Направо към съдържанието

Алексей Шахматов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алексей Шахматов
Алексей Александрович Шахматов
руски езиковед

Роден
Починал
16 август 1920 г. (56 г.)
ПогребанВолковско гробище, Санкт Петербург, Русия

Учил вИсторико-филологически факултет на Московския университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вСанктпетербургски държавен университет
Алексей Шахматов в Общомедия

Алексей Александрович Шахматов (на руски: Алексе́й Алекса́ндрович Ша́хматов) е руски езиковед.

Шахматов произхожда от благородническо семейство. От 1884 г. той следва в историко-филологическия факултет на Московския държавен университет. 1887 г. завършва с труда си „За продължителността и ударенията в общославянския“. 1894 започва да работи в Руската академия на науките, а 1899 става неин равноправен член. 1910 започва да преподава като професор в Санктпетербургския държавен университет.

Става член на Държавния съвет и взема участие в приготовленията за правописна реформа, станала факт през 1917 г.

Шахматов е един от най-значимите исторически езиковеди за времето си. В центъра на изследванията му са историята, диалектологията и съвременното състояние на руския език, то също така и праславянският език.[1] Най-известни са изследванията му върху Началната руска летопис. Освен тях има приноси и в други области, като диалектологията и синтаксиса.

  1. Кирило-Методиевска енциклопедия, том ІV, София, 2003, с. 530.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexei Alexandrowitsch Schachmatow в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​