Локорско

Локорско
Локорско 42.783333, 23.45 Локорско
Общи данни
Население	753 души (15 март 2024 г.) 22 души/km²
Землище	34,244 km²
Надм. височина	589 m
Пощ. код	1513
Тел. код	02996
МПС код	С, СА, СВ
ЕКАТТЕ	44224
Администрация
Държава	България
Област	София Столица
Община    – кмет	Столична община Васил Терзиев (ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023)
Кметство    – кмет	Локорско Цветелина Гаврилова (независим)
Локорско в Общомедия

Локорско е село в Западна България, област София, Столична община, район Нови Искър. Населението му е около 753 души (15 март 2024).

География

Центърът

Училището

Изглед от селото към София

Село Локорско се намира в подножието на Стара планина на 16 километра от центъра на София. Разположено е в красива местност, като борова и широколистна гора започват веднага след крайните къщи на селото. През селото минават три малки рекички, които почти пресъхват през лятото. На два часа път над него е един от най-високите върхове в Софийска планина – Драгунът (1110 m). Горските поляни са обсипани с цветя и гъби, които привличат много екскурзианти през почивните дни.

История

Според чешките археолози Херман и Карел Шкорпил, мястото на днешното село е заселено още в каменната епоха. В изследователския си труд „Могили“, археолозите дават списък на сечивата, намерени в землището на селото.

Първият документ, в който селото е споменато, е от 1452 г. В него се казва, че село Локорско влиза в пожизненото феодално владение на Ахмед, син на Караджа.

В средата на XVI век, заедно с другите подбалкански села около София, Локорско става войнуганско селище – жителите му имат специален статут с право да притежават земя, да носят оръжие и да плащат по-ниски данъци, като в замяна на това по време на война служат като помощна войска в обоза на османската армия.

След Освобождението от османска власт, развитието на селото е свързано главно с близостта му до новата столица София, където се реализира селскостопанската продукция и където намират работа много от жителите му. През 60-те и 70-те години на XX век Локорско е благоустроено, улиците са асфалтирани и е оформен новият център на селото. В покрайнините на Локорско е построен кравекомплекс.

Население

Година	Брой души
1912	1210
2010	721
2013	609
2022	755

Управление

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Инфраструктура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Селото е свързано с два общински пътя. Продължението на главната улица - булевард „Димитър Тошков“ - се свързва с републиканската пътна мрежа чрез Околовръстния път на София. Друг общински път води до съседното село Войнеговци.

Към 2021 година в селото няма действащи училища и детски градини. Училищната сграда в Локорско, разположена на едно от най-високите места в селото, строена през земеделското управление на Александър Стамболийски (1919 – 1923), е една от най-представителните в селата около София. Нейната внушителна фасада се вижда от цялото Софийско поле и е символ на селото. Докато функционира, училището има богата библиотека и развива активна читалищна дейност. То е закрито, поради липса на достатъчно ученици, след което в сградата за известно време е разположен интернат. Към 2021 година в нея се помещава дом за възрастни хора.

Култура

Читалището „Христо Витков“ развива активна дейност със своите танцови и песенен състави по съхраняване на народното творчество. Неведнъж тези състави са печелили призови места на фестивали и надигравания на републиканско ниво. Има библиотека на над един век с богат книжен фонд.

Църквата „Св. Николай“ е построена през XVII век. Притежава интерсни стенописи и е обявена за паметник на културата. В процес на реставрация.

От незапомнени времена празник на селото е Възнесение Христово (Спасовден). На този ден в местността Кръста (където под вековен орех има останал каменен кръст) се готви курбан и се събират жителите на селото. Съборът се провежда в неделния ден след Спасовден.

Забележителности

Местността между втория и третия водопад над Локорско

• Водопадите над Локорско – по реката над селото са формирани около 6 – 7 малки водопада, като най-големия от тях е не-повече от 6 – 7 метра.
• Църквата „Свети Николай“ в края на селото. Църквата е построена през XVII век и е паметник на културата.
• Момините скали

Транспорт

Селото се обслужва от 3 автобусни линии на Центъра за градска мобилност: 20, 24 и 28.

Основната линия 20 свързва селото с автостнация "Орландовци" и метростанция "Лъвов мост" в София, като преди това минава през с. Чепинци и с. Негован.

Автобус 24 се движи през селото един път дневно, като минава през с. Световрачене и стига до автостанция "Орландовци" в столицата.

Автобус 28 свързва селото директно с повечето села в район "Нови Искър", както и с град Нови Искър.

Личности

• Андрей Цветанов (1888 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов
• Илия Лазаров (1843 – 1902), революционер, Ботев четник,
• Михаил и Петко Лимборови, участници в Сръбско-турската война и опълченци
• Дончо Костов (1897 – 1949), биолог, академик
• Христо Витков, поет от началото на XX век, участвал в Балканската и Междусъюзническата война, загинал през Първата световна война.
• Войн Трайков Божинов (1915 – 1999), историк, изследовател на българската просвета в Македония и Одринска Тракия.
• Божана Вълчанова (неизв.), народна певица
• Георги Пращейски (неизв.), народен певец
• Божин Ласков (1922 – 2007), български футболист, централен нападател
• Борис Тошков (1920 – 2018), български офицер, генерал-майор
• Любчо Тошков (р. 1929), български офицер, генерал-лейтенант
• Румен Тошков (1939 – 2021), български офицер, генерал-майор
• Христо Митрев – Локорски (1932 – 1994), боксьор, шампион на НРБ, външнотърговец

Други

На Локорско е наречена улица „Локорска“ в квартал „Орландовци“ в София (Карта).

Външни препратки

• карта на село Локорско Архив на оригинала от 2009-01-10 в Wayback Machine.