Казичене
| Казичене | |
  Казичене  Казичене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4627 души[1] (15 март 2024 г.) 279 души/km² |
| Землище | 16,578 km² |
| Надм. височина | 570 m |
| Пощ. код | 1532 |
| Тел. код | 02 |
| МПС код | С, СА, СВ |
| ЕКАТТЕ | 35239 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София Столица |
| Община – кмет | Столична община Васил Терзиев (ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023) |
| Кметство – кмет | Казичене Григор Григоров (ГЕРБ - СДС) |
| Казичене в Общомедия | |
Казѝчене е село[2] в Западна България. То се намира в район Панчарево на Столична община, област София. С население от 4885 души по настоящ адрес (15 септември 2022 г.), Казичене е петото по големина село в България. [3]
География
[редактиране | редактиране на кода]Казичене е разположено на 17 km източно от центъра на София, непосредствено до десния бряг на старото корито на река Искър, където се пресичат римският военен път Виа Диагоналис между Белград и Истанбул, наричан „Трояно“, и пътят от Самоков до Ботевградското шосе.
Землището на Казичене е част от Софийската котловина и е по-близо до северните склонове на Лозенската планина, които определят характера на повърхността му.
По данни от преброяването през 2006 г. населението на Казичене наброява близо 5000 постоянно живеещи.[4]
След 2000 г. в околността се развива промишлена зона, където се разполага фабриката на Chipita, а по-късно и множество други, като логистичната компания Верта ООД и дистрибутора на строителни материали Техникон Груп АД. Това развитие е силно повлияно от наличието на гара и местоположението на селището до околовръстния път на София между магистралите Хемус и Тракия.[5]
Населението на Казичене има постоянен прираст през последните години поради големия брой работни места в района и близостта на селището до столицата, което от своя страна води до повишения интерес към закупуването на терени за строителство на семейни къщи. Мнозина постоянни и сезонни мигранти от провинцията намират Казичене за по-евтина алтернатива на София.[6][7]
История
[редактиране | редактиране на кода]Мястото на днешното село е обитавано поне от времето на ранножелязната епоха в древна Тракия (I хил. пр.н.е.).[8][9][10]
През 1969 година при изграждане на водопровод случайно е открит гроб без запазена надгробна могила, съдържащ керамична урна и златен съд, похлупени с меден котел. Котелът е в характерен стил от близкоизточното царство Урарту и чрез него гробът се датира към VIII-VII век пр. Хр. Златният съд с маса 1050 грама, изработен от самородно злато с чистота 23,6 карата, е сред най-представителните образци на ранното тракийско златарство. По възраст и размери той е сравним само със съдовете от Вълчитрънското съкровище, като според Александър Фол самият съд трябва да се датира към XII-XI век пр. Хр.[11]
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]- Жп гара Казичене
- Автобусни линии: 8, 14
Най-близката аерогара е Летище София, което се намира на 9 km от селото. Най-близките метростанции са: Метростанция „Софийска Света гора“ и Метростанция „Искърско шосе“, които са на приблизително 7 km от селото.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Казичене разполага с множество минерални извори, които са с голям капацитет и в близкото минало са използвани за отопление на оранжерии. Водата от тях не представлява интерес за питейни нужди поради нейните не особено добри химически показатели.
На около 400 м западно от жп гара Казичене, непосредствено между съседни жп коловози, се намира „Царската гара“, построена от цар Фердинанд във виенски стил – мястото, от което Цар Борис III е започвал пътуванията си със собствения си локомотив, управляван от него, и откъдето Фердинанд I напуска завинаги България вечерта на 3 октомври 1918 г., деня на неговата абдикация, прекаран в усамотение в наблизо разположената резиденция „Врана“.
Спорт и развлечения
[редактиране | редактиране на кода]На запад от Казичене се намира голямо езеро, където е разположен хидропаркът „Литекс“, известен с една от малкото възможности в района на София за водни спортове като уейкбординг и водни ски[12][13]. Там от 2000 г. насам също се организира годишен турнир по спортен риболов[14][15].
Селището е представлявано от ФК Казичене, играещ в столичната окръжна футболна група[16].
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Казичене
Никола Иванов-Казака – деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето[17]- Пламен Крумов – футболист
Други
[редактиране | редактиране на кода]
Залив Казичене на остров Лоу в Южните Шетландски острови, Антарктика е наименуван в чест на селото[18].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ На сайта на ЕКАТТЕ
- ↑ Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО, 15.09.2022 г.
- ↑ Село Казичене Guide-Bulgaria.com Посетен на 2010-03-26.
- ↑ Казичене се превръща в една от най-перспективните логистични зони до София (in Bulgarian) Investor.bg 20 април 2007. Посетен 2010-03-26.
- ↑ Новите софиянци под наем на село Архив на оригинала от 2010-02-06 в Wayback Machine., StandardNews.bg, 28 май 2009. Посетен 2010-03-26.
- ↑ Лятото са тук, зимата си ходят Архив на оригинала от 2009-05-29 в Wayback Machine., StandardNews.bg, 28 май 2009. Посетен 2010-03-26.
- ↑ Софийското Средновековно Златарство Архив на оригинала от 2011-11-05 в Wayback Machine. Sofia.bg Посетен 2010-03-30.
- ↑ Открили край Казичене батерия на 27 века Архив на оригинала от 2008-12-21 в Wayback Machine., StandardNews.bg, 19 декември 2008. Посетен 2010-03-30.
- ↑ Съкровищата на България Архив на оригинала от 2010-05-03 в Wayback Machine. Софийски универсистет – ФМИ Посетен 2010-03-30.
- ↑ Станчева, Магдалина. София – от древността до нови времена. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-579-0. с. 25 – 27.
- ↑ Хидропарк Литекс, Казичене Архив на оригинала от 2009-08-08 в Wayback Machine. Blueroom.info 2 юли 2009. Посетен 2010-03-26
- ↑ Wakeboarding Weekend in Sofia Kitesurf-Varna.com Посетен 2010-03-26
- ↑ Турнир по риболов в Казичене, Dnevnik.bg, 10 май 2001. Посетен 2010-03-26.
- ↑ Тъга над въдиците в Казичене, SegaBG.com, 14 май 2001. Посетен 2010-03-26.
- ↑ А ОФГ София (столица) – Юг 2009/10, архив на оригинала от 15 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100215013332/http://www.bulgarian-football.com/bg/sf.html#s, посетен на 26 март 2010
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55
- ↑ Kazichene Cove SCAR Composite Gazetteer of Antarctica Посетен 2010-03-26
| ||||||||