Направо към съдържанието

Кинбурн (линеен крайцер, 1915)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Кинбурн“
Корпуса на линейния крайцер „Кинбурн“, преди спускането му на вода, октомври 1915 г.
ФлагВоенноморски флот на Русия Русия
Клас и типЛинеен крайцер от типа „Измаил“
ПроизводителБалтийски завод в Санкт Петербург, Русия
Служба
Заложен6 декември 1912 г.
Спуснат на вода30 октомври 1915 г.
Влиза в стройне влиза в строй
Изведен от
експлоатация
утилизиран, 1923 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост33 022 t (нормална);
37 234 t (пълна)
Дължина228,6 m
Дължина между перпендикулярите
221,9 m
Ширина30,50 m
Газене8,81 m
(при нормална водоизместимост)
Броняпояс: 75 – 237 mm;
палуба: 37,5 – 75 mm;
траверси: 100 mm;
кули на ГК: 200 – 300 mm;
барбети: 70 – 300 mm;
бойна рубка: 250 – 400 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
25 водотръбни котли Yarrow
Мощност66 000 к.с. (49,2 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост26,5 възела
(49,1 km/h)
Далечина на
плаване
3830 морски мили при 16 възела ход;
Запас гориво: 1950 t въглища, 1575 t нефт
Екипаж1645 души
Въоръжение
Артилерия4x3 356 mm;
24x1 130 mm;
4x1 47 mm;
Зенитна артилерия4x1 63 mm
Торпедно
въоръжение

6x 450 mm ТА

Кинбурн (на руски: Кинбурн) е недостроен линеен крайцер на руския императорски флот от типа „Измаил“.

Поръчан е според „Програмата за спешно усилване на Балтийския флот 1912 – 1916 г.“, утвърдена от ДД на 6 юни 1912 г. съвместно със „Законопроекта за военноморския флот“, предвиждащ да има към 1930 г. две действащи и една резервна ескадри в състава на БФ.[1][2]

Заложен е на 6 декември 1912 г. в Балтийския завод в Санкт Петербург. Старши строител на кораба е П. Е. Беляев. Спуснат на вода на 30 октомври 1915 г. Поради неблагоприятната икономическа ситуация построяването на крайцера е затруднена, макар и да се смята за първостепенна задача за завода.

След Февруарската революция построяването на линейния крайцер се забавя на стадий готовност 50%, а след Октомврийската революция е напълно прекратен, като корпусът на кораба е даден за дълговременно съхранение в пристанището. След края на Гражданската война са разгледани няколко проекта за дострояване на съда, обаче поради липса на средства те не са реализирани. На 21 август 1923 г. „Кинбурн“ е продаден на немска кораборазкомплектоваща фирма и на 16 октомври е подготвен за буксировка за Кил, където скоро е разглобен за метал.

  1. Шацилло К. Ф. Последняя военно-морская программа царского правительства // Отечественная история. 1994. Отечественная история. №2, С. 161 – 165.
  2. Петров М. А. Подготовка России к мировой войне на море / С предисловием М. Павловича. – М-Л.: Государственное военное издательство, 1926. – 272 с. – С. 148 – Штаб РККА. Управление по исследованию и использованию опыта войн. – Тираж 3.000.
  • Виноградов С. Е. „„Измаил“: сверхдредноут Российской империи“ — Морская коллекция, 2001
  • В. Ю. Усов „Линейные крейсеры типа „Измаил““ — Судостроение, 1986, № 7 По материалам ЦГАВМФ
  • Л. А. Кузнецов „Почему не достроили линейные крейсеры типа „Измаил““ – Сборник Гангут № 1
  • Тарас А. Корабли Российского императорского флота 1892 – 1917 гг. Харвест, 2000. ISBN 9854338886.
  • Петров М. А. Подготовка России к мировой войне на море / С предисловием М. Павловича. – М-Л.: Государственное военное издательство, 1926. – 272 с. – Штаб РККА. Управление по исследованию и использованию опыта войн. – Тираж 3.000.
  • Шацилло К. Ф. Последняя военно-морская программа царского правительства // Отечественная история. 1994. No 2. С. 161 – 165.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кинбурн (линейный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​