Направо към съдържанието

Сетинска крепост

Сетинска крепост
Κάστρο Σέτινας
Карта Местоположение в Лерин
Информация
Страна Гърция
Терит. единицадем Лерин
МестоположениеСетина
Основаванесредновековие
Състояниеруини

Сетина (на гръцки: Κάστρο Σέτινας) е средновековна крепост, чиито останки се намират в леринското село със същото име Сетина (на гръцки Скопос), Гърция.[1]

Крепостта е разположена край пътя, източно от селото.[1]

Сетина се споменава от византийския хронограф Георги Кедрин в края на XI век. През X век Сетина е един от най-важните градове на българското царство по времето на цар Самуил, чието седалище е било относително близо в Охрид, а Самуиловият дворец на остров Свети Ахил също е бил наблизо. Васил Златарски предполага, че Самуиловият дворец при Сетина е „ловджийски“.[2]

Към 1017 година в Сетина се съхраняват големи количества жито.[3] През същата година император Василий II Българоубиец, след голямата си победа при Ключ в 1014 година, обсажда Сетина и накрая я превзема и унищожава, след което последва злощастната за България Битка при Сетина. Въпреки това изглежда, че градът е съществувал още няколко десетилетия и е окончателно разрушен, вероятно към края на XII век.[1]

Николаос Муцопулос в „Неизвестни византийски крепости в Македония“ описва Сетина като град с епископско седалище, страноприемници, мини и други сгради. Според него са открити предмети от II до XII век. В района са установени необичайно голям брой подземни галерии, за които се смята, че са били използвани за съхранение на пшеница от равнината Пелагония. Открити са също християнска базилика и гробище.[1]

  1. а б в г Κάστρο του Λογγά // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 29 декември 2020 г. (на гръцки)
  2. Златарски, Васил, История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1927, с. 727.
  3. Гюзелев, Васил. Бележки върху историята на България по времето на комитопулите, царете Роман-Симеон и Самуил и техните наследници (971-1018 г.), в: Пет етюда върху историята на Самуилова България, София - Петрич, Македонски научен институт, с. 38.