Направо към съдържанието

Дифтонг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дифтонг (на старогръцки: δί-φθογγον, δί-φθογγος, от δίς (δῐ-) – „двукратно“ + φθόγγος – „глас, звук“, буквално „с два звука“ или „с два тона“), бълг. двугласна, е комбинация от две съседни гласни в една сричка. Обикновено в състава на дифтонга единия из компонентите е сричкообразуващ. Ако това е първият компонент, то такъв дифтонг се нарича низходящ, а ако това е вторият – възходящ. В ролята на несричкови компоненти най-често влизат съответствията на затворените гласни, тоест [w] и [j], както е например в английското [kaɪt] „хвърчило“ или loʊ „нисък“. Срещат се и други варианти, като например в староанглийския език е имало низходящи дифтонги [æa] и [æo]. Рядко се срещат и равновесни дифтонги, както е например в латвийския и нивх.

В писмеността често се обозначават чрез диграфи – устойчиви съчетания на две букви, които се четат еднакво в практически всички случаи. При това, произношението на тези букви не съвпада с тяхното произношение в азбуката.

Пример:

  • В немския език има дифтонг -eu-. Според азбуката, „e“ обозначава звука „e“, a „u“ обозначава звука „у“, но дифтонгът се произнася като „ой“: euro (евро) се произнася като [о̀йро].

В повечето езици по света не присъстват дифтонги.[1]

В чешкия език съществуват три дифтонга:

  • /aʊ̯/ като в auto (почти изключително в думите от чужд произход)
  • /eʊ̯/ като в euro (само в думите от чужд произход)
  • /oʊ̯/ като в koule

Групите гласни ia, ie, ii, io и iu в чуждите думите не се разглеждат като дифтонги, а се произнасят като /j/ между гласни [ɪja, ɪjɛ, ɪjɪ, ɪjo, ɪju].

Дифтонги в нидерландския език:

  • /ai/ като в draai
  • /ei/ като в zee
  • /eu/ като в sneeuw
  • /iu/ като в nieuw
  • /oi/ като в mooi
  • /ɛi/ като в eikel, ijs
  • /ʌu/ като в koude
  • /œʏ/ като в huis

Дифтонги в американския вариант на английския език:

Дифтонги в британския вариант:

  • /əʊ/ като в hope
  • /aʊ/ като в house
  • /aɪ/ като в kite
  • /eɪ/ като в same
  • /ɔɪ/ като в join
  • /ɪə/ като в fear
  • /ɛə/ като в hair (в съвременното произношение това обикновено е дълга гласна /ɛː/)
  • /ʊə/ като в poor

Дифтонги в австралийския вариант:

Дифтонги в арменския език:

  • /jɑ/ като в սենեակ (sɛnjɑk)
  • /jɛ/ като в երազ (jɛɾɑz)
  • /jə/ като в հայը (hɑjə)
  • /ji/ като в մայիս (mɑjis)
  • /jo/ като в եօթը (jotʰə)
  • /ju/ като в կայուն (kɑjun)
  • /aj/ като в մայր (majɾ)
  • /ej/ като в թէյ (tʰej)
  • /uj/ като в քոյր (kʰujɾ)

Дифтонги във фарьорския език:

  • /ai/ като в bein
  • /au/ като в havn
  • /ɛa/ като в har, mær
  • /ɛi/ като в hey
  • /ɛu/ като в nevnd
  • /œu/ като в nøvn
  • /ʉu/ като в hús
  • /ʊi/ като в mín, ,
  • /ɔa/ като в ráð
  • /ɔi/ като в hoyra
  • /ɔu/ като в sól, ovn

Дифтонги във финския език:

  • /ai/ като в laiva
  • /ei/ като в keinu
  • /oi/ като в poika
  • /ui/ като в uida
  • /yi/ като в lyijy
  • /æi/ като в äiti
  • /øi/ като в öisin
  • /au/ като в rauha
  • /eu/ като в leuto
  • /iu/ като в viulu
  • /ou/ като в koulu
  • /ey/ като в leyhyä
  • /iy/ като в siistiytyä
  • /æy/ като в täysi
  • /øy/ като в löytää
  • /ie/ като в kieli
  • /uo/ като в suo
  • /yø/ като в

В съвременния латвийски език съществуват 10 дифтонга:

  • / ie / като в iela
  • / uo / като в skola
  • / ai / като в laiva
  • / au / като в auto
  • / ei / като в meita
  • / eu / като в името Euģenija
  • / iu / като в triumfs
  • / oi / като в boikots
  • / ou /
  • / u / като в местоимението tev

Дифтонги в естонския език:

низходящи
  • /ae/ като в laev
  • /ai/ като в vaip
  • /ao/ като в kaotus
  • /au/ като в saun
  • /ea/ като в eakas
  • /ei/ като в leib
  • /eo/ като в peoleo
  • /eu/ като в neutron
  • /iu/ като в kiusama
  • /oa/ като в oad
  • /oe/ като в poeg
  • /oi/ като в koi
  • /ui/ като в kuidas
  • /ye/ като в püeliit
  • /yi/ като в lüüa
  • /yø/ като в püörröa
  • /æe/ като в päev
  • /æi/ като в käima
  • /æo/ като в näotu
  • /æu/ като в räuskama
  • /øa/ като в söakus
  • /øe/ като в söeke
  • /øi/ като в öine
  • /ɯe/ като в nõel
  • /ɯi/ като в põime
  • /ɯo/ като в lõoke
  • /ɯu/ като в õun
възходящи

Дифтонги във френския език:

  • /wa/ като в roi
  • /wi/ като в oui
  • /ɥi/ като в huit
  • /jɛ̃/ като в bien
  • /jɛ/ като в Ariège
  • /aj/ като в Travail
  • /ej/ като в Marseille
  • /œj/ като в Feuille
  • /uj/ като в Grenouille

Всички тези се считат за съчетания на гласна и полугласна.

Дифтонги в немския език:

Някои дифтонги от бернския диалект на швейцарския немски:

Във виетнамския език се различават три дифтонга: ia (iə[2] или iʌ[3]), ưa (ɨə[2] или ɨʌ[3]), ua (uə[2] или uʌ[3]). Всички те са низходящи.

Дифтонги в исландския език:

Дифтонги в норвежкия език:

Съществува и дифтонг /ʉʏ/, но той се среща само в думата hui от израза i hui og hast „в голяма бързина“.

Дифтонги в италианския език:

низходящи
  • /ai/ като в avrai
  • /ei/ като в dei
  • /ɛi/ като в direi
  • /oi/ като в voi
  • /ɔi/ като в poi
  • /au/ като в pausa
  • /eu/ като в Europa
  • /ɛu/ като в feudo
възходящи
  • /ja/ като в piano
  • /je/ като в ateniese
  • /jɛ/ като в piede
  • /jo/ като в fiore
  • /jɔ/ като в piove
  • /ju/ като в più
  • /wa/ като в guado
  • /we/ като в quello
  • /wɛ/ като в guerra
  • /wi/ като в qui
  • /wo/ като в liquore
  • /wɔ/ като в nuoto

Системата дифтонги в северносаамския език е различна в различните диалекти. Диалектите на Западен Финмарк имат четири дифтонга:

  • /eæ/ като в leat
  • /ie/ като в giella
  • /oa/ като в boahtit
  • /uo/ като в vuodjat

В количествено отношение северносаамският притежава три вида дифтонга: дълги, кратки и крайноударени. Дължината на дифтонгите не се обозначава писмено.

Низходящите дифтонги със слаба гласна /i/ и /u/ се срещат често в португалския език. Възходящите дифтонги със слаба гласна /i/ и /u/ се срещат по-рядко и много от тях могат да бъдат квалифицирани като хиатуси (например fé-rias (като дифтонг) и fé-ri-as (като хиатус): и двата варианта са граматически допустими). Съществуват и трифтонги (например /uai/ като в Paraguai, или /iau/ като в miau). Могат да се срещат и по-дълги последователности от гласни, но те се квалифицират като проста последователност от гласни и дифтонги. Както при монофтонгите, дифтонгите се делят на две групи: орални и назални.

В португалския се различават:

орални низходящи дифтонги
  • /ai/ като в pai
  • /ei/ като в peito
  • /ɛi/ като в papéis (бразилски)
  • /oi/ като в coisa
  • /ɔi/ като в mói
  • /ui/ като в fui
  • /au/ като в mau
  • /eu/ като в seu
  • /ɛu/ като в céu
  • /ou/ като в roupa (в някои бразилски и северни португалски диалекти)
  • /ae/ като в Caetano
орални възходящи дифтонги
  • /ia/ като в férias
  • /ie/ като в série
  • /io/ като в sério
  • /iu/ като в viu
  • /ea/ като в áurea
  • /eo/ като в cetáceo
  • /oa/ като в nódoa
  • /ua/ като в água
  • /ue/ като в agüentar
  • /uo/ като в quota
назални дифтонги

В румънския език при низходящите дифтонги се срещат две полугласни, а при възходящите – четири.

низходящи
  • /aj/ като в mai
  • /aw/ като в dau
  • /ej/ като в lei
  • /ew/ като в leu
  • /ij/ като в mii
  • /iw/ като в fiu
  • /oj/ като в goi
  • /ow/ като в nou
  • /uj/ като в pui
  • /əj/ като в răi
  • /əw/ като в rău
  • /ɨj/ като в câine
  • /ɨw/ като в râu
възходящи

Дифтонги в испанския език:

низходящи
  • /ai/ като в hay
  • /ei/ като в rey
  • /oi/ като в hoy
  • /ui/ като в muy
  • /au/ като в jaula
  • /eu/ като в feudo
възходящи
  • /ja/ като в comedia
  • /je/ като в tierra
  • /jo/ като в dio
  • /ju/ като в ciudad
  • /wa/ като в guante
  • /we/ като в fuego
  • /wi/ като в pingüino
  • /wo/ като в ambiguo

Отсъствие на дифтонги

[редактиране | редактиране на кода]

Дифтонги, по правило, не присъстват в унгарския, японския и руския език.[4] Поради тази причина, при заимстването на дифтонг в тези езици, той обикновено се разбива на два монофтонга или несричковата гласна се превръща в съгласна. Например, на немски: Faust в руския се превръща в двусричково „Фауст“.

  1. John Laver. Principles of Phonetics. 1994. ISBN 9780521456555. с. 285.
  2. а б в Nguyễn, Đình-Hoà. Vietnamese: Tiếng Việt không son phấn. Amsterdam, John Benjamins Publishing Company, 1997. ISBN 1-55619-733-0.
  3. а б в Ngô Như Bình. Elementary Vietnamese. Boston, Massachusetts, Tuttle Publishing, 1999. ISBN 0-8048-3207-2.
  4. Реформатский А.А. Введение в языкознание. 5. Москва, Аспект Пресс, 2004. ISBN 5-7567-0326-8. с. 536.