Направо към съдържанието

Сегашно деятелно причастие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сегашно деятелно причастие е нелична глаголна форма – причастие, изразяващо действие, което се извършва едновременно с действието, изразено от сказуемото.[1] За разлика от деепричастието, което също изразява едновременно действие, но пояснява сказуемото като обстоятелствено пояснение,[2] сегашното деятелно причастие пояснява някоя именна част на изречението, тоест то играе ролята на определение – може на подлога, но може и на допълнението.

Пример за прилика между сегашно деятелно причастие и деепричастие:

  • Треперещ от гняв, Иван се обърна към Петър.
  • Треперейки от гняв, Иван се обърна към Петър.

Двете изречения имат еднакъв смисъл: всяко от тях означава, че Иван се е обърнал към Петър и че Иван е треперил от гняв. Сегашното деятелно причастие в първото изречение е обособено определение на подлога (Иван).

Пример за разлика между сегашно деятелно причастие и деепричастие:

  • Иван се обърна към Петър, треперещ от гняв.
  • Иван се обърна към Петър, треперейки от гняв.

Двете изречения имат различен смисъл:

  • Сегашното деятелно причастие в първото изречение

е обособено определение на допълнението (Петър), тоест Петър е треперил от гняв.

  • Деепричастието винаги пояснява сказуемото, тоест глагола се обърна във второто изречение, следователно е треперил този, който се е обърнал – Иван.

Сегашното деятелно причастие е преход между глагол и прилагателно име.

Като глаголна форма то има категориите залог (деятелен) и време (сегашно), при все че действието, изразявано от сегашното деятелно причастие, може да протича не само в настоящето, но също в миналото или в бъдещето – едновременно с действието, изразявано от сказуемото.

Подобно на прилагателните имена, сегашното деятелно причастие може да се членува и се съгласува по род и число с името, което пояснява.

Формите на сегашните деятелни причастия се получават най-лесно от глаголните форми на минало несвършено време, 1 л. ед.ч., чрез замяна на окончанието с :[1]
четяхчетящ;
летяхлетящ;
мислехмислещ;
гледахгледащ;
стреляхстрелящ.

Променливото я в завършека -ящ не се прегласява в е нито при членуване, нито при образуване на форми за множествено число:[1]
четящ, четяща, четящо, четящи;
четящия(т), четящата, четящото, четящите.

  1. а б в Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 167 – 168.
  2. ИБЕ – БАН, Официален правописен речник на българския език, 2012, правило 22.2, стр. 28.