Деепричастие

Деепричастието е нелична глаголна форма, често срещана в славянските езици, например в българския, руския, чешкия език и др. Тази форма на глагола е неизменяема, тъй като тя всъщност е глаголно наречие (а наречието е неизменяема част на речта).

Деепричастието в българския език

Образуване и значение

Деепричастията в българския книжовен език се образуват (също като сегашните деятелни причастия) от основата на минало несвършено време с помощта на окончанието -йки: от формата за 3 л. ед.ч. се премахва окончанието -ше и се прибавя окончанието -йки.

Основната гласна (гласната пред -йки) е винаги е при глаголите от I и II спрежение — и когато е ударена, и когато е неударена:

чета̀ — четѐ — четѐше — четѐйки (първо спрежение);

летя̀ — летѝ — летѐше — летѐйки (второ спрежение);

но̀ся — но̀си — но̀сеше — но̀сейки (второ спрежение).

Основната гласна е винаги а (отбелязвана с буквата а или я) при глаголите от III спрежение и е винаги неударена:

глѐдам — глѐда — глѐдаше — глѐдайки (трето спрежение);

стрѐлям — стрѐля — стрѐляше — стрѐляйки (трето спрежение).

Деепричастието винаги пояснява сказуемото като обстоятелствено пояснение за начин. По-точно, деепричастието означава действие, едновременно с действието, изразено от сказуемото. При това деепричастието не посочва вършителя на действието, затова се подразбира, че вършителят на действието, изразено от деепричастието, съвпада с вършителя на действието, изразено от сказуемото. Иначе казано, вършителят на действието, изразено от деепричастието, е винаги подлогът, независимо дали деепричастието се намира по-близо до подлога, или до допълнението.

Пример: Иван срещна Петър, отивайки на училище.

В това изречение думата Иван е подлог, а думата Петър е допълнение. Следователно на училище е отивал Иван, а не Петър.

В безличните изречения няма подлог, така че деепричастията са лишени от смисъл: липсва вършител на действието.

Пример: Излизайки на улицата, ми стана студено.

Изречението Стана ми студено е безлично, тоест няма подлог, затова не става ясно кой е излязъл на улицата. Не може да се приеме, че говорещият е излязъл на улицата, защото думата ми е непряко допълнение, а не подлог. Изречението може да се поправи по следния начин:

Излизайки на улицата, почувствах студ.

Изречението вече има подлог — аз (макар и изпуснат).

Деепричастието (също като сегашното деятелно причастие) означава едновременност на изразеното действие с друго действие, затова то може да се образува само от глаголи от несвършен вид. Има думи казвайки и казващ, обаче няма думи кажейки и кажещ.

Правописни правила

В писмената реч изразите с деепричастия се отделят със запетаи:

Иван, отивайки на училище, срещна Петър.

Отделят се със запетаи дори изрази, които се състоят само от деепричастие:

Мария, пеейки, готвеше вечеря.

Отрицателната частица не поначало се пише разделно от деепричастията, както и от глаголите:

не виждам — не виждайки;

не зная — не знаейки;

не мога — не можейки.

По изключение отрицателната частица не се пише слято с глагола и деепричастието, когато те имат само отрицателни форми или когато започват с представката недо-:

нехая — нехаейки;

недочувам — недочувайки.

Но ако глаголът (деепричастието) започва с представката до-, отрицателната частица не се пише разделно. Има например глагол достигам, обаче няма глагол недостигам (въпреки че има съществително име недостиг), затова частицата не се пише разделно:

не достигам — не достигайки.

Понякога има два глагола: един — с представката до-; друг — с представката недо-. В такъв случай отрицателната частица не се пише слято с втория глагол, но разделно от първия; същото важи за деепричастията:

дочувам — дочувайки, не дочувам — не дочувайки;

недочувам — недочувайки.

Между двата варианта има разлика в смисъла.

Пример с глаголите:

• Не дочувам лоши работи за сина ти.
• Недочувам с дясното ухо.

Пример с деепричастията:

• Спокоен съм, не дочувайки лоши работи за сина си.
• Недочувайки с двете уши, трудно разбирам какво ми говорят хората.

Разновидности

Сегашно / несвършено деепричастие

Описаната по-горе разновидност на деепричастието (единствената съществуваща в съвременния български език) изразява действие, едновременно с друго действие. Следователно от гледна точка на момента на това друго действие деепричастието се явява сегашно, тоест несвършено. Тази особеност го прави подобно на сегашното деятелно причастие и обяснява факта, че може да се образува само от глаголи от несвършен вид.

Въпросната разновидност на деепричастието съществува и в други славянски езици, например в руския език, където деепричастията се образуват с окончанията:

-а след шушкава съгласна (ж, ш, ч, щ [шч]);

-я в останалите случаи.

Примерни форми:

сидя, играя, волнуясь, трепеща

(седейки, играейки, вълнувайки се, треперейки).

Примерна употреба в изречение:

Рассказывая, она громко смеялась.

(Разказвайки, тя гръмко се смееше.)

Тук деепричастието изразява действие, едновременно с действието, изразено от сказуемото. В други случаи деепричастието може да изразява по-продължително действие, по време на което се извършва друго, по-кратко действие, изразено от сказуемото.

В английския език има ing-форма, която е многозначна: тя изпълнява службата на отглаголно съществително име, сегашно деятелно причастие и деепричастие, а в продължителните глаголни времена има смисъла на глагол. Например думата running означава тичащ, тичайки, тичане, а в някои глаголни времена означава също тичам.

Пример:

Running in the park, I saw two squirrels.

(Тичайки в парка, видях две катерички.)

Тук деепричастието изразява по-продължително действие, по време на което се извършва друго, по-кратко действие, изразено от сказуемото. В други случаи деепричастието може да показва действие, едновременно с действието, изразено от сказуемото.

Минало / свършено деепричастие

В някои езици има и друг вид деепричастие, което по аналогия може да се нарече минало или свършено деепричастие. То описва действие, предхождащо друго действие. Такова деепричастие е съществувало в старобългарския език:

, .

Отпаднало е с развитието на езика, поради което не се среща в съвременния български език. Пази се обаче в руския език:

От невъзвратните глаголи се образува с окончание -в (има и просторечен вариант на -вши):

Окончив университет, я устроился на работу.

(Като завърших университета, постъпих на работа.)

От възвратните глаголи се образува с окончание -вши:

Машина, промчавшись, оставила много дыма.

(Като профуча, колата остави много дим.)

Повече сведения за тази разновидност на деепричастието в руския език има в едноименната статия на Википедия.

В английския език не съществуват прости глаголни форми от този вид, обаче има конструкция

having + минало причастие

със същото (перфектно) значение. Пример:

Having found a hotel, we looked for somewhere to have dinner.

(След като намерихме хотел, потърсихме къде да вечеряме.)

Във всички тези случаи деепричастието изразява действие, завършило преди действието, изразено от сказуемото.

В съвременния български език същата служба се изпълнява частично от други минали причастия (миналото свършено деятелно причастие и миналото страдателно причастие):

Завършил работата си, той въздъхна с облекчение.

Настанил се удобно, дядото запали лулата си.

Настанен удобно, дядото запали лулата си.

Поради наличието на тези възможности изгубената причастна форма не създава проблем на говорещите български език.

Лично / спрегаемо деепричастие

В източнокавказките и ескимоско-алеутските езици деепричастията са лични глаголни форми, тоест изменят се по лице (и число), поради което тяхното глаголно лице може да е различно от глаголното лице в главното изречение.

Пример от чаплинския език:

имиткылъюни означава напълвайки той това,

като напълването е едновременно с действието от главното изречение.

Освен това деепричастията в тези езици могат да се спрягат в най-различни времена и наклонения, тоест имат множество форми, изразяващи различни модалности.

Примери от чаплинския език за деепричастия с различен смисъл:

• съпътстващо действие:

имиг,люку (напълвайки той това);

• едновременно действие:

имиткылъюни (напълвайки той това);

• цел:

имисӄылъюни (за да напълни той това);

• намерение:

имиг,налюни (канейки се да напълни той това);

• минало свършено действие:

имиг,ьягу (когато той напълни това);

• минало несвършено действие:

имиг,аӄӈаминигу (когато той напълваше това);

• реално условие в бъдещето:

имиӄагу (ако той напълни това);

• пожелание или нереално условие в бъдещето или в миналото:

имиг,ьяӄагу (ако той би / бе напълнил това);

• ограничително условие:

имиг,вагиляминигу (докато той напълни това);

• предупредително предположение:

имиг,наюкаминигу (както и да напълни той това);

• противопоставително предположение:

имиг,наминигу (дори да напълни той това);

• и др.

Комбинацията „г,“ в тези примери обозначава малката г (Unicode U+04F7) от азбуката на чаплинския език.