Филип Октябърски
| Филип Октябърски | |
| съветски адмирал | |
 | |
| Звание | адмирал (от 1944 г.) |
|---|---|
| Години на служба | от 1918 |
| Служи на |  СССР |
| Род войски | |
| Командвания | съветски Черноморски флот |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Награди | Герой на Съветския съюз (1958 г.) и др. |
| Дата и място на раждане | 23 октомври 1899 г.
|
| Дата и място на смърт |
Севастопол, СССР |
| Погребан | Украйна |
| Филип Октябърски в Общомедия | |
Филип Сергеевич Октябърски (на руски: Филипп Сергеевич Октябрьский), с фамилно име Иванов до 1924 г., (11/23 октомври 1899 – 8 юли 1969) е съветски адмирал (1944) от времето на Втората световна война, герой на Съветския съюз (1958).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]До 1918 г. Филип Иванов (както се казва преди да промени фамилното си име 6 години по-късно) е моряк от Северозападното речно параходство. През същата година постъпва във военноморските сили. Взема участие в Руската гражданска война (1918 – 1922) като обикновен матрос в Прибалтика. Завършва курс в Петроградския комунистически университет (1922) и Военноморското училище „М. В. Фрунзе“ (1928). В годините до Втората световна война служи в Балтийско и Черно море и в Тихоокеанския флот. От командир на катер той се издига (февруари 1938) до командващ Амурската военна флотилия[1] и Черноморския флот (март 1939). От юни 1941 г. е вицеадмирал.
В бойните действия срещу Германия и нейните съюзници командваният от него флот осигурява снабдяването и впоследствие евакуацията на защитниците на Одеса (август – октомври 1941) и Севастопол (октомври 1941 – юли 1942). По онова време той е командващ Севастополския отбранителен район. Участва в десантната Керченско-Феодосийска операция (в края на 1941 и началото на 1942 г.), а по-късно – и в битката за Кавказ.[2]
През април 1943 г. е снет от командването на Черноморския флот заради грешки, допуснати 2 мес. по-рано при осигуряването на десант край Новоросийск. През юни същата година поема повторно командването на Амурската военна флотилия. От март 1944 г. отново е командващ Черноморския флот и като такъв допринася за освобождаването на Крим от нацистите и победата над германско-румънските войски в Яш-Кишиневската операция през август 1944 г.[1]
След войната продължава да ръководи Черноморския флот до 1948 г. През следващите 4 години е първи заместник на командващия Военноморските сили на СССР. От 1953 г. е в оставка. През 1957 – 1960 г. е началник на Черноморското висше военноморско училище „П. С. Нахимов“ в Севастопол.[1]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 3 ордена „Ленин“
- 3 ордена „Червено знаме“
- 2 ордена „Ушаков“ – I степен
- орден „Нахимов“ – I степен
- орден „Суворов“ – II степен
- орден „Червена звезда“
- медали
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Октябрьский, Филипп Сергеевич Архив на оригинала от 2008-05-06 в Wayback Machine. (взето от „Солдаты ХХ века“, „Международный Объединенный Биографический Центр“, 27.1.2009)
- ↑ Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия, Издателство „Советская энциклопедия“, Москва 1985, стр. 511