Столична община

Столична община
	Столична община
	Знаме Герб
Общи данни
Област	София
Площ	1348,9 km²
Население	1 373 335 души
Адм. център	София
Брой селища	38
Сайт	sofia.bg
Управление
Кмет	Васил Терзиев ; (ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023)
Общ. съвет	61 съветници ПП-ДБ (СС) (23); ГЕРБ-СДС (14); БСП (9); Възраждане (8); КОД (3); ИТН (3); ВМРО-БНД (1);
	Столична община в Общомедия

Столичната община е единствената община в област София, Западна България.

География

Географско положение, граници, големина

Столичната община е единствената община в област София. С площ от 1348,902 km² е втората по големина българска община след община Сливен. Границите ѝ са следните:

на северозапад – община Божурище и община Костинброд, Софийска област;
на север – община Своге, Софийска област;
на изток – община Елин Пелин, Софийска област;
на югоизток – община Ихтиман, Софийска област;
на юг – община Самоков, Софийска област;
на запад – община Перник, област Перник.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, ниско-, средно- и високопланински, като територията ѝ попада в пределите на Западна Стара планина, Софийската котловина, планините Люлин, Витоша и Плана и Ихтиманска Средна гора.

Централните райони на Столична се заемат от средната, най-равна и най-ниска част на Софийската котловина (Софийското поле) с надморска височина от 550 до 650 m.

Северно и североизточно от нея в пределите на Столична община попадат южните склонове на две планини, части от Западна Стара планина. Северно от котловината, от двете страни на началото на Искърския пролом с цялата си дължина от близо 30 km се намира ниската Софийска планина. Най-високата ѝ точка връх Готен (1294,3 m) се намира на 3,5 km северно от град Бухово. На около 3 km северно от град Нови Искър, в началото на Искърския пролом, на границата с община Своге, в коритото на река Искър се намира най-ниската ѝ точка – 505 m н.в. Източно от нея и североизточно от Софийската котловина се простират югозападните части на планината Мургаш. В крайния североизток на общината, където се събират границите ѝ с общините Своге, Ботевград и Елин Пелин се издига най-високият ѝ връх Мургаш 1687 m.

Югозападно от Софийската котловина на територията на Столична община се простират северните склонове на планината Люлин. На 2 km северозападно от село Владая, на границата с община Перник е разположен най-високият ѝ връх Дупевица 1255,8 m. На югоизток, чрез Владайската седловина Люлин се свързва с планината Витоша. На територията на общината попадат нейните северни и източни части. На границата с община Перник се извисява нейният първенец Черни връх 2290 m, който се явява и най-висока точка на цялата община. Югоизточно от нея дълбоката долина на Железнишка река (Ведена, ляв приток на Искър) я разделя, а високата седловина Ярема я свързва с ниската Плана планина. На територията на Столична община са разположени нейните северни и североизточни най-високи части. На 2 km северно от село Плана е разположен най-високият ѝ връх Манастирище 1338,4 m.

Източно от дълбокия Панчаревски пролом на река Искър в пределите на Столична община за разположени крайните западни и северозападни разклонения на Ихтиманска Средна гора. На юг от Софийското поле и източно и североизточно от Панчаревския пролом се простират западните части на Лозенска планина. На границата с община Елин Пелин, северозападно от село Габра се издига нейният първенец връх Попов дял 1190,2 m. Южно от нея и източно от язовир Искър са разположени най-югозападните разклонения на Вакарелска планина. На границата с община Ихтиман, на 2 km източно от язовира се намира най-високата ѝ точка – връх Острец (Сиврибаир, 1088,3 m). Югоизточно от язовира и източно от най-долното течение на река Шипочаница в пределите на общината попада крайната северозападна част на Септемврийски рид (съставна част на Ихтиманска Средна гора). Тук максималната височина от 1200, 1 m се намира в най-югоизточната точка на общината, където се събират границите на общините Самоков и Ихтиман. И накрая, в крайния юг на общината, южно от язовир Искър на нейна територия е разположена най-северната част на Шипочанския рид, който също е съставна част на Ихтиманска Средна гора. Връх Каменица могила 989,8 m е разположен на около 3 km южно от язовира, на границата с община Самоков.

Води

Основна водна артерия в Столична община е река Искър (десен приток на Дунав), която протича през нея с част от горното и средното си течение на протежение от около 65 km. Реката навлиза в общината източно от вилната зона „Мечката“ (намира се в община Самоков) и непосредствено след това излива водите си в най-големия български язовир Искър. След като изтече от язовира се насочва на северозапад между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, като формира дълбокия и живописен Панчаревски пролом (22 km). След протичането си през Панчаревското езеро реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София, при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом и след около 3 km напуска пределите на Столична община.

На територията на общината Искър получава отляво и отдясно седем по-големи притока:

река Шипочаница (десен приток) – влива се от юг в язовир Искър, като в пределите на общината са последните ѝ 2 km;
река Планщица (ляв приток) – влива се от запад на 5 km след село Долни Пасарел, като в пределите на общината са последните ѝ 5 km;
Железнишка река (Ведена, 11 km, ляв приток) – влива се от запад на около 2 km преди село Кокаляне. Протича с цялото си течение през общината и служи за граница между планините Витоша на север-северозапад и Плана на юг-югоизток;
Витошка Бистрица (12 km, ляв приток). Протича с цялото си течение през общината. Извира от високите части на Витоша, минава през селата Бистрица и Панчарево и се влива от запад в Панчаревското езеро на 600 m н.в.;
Перловска река (31 km, ляв приток). Тя извира от вилната зона на Драгалевци, пресича Околовръстното шосе, свързва новите квартали, успоредни на булевард „България“, след което пресича Южния парк. Под булевард „България“ в нея се влива Боянската река и двете излизат на открито при бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Точно оттук Перловската река става канал^[1]. В града течението на реката е изцяло коригирано, на места подземно. Влива се в Искър на 513 m н.в., на 1,2 km североизточно от Обрадовския манастир. Площта на водосборния и басейн е 257 km², което представлява 3,0% от водосборния басейн на река Искър. Най-голям приток Владайска река (37 km, ляв);
Лесновска река (Стари Искър). Протича през общината с последните си 16 km покрай селата Долни Богров, Чепинци и Негован и квартал „Челопечене“ и северно от село Кубратово се влива отдясно в река Искър на 510 m н.в.;
река Блато. Протича през общината с последните си 9 km покрай селата Мрамор и Мировяне и източно квартал „Кумарица“ на град Нови Искър се влива отляво в река Искър на 509 m н.в.

Административно-териториално деление

Съгласно Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове^[2] територията на общината е разделена на 24 административни района (виж списъка в шаблона най-отдолу).

Райони в Столична Община

Административно-териториални промени

Указ № 22/обн.17.07.1879 г. – преименува с. Бали ефенди на с. Медено село;
Височайши доклад № 6187/обн. 31.12.1881 г. – преименува с. Медено село на с. Княжево;
Указ № 82/обн. 02.02.1895 г. – заличава с. Подуяне (Подуене) и го присъединява като квартал на гр. София;
Указ № 157/обн. 04.03.1895 г. – преименува с. Беглер чифлик на с. Симеоново;
Указ № 522/обн. 18.12.1923 г. – признава н.м. Надежда (от с. Връбница) за отделно населено място – с. Надежда;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Вердикалино на с. Вердикал;
- преименува с. Чамурлии на с. Шишманово;
МЗ №1966/обн.16.11.1935 г. – преименува с. Орландовци на с. Райна княгиня;
МЗ № 919/обн. 20.06.1936 г. – преименува с. Куманица на с. Кубратово;
МЗ № 3057/обн. 07.09.1938 г. – възстановява старото име на с. Райна княгиня на с. Орландовци;
МЗ № 2915/обн. 16 януари 1943 г. – признава м. Плана за с. Плана;
Указ № 41/обн. 07.07.1947 г. – заличава с. Погледец и го присъединява като квартал на с. Требич;
- заличава н.м. Чохаджийско предградие и я присъединява като квартал на гр. София;
между 1946 и 1956 г. – заличени са м. Красно село и с. Надежда и са присъединява като квартали на гр. София без административен акт;
Указ № 291/обн. 23.06.1950 г. – заличава с. Кациляне и го присъединява като квартал на с. Долни Богров;
Указ № 293/обн. 28.08.1953 г. – преименува с. Владая на с. Райко Даскалово;
Указ № 313/обн. 29.10.1954 г. – заличава селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово поради изселване;
Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – заличава селата Биримирци и Обрадовци и ги присъединява като квартали на гр. София;
Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – обединява селата Кумарица и Славовци в едно ново населено място – с. Александър Войков;
- обединява селата Горни Лозен и Долни Лозен в едно ново населено място – с. Лозен;
през 1956 г. – осъвременено е името на с. Бутунец на с. Ботунец без административен акт;
- уточнено е името на с. Казичане на с. Казичене без административен акт;
- осъвременено е името на с. Михалово на с. Михайлово без административен акт;
Указ № 177/обн. 29.04.1958 г. – заличава с. Княжево и го присъединява като квартал на гр. София;
Решение на Софийски градски временен изпълнителен комитет/обн. 07.02.1959 г. – отделя кв. Гара Искър от с. Бусманци и го присъединява като квартал на гр. София;
Указ № 447/обн. 09.11.1961 г. – заличава селата Бояна, Враждебна, Връбница, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Илиянци, Малашевци, Обеля, Орландовци, Симеоново и Слатина и ги присъединява като квартали на гр. София;
Указ № 21/обн. 19 януари 1962 г. – възстановява старото име на с. Райко Даскалово на с. Владая;
Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Банкя за гр. Банкя;
Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава селата Вердикал, Градоман и Михайлово и ги присъединява като квартали на гр. Банкя;
Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Суходол, Требич и Филиповци и ги присъединява като квартали на гр. София;
Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Бухово за гр. Бухово;
- обединява селата Александър Войков, Гниляне и Курило в едно ново населено място – гр. Нови Искър;
Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – заличава с. Горубляне и го присъединява като квартал на гр. София;
- отделя гр. Бухово и селата Горни Богров, Желява и Яна и техните землища от Софийски окръг и ги присъединява към Окръг София-град;
Указ № 120/обн. 27 януари 1978 г. – заличава селата Ботунец, Кремиковци и Сеславци и ги присъединява като квартали на гр. София;
Указ № 2296/обн. 26.12.1978 г. – заличава с. Челопечене и го присъединява като квартал на гр. София;
Реш. на Столичния общински съвет № 79/обн. 27.04.1998 г. – отделя с. Мрамор и неговото землище от р-н Нови Искър и го присъединява към р-н Връбница.

Население

По данни на НСИ от преброяването през 2021 г. броят на населението на община София е 1 307 439 души.^[3]

Численост на населението според преброяванията през годините:^[4]

Година на преброяване	Численост
1934	400 705
1946	525 710
1956	724 603
1965	905 287
1975	1 076 741
1985	1 201 719
1992	1 190 126
2001	1 170 842
2011	1 291 591
2021	1 274 290

Населени места

Общината се състои от 38 населени места, включваща 4 града и 34 села. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[5]^[6]

	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)		Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
	София	1 183 400	492,029	най-голямото землище в България		Доброславци	1250	19,029
1.	р-н Средец	25 740	-			Житен	749	5,784
2.	р-н Красно село	79 883	-			Кубратово	702	8,668	Куманица
3.	р-н Възраждане	36 649	-			Кътина	1086	20,527
4.	р-н Оборище	28 943	-			Локорско	727	34,244
5.	р-н Сердика	43 263	-			Мировяне	1595	10,304
6.	р-н Подуяне	71 437	-			Негован	1744	9,330
7.	р-н Слатина	66 687	-			Нови Искър	13 589	52,808
8.	р-н Изгрев	31 189	-			Подгумер	972	11,644
9.	р-н Лозенец	57 134	-			Световрачене	2246	4,958
10.	р-н Триадица	68 765	-			Чепинци	2553	17,721
11.	р-н Красна поляна	53 274	-		22.	р-н Кремиковци	22 464	–
12.	р-н Илинден	30 336	-			р-н Кремиковци	15 699	–
13.	р-н Надежда	64 655	-			Бухово	2593	44,821
14.	р-н Искър	59 925	-			Горни Богров	1144	15,876
	р-н Искър	58 144	-			Долни Богров	1323	15,525
	Бусманци	1781	12,708			Желява	545	44,967
15.	р-н Младост	104 047	-			Яна	1160	13,074
16.	р-н Студентски	74 163	-		23.	р-н Панчарево	30 261	–
17.	р-н Витоша	76 778	-			Бистрица	5945	52,964
	р-н Витоша	72 329	-			Герман	2858	16,788
	Владая	3291	24,104	Райко Даскалово		Долни Пасарел	1324	52,345
	Мърчаево	1158	12,177			Железница	1812	50,304
18.	р-н Овча купел	57 036	18,344			Казичене	5049	16,578	Казичане
	р-н Овча купел	56 116	-			Кокаляне	2076	15,598
	Мало Бучино	920	12,021			Кривина	1279	10,739
19.	р-н Люлин	106 112	-			Лозен	6687	91,597
20.	р-н Връбница	44 028	-			Панчарево	3127	7,301
	р-н Връбница	38 834	-			Плана	104	18,414
	Волуяк	3155	18,155		24.	р-н Банкя	12 747	–
	Мрамор	2039	14,362			Банкя	11 572	33,002
21.	р-н Нови Искър	28 774	-			Иваняне	996	13,594
	Балша	759	17,456			Клисура	178	17.672
	Войнеговци	802	17,714

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по райони (подредени по численост на населението):^[7]

Район	Численост							Район	Дял (в %)
Район	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Район	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	1 291 591	1 136 433	6526	18 284	9848	7240	113 260	100.00	87.98	0.50	1.41	0.76	0.56	8.76
Люлин	114 813	101 258	550	3789	759	341	8116	Люлин	88.19	0.47	3.30	0.66	0.29	7.06
Младост	102 899	93 160	375	220	720	245	8179	Младост	90.53	0.36	0.21	0.69	0.23	7.94
Красно село	83 552	76 692	267	43	797	521	5232	Красно село	91.78	0.31	0.05	0.95	0.62	6.26
Подуяне	76 672	67 207	361	431	370	489	7814	Подуяне	87.65	0.47	0.56	0.48	0.63	10.19
Студентски	71 961	65 142	687	105	444	294	5289	Студентски	90.52	0.95	0.14	0.61	0.40	7.34
Надежда	67 905	60 240	314	312	896	167	5976	Надежда	88.71	0.46	0.45	1.31	0.24	8.80
Слатина	66 702	56 274	292	522	435	850	8329	Слатина	84.36	0.43	0.78	0.65	1.27	12.48
Триадица	63 451	57 177	206	76	593	316	5083	Триадица	90.11	0.32	0.11	0.93	0.49	8.01
Искър	63 248	55 408	284	374	327	224	6631	Искър	87.60	0.44	0.59	0.51	0.35	10.48
Витоша	61 467	55 372	275	226	528	176	4890	Витоша	90.08	0.44	0.36	0.85	0.28	7.95
Красна поляна	58 234	42 653	207	8474	322	552	6026	Красна поляна	73.24	0.35	14.55	0.55	0.94	10.34
Овча купел	54 417	49 447	219	186	321	102	4142	Овча купел	90.86	0.40	0.34	0.58	0.18	7.61
Лозенец	53 080	48 108	308	37	623	158	3846	Лозенец	90.63	0.58	0.06	1.17	0.29	7.24
Връбница	47 969	40 974	262	802	264	281	5386	Връбница	85.41	0.54	1.67	0.55	0.58	11.22
Сердика	46 949	39 598	438	684	275	569	5385	Сердика	84.34	0.93	1.45	0.58	1.21	11.46
Възраждане	37 303	31 559	186	367	483	488	4220	Възраждане	84.60	0.49	0.98	1.29	1.30	11.31
Илинден	33 236	28 993	110	413	296	143	3281	Илинден	87.23	0.33	1.24	0.89	0.43	9.87
Средец	32 423	29 763	146	126	352	256	1780	Средец	91.79	0.45	0.38	1.08	0.78	5.48
Оборище	31 060	27 502	93	33	393	450	2589	Оборище	88.54	0.29	0.10	1.26	1.44	8.33
Изгрев	30 896	27 224	103	12	323	306	2928	Изгрев	88.11	0.33	0.03	1.04	0.99	9.47
Нови Искър	28 991	26 634	134	235	67	98	1823	Нови Искър	91.86	0.46	0.81	0.23	0.33	6.28
Панчарево	28 586	25 690	98	170	93	81	2454	Панчарево	89.86	0.34	0.59	0.32	0.28	8.58
Кремиковци	23 641	19 425	547	606	102	102	2859	Кремиковци	82.16	2.31	2.56	0.43	0.43	12.09
Банкя	12 136	10 933	64	41	65	31	1002	Банкя	90.08	0.52	0.33	0.53	0.25	8.25

Награди за община София

Победител в категория „Ефективно управление на проекти“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Йорданка Фъндъкова за разработване на проекти и печелене на финансиране за подобряване на градската среда.

Управление

Ред на административните правомощия в Столична община

Областният управител на област София (наричана също област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столична община, се назначава пряко от Министерския съвет (а зам.-областните управители – от министър-председателя); областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.^[8]
Столичният общински съвет (СОС) има правомощия над цялата Столична община, основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на местни избори; СОС определя бюджетите на Столична община и на отделните софийски райони.
Кметът на Столична община (вижте Кмет на София) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо тридесет и осемте населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори.
Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително над селата и градовете, намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от общинските съветници (Столичният общински съвет). Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.^[9]

От чисто териториална гледна точка, между община София и област София-град няма разлика; „София-град“ е синоним за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. Софийска област) не е „област София“ (т.е. София-град). София-област често (погрешно) се нарича „София-окръг“.^[10] Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на София-град.^{[източник? (Поискан преди 37 дни)]}

Три населени места в Столична община на пръв поглед нямат кметове, а именно: гр. Нови Искър, гр. Банкя и с. Панчарево. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко кмет и на съответното населено място. Гр. Бухово е единственият град в община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци)

Десет квартала и един жилищен комплекс в София имат допълнителна администрация ^[11] – подобна, но без всичките правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“), като напр. кв. Челопечене, всъщност нямат кметове, те имат т.нар. главен специалист. Вместо кмет, с. Плана има т.нар. кметски наместник.^{[източник? (Поискан преди 37 дни)]}

Общински организации и предприятия

Транспорт

През територията на общината изцяло или частично преминават участъци от 6 жп линии от Железопътната мрежа на България с обща дължина 147,7 km.

участък от 31,8 km от трасето на жп линията Калотина – София – Пловдив – Свиленград;
целият участък от 10,9 km от трасето на жп линията Волуяк – Банкя;
целият участък от 16,1 km от трасето на жп линията Подуяне – Биримирци – Волуяк;
началният участък от 3,2 km от трасето на жп линията Волуяк – Перник;
началният участък от 21,4 km от трасето на жп линията София – Перник – Радомир – Кулата;
началният участък от 17,1 km от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Варна;
началният участък от 25,8 km от трасето на жп линията Илиянци – Карлово – Карнобат – Бургас;
целият участък от 4,6 km от трасето на жп линията Световрачене – Курило;
целият участък от 16,8 km от трасето на жп линията Столник – Казичене;

През общината преминават изцяло или частично 14 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 348 km. Поради това, че някои от трасетата на пътищата се дублират от общата дължина от 348 km се изваждат дублиращите отсечки от 113,1 km и истинската дължина на Републиканската пътна мрежа на територията на Столична община е 234,9 km;

началният участък от 10,2 km от автомагистрала Тракия (от km 0 до km 10,2);
началният участък от 14,2 km от автомагистрала Хемус (от km 0 до km 14,2);
началният участък от 9,2 km от автомагистрала Люлин (от km 0 до km 9,2);
участък от 53,8 km от Републикански път I-1 (от km 233,3 до km 287,1);
участък от (47,9 – 46 = 1,9 km) от Републикански път I-6 (от km 90,2 до km 138,1) (от Републикански път I-6 се изваждат 46 km, поради дублирането му с Републикански път I-1);
участък от (50,5 – 8,7 – 5,9 = 36,9 km) от Републикански път I-8 (от km 43,6 до km 94,1) (от Републикански път I-8 се изваждат 8,7 km и 5,9 km, поради дублирането му с Републикански път I-1 и автомагистрала Тракия);
последният участък от 12,4 km от Републикански път II-16 (от km 75,6 до km 88,0);
целият участък от (61,8 – 29,3 – 23,2 = 9,3 km) от Републикански път II-18 (от Републикански път II-18 се изваждат 29,3 km и 23,2 km, поради дублирането му с Републикански път I-1 и Републикански път I-8);
началният участък от 4,4 km от Републикански път II-81 (от km 0 до km 4,4);
последният участък от 36,7 km от Републикански път II-82 (от km 49,6 до km 86,3);
началният участък от 19,4 km от Републикански път III-181 (от km 0 до km 19,4);
целият участък от 7 km от Републикански път III-189;
началният участък от 13,3 km от Републикански път III-802 (от km 0 до km 13,3);
участък от 7,2 km от Републикански път III-822 (от km 17,7 до km 24,9).

Топографски карти

Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-60. Мащаб: 1 : 100 000.

Защитени територии

Източници

↑ Първа награда за арх. Павлина Вардулаки за проект „Ревитализация на река Перловска“ // Посетен на 22 юли 2013.
↑ Закон за териториалното деление на Столичната община и големите градове – на сайта lex.bg
↑ Преброяване 2021
↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 15 януари 2019. (на английски) – Неработеща препратка
↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ Население в област София(столица) към 7 септември 2021 г. (окончателни данни от Преброяване 2021)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 януари 2019. (на английски)
↑ Ред на административните правомощия в София^{[неработеща препратка]}
↑ Велина Господинова, „Кмет на конци“, в. „Капитал“, 12 октомври 2007 г.
↑ От 1987 г. в България „окръзи“ няма. Територията на София-окръг от 1987 г. е същата като тази на съвременната София-област.
↑ Столични районни администрации, кметства и квартали Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine., Sofia.bg Архив на оригинала от 2015-12-11 в Wayback Machine., намерено 2008-07-14.

Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Столична община
((bg)) Официален сайт

[1] Първа награда за арх. Павлина Вардулаки за проект „Ревитализация на река Перловска“ // Посетен на 22 юли 2013.

[2] Закон за териториалното деление на Столичната община и големите градове – на сайта lex.bg

[3] Преброяване 2021

[4] Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 15 януари 2019. (на английски) – Неработеща препратка

[5] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[6] Население в област София(столица) към 7 септември 2021 г. (окончателни данни от Преброяване 2021)

[pop-stat.mashke.org-7] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 януари 2019. (на английски)

[8] Ред на административните правомощия в София^{[неработеща препратка]}

[9] Велина Господинова, „Кмет на конци“, в. „Капитал“, 12 октомври 2007 г.

[10] От 1987 г. в България „окръзи“ няма. Територията на София-окръг от 1987 г. е същата като тази на съвременната София-област.

[11] Столични районни администрации, кметства и квартали Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine., Sofia.bg Архив на оригинала от 2015-12-11 в Wayback Machine., намерено 2008-07-14.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]