Сетинска крепост
| Сетинска крепост Κάστρο Σέτινας | |
 | |
 Местоположение в Лерин | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Терит. единица | дем Лерин |
| Местоположение | Сетина |
| Основаване | средновековие |
| Състояние | руини |
Сетина (на гръцки: Κάστρο Σέτινας) е средновековна крепост, чиито останки се намират в леринското село със същото име Сетина (на гръцки Скопос), Гърция.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Крепостта е разположена край пътя, източно от селото.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Сетина се споменава от византийския хронограф Георги Кедрин в края на XI век. През X век Сетина е един от най-важните градове на българското царство по времето на цар Самуил, чието седалище е било относително близо в Охрид, а Самуиловият дворец на остров Свети Ахил също е бил наблизо. Васил Златарски предполага, че Самуиловият дворец при Сетина е „ловджийски“.[2]
Към 1017 година в Сетина се съхраняват големи количества жито.[3] През същата година император Василий II Българоубиец, след голямата си победа при Ключ в 1014 година, обсажда Сетина и накрая я превзема и унищожава, след което последва злощастната за България Битка при Сетина. Въпреки това изглежда, че градът е съществувал още няколко десетилетия и е окончателно разрушен, вероятно към края на XII век.[1]
Находки
[редактиране | редактиране на кода]Николаос Муцопулос в „Неизвестни византийски крепости в Македония“ описва Сетина като град с епископско седалище, страноприемници, мини и други сгради. Според него са открити предмети от II до XII век. В района са установени необичайно голям брой подземни галерии, за които се смята, че са били използвани за съхранение на пшеница от равнината Пелагония. Открити са също християнска базилика и гробище.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Κάστρο του Λογγά // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 29 декември 2020 г. (на гръцки)
- ↑ Златарски, Васил, История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1927, с. 727.
- ↑ Гюзелев, Васил. Бележки върху историята на България по времето на комитопулите, царете Роман-Симеон и Самуил и техните наследници (971-1018 г.), в: Пет етюда върху историята на Самуилова България, София - Петрич, Македонски научен институт, с. 38.
| |||||||||||||||||||||||
