Севастопол (линеен кораб, 1911)

„Севастопол“
„Севастополь“
от 1921 до 31 май 1943 г. – „Парижская коммуна“
	„Севастопол“ „Севастополь“; от 1921 до 31 май 1943 г. – „Парижская коммуна“
	Линейният кораб „Севастопол“
Флаг	Руска империя; (1911 – 1917); РСФСР(1917 – 1924); СССР(1924 – 1956)
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Севастопол“
Производител	Балтийский завод в Санкт Петербург, Руска империя
Служба
Заложен	3 юни 1909 г.
Спуснат на вода	16 юни 1911 г.
Влиза в строй	17 ноември 1914 г.
Изведен от; експлоатация	утилизиран през 1956 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	23 300 t (нормална); 26 900 t (пълна)
Дължина	181,2 m (максимална)
Ширина	26,89 m
Газене	9,1 m
Броня	главен пояс: 225 mm;; горен пояс: 75 – 125 mm;; палуби: 19 – 125 mm;; барбети: 200 – 75 mm;; кули ГК: 203 – 76 mm;; бойна рубка: 70 – 250 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons;; 25 парни водотръбни котли Yarrow;; 4 гребни винта;; 42 000 к.с. (проектна)
Скорост	24,6 възела; (45,6 km/h)
Далечина на; плаване	3000 ; морски мили; при 10 възела ход
Екипаж	1220 души
Награди и почести
Въоръжение
Артилерия	4x3 305 mm;; 16x1 120 mm
Торпедно; въоръжение	4x1 450 mm ТА;; 12 торпеда
	„Севастопол“ в Общомедия

Севастопол (на руски: Севастополь) е руски линеен кораб. Главен кораб (по датата на спускането на вода) на четири еднотипни по обща компоновка (корабите за Черноморския флот в мидъла са малко по-пълни от корабите за Балтийския флот) кораба дредноути от балтийската серия – типа „Севастопол“, заложени през юни 1909 г. (освен него – „Полтава“, „Петропавловск“ и „Гангут“).

История на строителството и службата

Строителство

Заложен е в Балтийския завод на 3 юни 1909 г. едновременно с еднотипния линкор „Петропавловск“, спуснат е на вода на 16 юни 1911 г., влиза в строй в края на декември 1914 г.

Първа световна война

По време на Първата световна война влиза в състава на 1-ва бригада линейни кораби. Базира се в Хелсингфорс. През пролетта и в началото на лятото на 1915 г. „Севастопол“, „Петропавловск“, „Гангут“ и „Полтава“ няколко пъти излизат в морето, за провеждането, в района на Централната позиция, на артилерийски стрелби и маневри. През август 1915 г. прикрива поставянията на минни заграждения в Ирбенския пролив.

Гражданска война

Според условията на Бресткия мир Балтийския флот трябва да напусне своите бази във Финляндия. На 12 март 1918 г. „Севастопол“ напуска Хелсингфорс в състава на първия отряд кораби и преминава в Кронщат. По време на гражданската война участва в отбраната на Петроград.

На 20 октомври 1919 г., през деня, линкорът „Севастопол“, намиращ се при Гутуевския остров (в околностите на Петроград), по заповед на Началника на Морските сили произвежда шест 3 оръдейни залпа с пауза от пет минути по Красноселското възвишение. Коректировката на стрелбата се прави от покрива на Исаакиевския събор. През нощта на 21 октомври, по искане на сухопътното командване стрелбата е повторена. Сутринта войските на РККА преминават в решително настъпление.

Кронщатско въстание

През март на 1921 г. екипажът на линкора поддържа Кронщатското въстание. Оръдията на линкора водят огън по оставащите верни на съветската власт форт „Красная Горка“, по градовете Ораниенбаум и Сестрорецк, по разположените на северния бряг на Финския залив железопътни станции Лисий Нос, Горская, Тарховка. Всичко са изстреляни 375 305-мм и 875 120-мм снаряда. След потушаването на въстанието екипажът е почти напълно заменен а самия кораб е преименуван на „Парижскуя коммуна“.

Междувоенен период

Беларуският писател Платон Головач – почетен матрос на линкора „Парижская коммуна“

През 1925 г. линкорът взема участие в похода на ескадра кораби под флага на М. В. Фрунзе към Килския залив.

През 1929 г., под командването на К. И. Самойлов, извършва преход към Черно море и влиза в състава на Черноморския флот, където след Октомврийската революция и Гражданската война няма останал нито един линкор. Линкорът „Парижская коммуна“ става флагмански кораб на Черноморския флот.

В периода 1930 – 1938 г. преминава основен ремонт и модернизация в базата на Севастополския морски завод. 25 стари парни котела са заменени с 12 нови работещи на мазут, поставени са нови системи за свръзка и управление на стрелбата, изменена е носовата част за намаляване на заливането по време на пълен ход, поставени са 6 зенитни оръдия на носовата и кърмовата оръдейни кули, направени са противоторпедни були, премахнати са подводните торпедни апарати, увеличена е дебелината на покривите на кулите до 152 мм, увеличена е дебелината на бронята на средната палуба до 75 мм, оръдията на главния калибър (ГК) получават по-мощни двигатели за вертикалното насочване, увеличена е височината на амбразурите на кулите, съответно нараства и ъгъла на вертикално насочване на оръдията и далечината на тяхната стрелба. Линкорът получава нови кърмова и носова надстройки с далекомерни постове и зенитно въоръжение, което налага, поради увеличаването на размерите на надстройките, да се премести гротмачтата напред и да се придаде на предния комин скосяване назад. На покрива на третата кула е монтиран катапулт на Heinkel за пускане на хидросамолет-разузнавач (който е демонтиран през 1933 г. и е поставен на крайцера „Красный Кавказ“), а тогава на усилената гротмачта е поставен кран за качването на самолета на борда.

Велика Отечествена война

По време на Великата Отечествена война линкорът участва в отбраната на Севастопол и Керченския пролив. На 1 ноември 1941 г., през нощта, начело на отряд бойни кораби отплава за Поти поради заплахата от удари на авиацията на противника от превзетите летища на Крим. На 8 ноември 1941 г. линкорът за първи път взема участие в бойните действия под Севастопол. След месец линкорът отново доближава Севастопол и открива огън по бойните редици на врага. Този път са унищожени 13 танка, 8 оръдия, 4 влекача, 37 автомобила с военни товари и до половин батальон пехота^[2].

На 5 януари 1942 г. линкорът „Парижская коммуна“ отплава от Новоросийск и в охраната на есминеца „Бойкий“ се насочва към кримското крайбрежие за огнева поддръжка на десантиралата там 44-та армия. За 27 минути са изстреляни 168 снаряда на главния калибър.

На 16 януари 1942 г., начело на отряда кораби за артилерийска поддръжка, участва в стоварването на морски десант в Судака.

През втората половина на март 1942 г., влизайки в Керченския пролив, в охраната на лидера „Ташкент“, есминците „Железняков“ и „Бойкий“, линкорът, в нощта на 21 и 22 март, провежда два огневи налета, изстрелвайки срещу укрепленията на противника на Керченския полуостров над 300 снаряда на главния калибър. След стрелбата корабните артилеристи забелязват оцветяване по нарезите в каналите на стволовете на оръдията на главния калибър, което свидетелства за пределното им износване. За това, със завръщането му в Поти, линкорът влиза за ремонт.

След ремонта корабът не напуска Поти. Само веднъж, на 12 септември 1942 г. е преведен в Батуми, но след началото на успешното настъпление под Сталинград, на 25 ноември, е върнат обратно в Поти.

На 31 май 1943 г. на линкора е върнато първоначалното му наименование „Севастопол“.

На 5 декември 1944 г. линкорът „Севастопол“, под флага на командващия Черноморския флот – адмирал Ф. С. Октябрьский, следвайки в килватерна колона, втори (след крайцера „Красный Крым“, плаващ начело на ескадрата), влиза на рейда на освободения Севастопол.

В периода на бойните действия на Черно море линкорът извършва 15 бойни похода, изминава в сложните бойни условия около 8 хиляди мили (7700 морски мили); неговите оръдия на главния калибър провеждат 10 стрелби (над 3 хиляди изстрела) по позициите на противника под Севастопол и на Керченския полуостров; неговата зенитна артилерия участва в отразяването на 21 атаки на авиацията на противника, сваляйки 3 самолета.

Следвоенна служба

На 8 юли 1945 г. линейният кораб „Севастопол“, за успешното изпълнение на бойните задачи в годините на Великата Отечествена война, е награден с ордена Червено знаме.

На 24 юли 1954 г. е прекласифициран на учебен кораб.

През 1956 г. е изключен от състава на ВМФ на СССР и е предаден на ОФИ.

В периода 1956 – 1957 г. е разкомплектован за скрап в Севастополската база на „Главвторчермета“.

Командири на кораба

Бестужев-Рюмин, Анатолий Иванович^[3] (1911 – 1915)
Иванов, Леонид Леонтиевич (1915 – 1916)
Владиславлев, Пьотр Петрович (1916 – 1917)
Вилкен, Павел Викторович (1917 – 1918)
Ставицкий, Сергей Петрович (1918; 1919 – 1920)
Вонлярлярский, Константин Владимирович (1919)
Белецкий, Яков Иванович (1921)
Карпинский, Борис Андреевич (1921)
Бологов, Николай Александрович (1921)
Благодарев, Сергей Александрович (1922 – 1924)
Самойлов, Константин Иванович (1924 – 1930)
Кадацкий-Руднев, Иван Никитич (1930)
Летавет, Александр Иванович (1930 – 1932)
Салмин, Евгений Иванович (1932 – 1933)
Пуга, Антон Яковлевич (1934 – 1937)
Челпанов, Фьодор Иванович (1937)
Леер Александр Фёдорович (1937 – 1938)
Челпанов, Фьодор Иванович (1938 – 1939)
Кравченко, Фьодор Иванович (1939 – 1942)
Зиновиев, Юрий Константинович (1942 – 1944)
Романов, Михаил Фьодорович (1944 – 1947)
Беляев, Борис Павлович (1947 – 1949)
Уваров, Пьотр Васильевич (1949 – 1951)
Лобов, Семьон Михайлович (1951 – 1953)
Коровкин, Василий Александрович (1953 – 1957)

В литературата

В романа на А. Азолский „Затяжной выстрел“ (на български: „Забавен изстрел“), действието на който се развива през 1953 г., главният герой служи на линкора „Севастопол“. Името не се казва пряко, но лесно може да се определи по следната фраза: „Този метален остров, с дължина 186 метра и водоизместимост 30 хиляди тона, е заложен през юни 1909 г., спуснат е на вода през юни 1911 г., сменя своето име, връща се към това, с което е кръстен, живее, диша, стреля, напада и бяга, гори в себе си нафта, мазут, барут, прекарва през себе си вода, въздух, със своите механизми и добре смазана работа ядящ хора, управлявайки и осакатявайки техните съдби“.

В киното

Участва във филма „Моряци“ (режисьор В. Браун, Одеска киностудия, 1939 г.).

Участва във филма „В мирни дни“ (режисьор В. Браун, Киностудия Александр Довженко, 1950 г.

Източници и бележки

↑ Всички данни са проектни.
↑ Линейный корабль „Севастополь“ Черноморского Флота
↑ При имената е запазен официалния руски ред за изписване на пълното име на човек: фамилия, собствено име и последно е бащиното име

Литература

Царьков А. Линейный корабль „Парижская коммуна“. Оружие. 2010. с. 08 – 15.
Виноградов С.Е. Последние исполины Российского императорского флота: Линейные корабли с 16" артиллерией в программах развития флота, 1914 – 1917 гг. – СПб., „Галея Принт“, 1999. −408 с. ISBN 5-8172-0020-1.
Апальков Ю. В. Боевые корабли Русского флота 8.1914 – 10.1917 гг. Справочник'; Изд-во: СПб: ИНТЕК, 1996 г.; ISBN 5-7559-0018-3.
Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, 1984. ISBN 0-85177-245-5.
McLaughlin, Stephen. Russian & Soviet Battleships. Annapolis, MD, 2003. ISBN 1-55750-481-4.
Rohwer, Jürgen. Chronology of the War at Sea 1939 – 1945: The Naval History of World War Two. Third Revised. Annapolis, MD, 2005. ISBN 1-59114-119-2.

Външни препратки

SEVASTOPOL battleships (1914 – 1915) ((en))
www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
ship.bsu.by Архив на оригинала от 2020-05-04 в Wayback Machine. ((ru))
Specifications ((en))
Short article with photo gallery ((en))

Вижте също

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Севастополь (линкор)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Всички данни са проектни.

[2] Линейный корабль „Севастополь“ Черноморского Флота

[3] При имената е запазен официалния руски ред за изписване на пълното име на човек: фамилия, собствено име и последно е бащиното име

[1]

[2]

[3]