Направо към съдържанието

Българи в Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Славяногласни елини)
Българи в Гърция
Етническа карта на Гърция
Общ брой180 000 – 250 000 българи в Егейска Македония [1][2][3][4][5][6][7][8]
75 000 българи емигранти [9]
35 000 българи мюсюлмани в Западна Тракия[10]
По местаКостур, Лерин, Воден
Кукуш, Сяр, Драма, Кожани, Бер, Солун
Ксанти, Гюмюрджина
Атина
Езикбългарски, гръцки
Религияхристияни (православни),
компактна общност от мюсюлмани.
Сродни групиИндо-европейци
Славяни
Южни славяни
Българи в Гърция в Общомедия
Част от серията статии за
Българите
Българска култура
По региони и страни (вкл. диаспората)
Религия
Диалекти на българския език

Българите са сред най-големите емигрантски групи в Гърция. През 2006 година те са 78 981 души по официални данни, съставляващи 0,7% от населението.[11] По неофициални данни, освен тях, в Северна Гърция (Егейска Македония и Западна Тракия) има значителен брой българоезично население с български произход. В огромното си мнозинство то е с гръцко национално самосъзнание, в резултат на дългогодишна водена политика на денационализация и асимилация, а в малка степен – с македонско национално самосъзнание.

Разположение

[редактиране | редактиране на кода]

Коренното славяноезично население в Егейска Македония варира от 180 000 до 250 000 според някои източници, като тези данни са неофициални.[1][12][13][14][15][16][17][18] В Западна Тракия има компактна общност от помашко население, според официални гръцки данни те са около 35 000 души (23 000 души в окръг Ксанти, 11 000 души в окръг Родопи и 2000 души в окръг Еврос).[19]

Основната част от българските емигранти, които са около 75 000 души през 2006 година, живеят в големите градове и най-вече в Атина и Солун.

История

[редактиране | редактиране на кода]

През VII век в Македония започва масовото заселване на славяни и на Куберовите прабългари. В 837 година хан Пресиян презвема беломорските градове Филипи и Кавала и присъединява областта към България. В зенита на Първата българска държава, при царете Самуил, Гавраил Радомир, Иван Владислав и Пресиян II областта е част от българските територии, а Воден и Преспа са за кратко столици на държавата. Град Кавала в средновековието е българската крепост Морунец, а наричаната от чужденците крепост Перитор носи българското име Буруград. B XIV век именно Ксанти и той са столиците на деспот Момчил войвода. През Възраждането българите са значителен народностен елемент в Беломорска Тракия и Беломорска Македония.

Българите в Беломорска Макeдония и Беломорска Тракия са под чужда власт след анексирането на тези области в 1913 и 1923 година от Гръцкото кралство. По времето на крал Константинос I и на диктатурите на Теодорос Пангалос и особено на Йоанис Метаксас репресиите са изключително ожесточени, като българският език е официално забранен.[20][21] Голяма част от българското население е принудено през 20-те години на XX век да се пресели в България чрез спогодбата Калфов – Политис или да емигрира в САЩ, Канада и Австралия, а на тяхно място се заселват гръцки бежанци от Мала Азия.

По време на Втората световна война се установява Българско административно управление в Западна Тракия и източния дял на Егейска Македония, но етническата картина е коренно променена в междувоенния период и българското население там е останало малцинство. Извън границите на България остават Централна и Западна Македония с градовете Солун, Воден, Енидже Вардар, Лерин и Костур, в които се формират колаборационистки и паравоенни организации като Централен българомакедонски комитет и Солунски български клуб, известни под общото име „Охрана“. По време на Гражданска война (1946 – 1949) българското население сериозно пострадва, много са убитите, осъдените и интернирани в концлагери, голяма част от населението се изселва в страните в Съветската сфера на влияние.[22]

Гърция официално признава само „мюсюлманско малцинство“, в което влиза и местното турско население. Сред българите-мюсюлмани, макар и в неофициален план, неотклонно се лансира тезата за „помашка нация“, език, фолклор и т.н. Издадени са буквар на латиница „абецедар“, граматика и „помашко“-гръцки гръцко-„помашки“ речници (в 1996) отново на латиница, (които да се ползват и за нуждите на гръцката армия и администрация).[23] Сред българското население в Егейска Македония активно действа македонистката структура „Виножито“ (издава сп. „Нова Зора“). Сред българите мюсюлмани – официално регистрираната „Партия на помаците в Западна Тракия“.

Организации

[редактиране | редактиране на кода]

В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Гърция има следните организации на българите – 7 дружества, 11 учебни заведения, 2 църковни общини и 4 печатни медии.[24]

Вид Адрес Седалище или
местонахождение		 Година на
основаване		 Година на
закриване		 Уебсайт
или блог
Българо–гръцко дружество за приятелство[24] дружество Атина 1999
Гръцко–българско сдружение за култура – Атина[24] дружество Solonos 112 Атина 2010
Гръцко–българско сдружение за култура „Паисий Хилендарски“[24] дружество ул. „Аверов“ № 11 Атина
Дружество на българите в Пелопонес „Хан Аспарух“[24] дружество ул. „Канакари“ 136 Патра 2009 sbpkhanasparuh[неработеща препратка]
Културно–образователното обединение на българите в района на Източна Македония и Тракия[24] дружество Дедеагач 2011
Културно–просветно дружество „Будители“[24] дружество Атина 2009
Сдружение на българите на остров Крит[24] дружество ул.EOK №24 Ираклио,Крит 2015 bac.gr
Българско неделно училище „Райна Княгиня“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24] учебно заведение ул. ЕОК №24 Ираклио, Крит 2017 bac.gr
Българско неделно училище „Дора Габе“ към „Сдружение на българите на остров Крит“ [24] учебно заведение ул. Йониас №11 Ханя, Крит 2017 bac.gr
Българско неделно училище „Анастасия Димитрова“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24] учебно заведение ул. Микрасиатон №8 Ретимно, Крит 2017 bac.gr
Българско неделно училище „Гина Кунева“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24] учебно заведение ул. Оплархигос Лакарда №18 Йерапетра, Крит 2017 bac.gr
Българско неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“[24] учебно заведение Plateia Aigyptou 1B Атина 2004
Българско неделно училище към Атонската обител „Св. Вмчк Георги Зограф“[24] учебно заведение Plateia Ipodromiu 7 Солун 2008
Българско неделно училище „Васил Левски“[24] учебно заведение Дедеагач 2013
Българско неделно училище „Паисий Хилендарски“[24] учебно заведение ул. „Аверов“ № 11 Атина 2009 schoolbg.eu
Второ неделно училище „Преп. Паисий Хилендарски“ (към Гръцко–българско сдружение за култура)[24] учебно заведение село Герани (окръг Ханя)
Българско неделно училище „Захари Стоянов“[24] учебно заведение ул. „Коринту“ № 313 – 315 Патра 2011
Български православен храм „Св. Йоан Рилски Чудотворец“[24] църковна община 13561 Papaflesa Str. N:35 Атина 2008
Зографски манастир[24] църковна община Света гора 919
Вестник „България днес“[24] печатна медия Атина
Вестник „Български глас“[24] печатна медия Pondou 26 Атина 1998 bgglas.com Архив на оригинала от 2017-05-16 в Wayback Machine.
Вестник „Български новини“[24] печатна медия Pandoras 1 Атина 1999 newsbg.eu
Вестник „Контакти“[24] печатна медия ул. „Аг. Константину“ 4 Атина 2000

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б www.ethnologue.com
  2. ↑ GeoNative – Macedonia, архив на оригинала от 27 октомври 2009, https://web.archive.org/web/20091027141233/http://www.geocities.com/Athens/9479/makedonia.html, посетен на 27 октомври 2009 
  3. ↑ www.britannica.com
  4. ↑ UCLA Language Materials Project: Language Profile, архив на оригинала от 9 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110209045725/http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=42&menu=004, посетен на 10 ноември 2010 
  5. ↑ Greek Helsinki Monitor Архив на оригинала от 2009-07-29 в Wayback Machine. 18 март 2002
  6. ↑ NATIONAL CONFLICT IN A TRANSNATIONAL WORLD: GREEKS AND MACEDONIANS AT THE CONFERENCE FOR SECURITY AND COOPERATION IN EUROPE Архив на оригинала от 2016-07-31 в Wayback Machine.. Loring Danforth
  7. ↑ abstract from page 125
  8. ↑ 2001 Country Report on Human Rights Practices. United States Department of State
  9. ↑ www.hri.org
  10. ↑ ww.hri.org
  11. ↑ ww.hri.org
  12. ↑ GeoNative – Macedonia, архив на оригинала от 27 октомври 2009, https://web.archive.org/web/20091027141233/http://www.geocities.com/Athens/9479/makedonia.html, посетен на 27 октомври 2009 
  13. ↑ www.britannica.com
  14. ↑ UCLA Language Materials Project: Language Profile, архив на оригинала от 9 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110209045725/http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=42&menu=004, посетен на 10 ноември 2010 
  15. ↑ Greek Helsinki Monitor Архив на оригинала от 2009-07-29 в Wayback Machine. 18 март 2002
  16. ↑ NATIONAL CONFLICT IN A TRANSNATIONAL WORLD: GREEKS AND MACEDONIANS AT THE CONFERENCE FOR SECURITY AND COOPERATION IN EUROPE Архив на оригинала от 2016-07-31 в Wayback Machine.. Loring Danforth
  17. ↑ abstract from page 125
  18. ↑ 2001 Country Report on Human Rights Practices. United States Department of State
  19. ↑ www.hri.org
  20. ↑ Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946, София 1999
  21. ↑ Националноосвободително движение на македонските българи 1878 – 1944. Том 4
  22. ↑ Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946, София 1999
  23. ↑ Проф. Ив. Кочев, ЗА ТАКА НАРЕЧЕНИЯ „ПОМАШКИ ЕЗИК“ В ГЪРЦИЯ, Македонски Преглед, 1996, книга 4
  24. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Организации на българите в Гърция според Държавната агенция за българите в чужбина // government.bg. Посетен на 20 ноември 2018.
Етнически групи
Езици
Религия
Преброявания на населението
1828  · 1829  · 1834  · 1837  · 1838  · 1839  · 1840  · 1841  · 1842  · 1843  · 1844  · 1845  · 1848  · 1853  · 1856  · 1861  · 1870  · 1879  · 1889  · 1896  · 1907  · 1913  · 1920  · 1928  · 1940  · 1951  · 1961  · 1971  · 1981  · 1991  · 2001  · 2011
Още
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българи_в_Гърция&oldid=12007774“.