееднаквото произношение на в, г, ц, ч, някои различия в лексиката, както и незначителни различия в морфологията и синтаксиса. Поради тези диалектизми староруският език не е напълно еднороден.

Писмен период

Времето на поява на книжовните норми в староруския език не е известно, но се предполага, че това е станало около 10 – 11 век, след навлизане на християнството, а с него и на славянската писменост, най-вече на кирилицата. Първоначално използваните от източните славяни книги са писани в България на старобългарски език, което оказва силно влияние върху староруския език. Като писмена норма в религиозната литература се налага руската редакция на старобългарския език. В писмените паметници, които не са пряко свързани с религията, например „Слово за похода на Игор“, съчиненията на Владимир Мономах и др., почти няма старобългаризми, което според руския славист Сергей Обнорски свидетелства за зараждането на литературни традиции у източните славяни още в предхристиянската епоха, тоест в предписмения период. Обаче руски учени като Дмитрий Лихачов, Виктор Виноградов и др. смятат, че различните стилове на староруския език имат различна основа: произведенията с християнска религиозна тематика са съчинени на руската редакция на старобългарския, а стиловете в светските произведения – на литературен език, основан на живия разговорен език на източните славяни, тоест върху диалектите на староруския език.

Южнославянско влияние върху староруския език

Понеже при приемане на християнството в Стара Рус през 10 век за богослужение се използват книги, написани на старобългарски език, този език оказва значително влияние върху староруския език, особено чрез своята руска редакция.

Разпадане на староруския език

Разпадането на староруската държава, започнало след Ярослав Мъдри (11 век) и Владимир Мономах (12 век), нашествието на татарите от изток през първата четвърт на 13 век, 250-годишната татарска власт и завладяването на югозападните източнославянски територии от поляците и литовците са исторически събития, довели до засилено диалектно раздробяване на староруския език. От 15 до 17 век той постепенно се разпада на три нови езика: руски (великоруски), беларуски и украински. В началния си етап тези езици притежават особености, които ги отличават от съвременното им състояние, затова вариантите от началния период се наричат старовеликоруски, старобеларуски и староукраински език.

Характерни особености на староруския език

Фонетични особености

Развитие на гласните

Системата на гласните на староруския език в началния период е подобна на тази в старобългарския език, като специфичните късни праславянски гласни ы, ерови (ъ, ь) и носови гласни (ѧ, ѫ), както и гласната ят (ѣ) все още не са променени. В периода на затваряне на сричката слабите ерове изпадат, а силните се изясняват (ъ > о, ь > е). Носовките изгубват носовия си призвук и също се променят (ѧ > я, ѫ > у). Гласната ят в различните диалекти претърпява различни промени (ѣ > е, и, ие). В източнославянските езици се запазва непроменена гласната ы.

Пълногласие

Още в староруски се развива така нареченото пълногласие при дифтонгичните съчетания, наследени от праславянски or, ol, er, el, които след съгласни се появява допълнителна гласна, която според по-широко разпространено схващане, гласна е (брѣгъ > берегъ) или о (млѣко > молоко), или, евентуално, първо е била ерова, вокализирала се по-късно (в потвърждение на тази теза се дават примери, макар и не много убедителни, от украински: голівка < *гольвка (главичка) и т.н.).

Изчезването на j в началото на думите

В началото на думите йотуваната гласна е (ѥ) се променя в *jo и изгубва йотацията: ѥсень > осень, ѥдинъ > одинъ и т.н. Изчезването на j в началото на думите се наблюдава и пред у, макар и не много последователно: ютро > утро и т.н. Пред а обаче j в началото на думите не изчезва: іазъ, іако, іагнѧ, іагода и т.н.

Йокане

В староруския език се заражда и друго характерно явление, т.нар. йокане, което напомня на промяната на началното ѥ в о, но се явява в средата на думите: жона < *жјона < жена (среща се още в Изборника на Светослав от 1073). В о обаче никога не се променя е, произлязло от ѣ.

Акане

Акането в някои източнославянски диалекти е фонетично явление, при което гласните о и е в неударена позиция се изговарят съответно като а и я (понавляѥмъ < поновліаѥмъ, Яронимъ < Иеронимъ и т.н.). Първоначално акането се появява в предударена позиция и (според Алексей Шахматов) още преди 13 век в диалекта на старите вятичи, като се разпространява и променя.

Палатализация

Характерни за староруския език са резултатите от различните праславянски палатализации, особено на *dj и *tj, *kti > ж (дж) и ч (чужати, старобългарски чуждати, свѣча, ст.б. свѣшта)

Морфологични особености

Съществена морфологична особеност в староруския език, отличаваща го от старобългарския, са окончанията за родителен падеж в единствено число, именителен и винителен падеж в множествено число на женски род и винителен падеж в множествено число на мъжки род: ѣ (<ě) вместо я (<ę).

Други особености:

• Окончанията за именителен и винителен падеж в мъжки род на пълните прилагателни и на подобните на тях форми са ои и еи вместо ыи и ии: монастырскои человек, всякои год (грамота на Дмитрий Шемяки); брат мои старешеи (грамота на можайския княз Иван).
• Окончания -ого и -его вместо -аго и -іаго (-яго) за родителен падеж в единствено число при пълните форми на прилагателните от мъжки и среден род.
• Окончание -iax- вместо -ѣах- в минало несвършено време.
• Окончания -а и -ia (-я) вместо -ы за кратките и -ыи за пълните форми за мъжки и среден род на сегашните деятелни причастия (могаи – „Киево-Печорски патерик“).
• Окончание -ть вместо -тъ за 3 л. ед. и мн.ч. сег.вр. при глаголите (свободять, пребываѥть – „Синайски патерик“).

Използвана литература

• Николай Д. Русинов, Древнерусский язык, Москва, 1977.