Свети Николай Магалски
| „Свети Николай Магалски“ Άγιος Νικόλαος Μαγαλειού | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в дем Костур | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Костур |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Костурско |
| Тип на сградата | еднокорабна базилика |
| Изграждане | 1504/1505 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Николай Магалски“ в Общомедия | |
„Свети Николай Магалски“, още Мегалски или Икономски (на гръцки: Άγιος Νικόλαος Μαγαλειού, Μεγαλειού), е късносредновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция. Храмът е част от Костурската епархия.[1][2][3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена в махалата Икономос,[4] на улица „Токас“.[2] Традиционно храмът принадлежи към старата енория „Света Параскева Икономска“.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]На ктиторския портрет има надпис, който ги идентифицира като Актасис и майка му и посочва годината 1504/1505, която отбелязва само смъртта на ктитора. Според Милтиадис Гаридис първоначалното изписване на храма става в последната четвърт на ХV век, а около 20 години по-късно, след смъртта на ктитора Актасис, допълнително е добавен и ктиторският портрет.[2] Майката на Актасис, според зле запазения надпис на ктиторския ѝ портрет, носи името Перислава (Περισλάβα) дъщеря на Йоан или Владислава (Βλαδισλάβα), дъщеря на Тома.[5]
Според Цвета Кунева храмът е изписан в или около 1504/1505 година, за което освен датата, свидетелстват стилът и палеографията на паметника, ясно отличаващи се от по-ранните произведения на Костурската художествена школа.[2]
В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[6]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение е еднокорабна базилика с дървен покрив, като от трема, обикалящ я от север, запад и юг е оцеляла само западната част.[3][1] На северната и източната стена във вътрешността има стенописи от 1505 година.[1] Входът е от запад. Градежът е от ломени камъни и тухли с употреба на сантрачи.[2][3]
Стенописи
[редактиране | редактиране на кода]XVΙ век
[редактиране | редактиране на кода]
Стенописи са съхранени на източната, северната и на част от южната стена на храма. От първото изписване на църквата през XVΙ век е запазена живописта на по-голямата част от северната стена, както и патронното изображение на Свети Николай на южната стена.[2] Датата 1505 е изписана под ктиторския портрет на северната стена:[3]
| „ | ΕΚΗΜΗΘΗ Ο ΔΟΥΛΟC ΤΟΥ ΘΕΟΥ ΑΚΤΑΣΗC ΙΩC ΑΛΕΞΗ ΕΝ ΕΤΗ ζιγ'[3] | “ |
Стенописите на северната стена са в три зони, като долната, в която са запазени в горната си половина прави фигури на ктитори и светци, е отделена с червена линия. Изображенията в двете горни зони са почти изцяло от Страстите Христови и композициите преливат една в друга. В най-високата зона са сцените Поругание Христово, Влизане в Йерусалим, Разпятие Христово и Жените мироносици на Гроба Господен. Следващата сцена – Слизане в ада, е изписана през XVII век, но се вижда и част от ранния слой, най-вероятно от същата композиция. Във втория пояс са сцените Пътят към Голгота с конницата на Пилат, Качване на Кръста, Сваляне от Кръста, Разкаянието и смъртта на Юда и Оплакване.[2]
В първата зона от запад е ктиторският портрет на Актасис и неговата майка. Шапката на дарителя навлиза и в горния пояс. След ктиторския портрет са две двойки светци воини в благородническо облекло, обърнати един към друг и изобразени под рисувани арки: Свети Теодор Стратилат и Свети Теодор Тирон, и Свети Димитър и Свети Георги. Димитър и Георги носят характерните за творчеството на костурските зографи високи шапки. Пред иконостаса е композицията Дейсис с Христос Цар на царете и Богородица Царица - част от емблематичните сцени за Костурската школа от XV-XVI век.[2]
Патронът Свети Николай е в голямо допоясно, изображение, подобно на икона, благославящ в ниша на южната стена пред иконостаса.[2]
Идентификация на зографското ателие
[редактиране | редактиране на кода]
Характеристиките на иконописната програма и иконографията на изображенията със сигурност сочат към зографи от Костурската школа от края на ХV – началото на XVI век. При стенописите от „Свети Николай Магалски“ обаче липсва аристократичният стил на костурските зографи от последната четвърт на XV век. Стилът на стенописите е определян от някои като примитив, а от други – като новаторски с влияния от италиански и готически произведения.[2]
Съдейки по стила и по палеографските особености, дело на същото костурско ателие са фрагментарно запазените стенописи от църквата „Свети Тодор“ край Бобошево (началото на XVI век). В „Свети Тодор“ в Бобошево се наблюдава същото преливане на композициите една в друга (началото на XVI век).[2]
XVII век
[редактиране | редактиране на кода]Вторият живописен слой обхваща олтарното пространство – източната стена и източните части на северната и южната стени. Според Цвета Кунева стенописите датират от 60-те – началото на 70-те години на XVII век.[2] Мелахрини Паисиду датира тези стенописи около 1654 - 1657 година.[7] Късни зле запазени стенописи има и по западната фасада.[2]
Идентификация на зографското ателие
[редактиране | редактиране на кода]Според Цвета Кунева стенописите най-вероятно са дело на местно ателие, работило по възстановяването на пет костурски църкви, сред които с най-близки стилово и иконографски са стенописите в „Свети Николай Кирицки“.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Άγιος Νικόλαος Μεγαλειού // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2016-12-28. Посетен на 27 декември 2016.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Никола Магалиу“ (стенописи от 1504/1505) // Пътища на балканските зографи. Посетен на 6 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г д е Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 93. (на гръцки)
- ↑ Καστορίας µητρόπολη. Βιβλιογραφία: συλλόγων κ.λπ.) θα είχαν πενιχρά. από τους φιλογενείς πατριώτες του εξωτερικού. Στη χορεία των ευεργετών // Посетен на 21 декември 2016.
- ↑ Ορφανίδης, Γεώργιος. ΑΚΤΑCΗC, ΥΙΩC ΑΛΕΞΗ. Το κτητορικό πορτραίτο στον ναό του Αγίου Νικολάου του Μαγαλειού Καστοριάς (1504/5): προσωπογραφικές παρατηρήσεις // Βυζαντιακά (34). Θεσσαλονίκη, Ελληνική Ιστορική Εταιρεία. ISSN 10120513. σ. 222. (на гръцки)
- ↑ ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018.
- ↑ Παϊσίδου, Μελαχροινή Π. Οι τοιχογραφίες του 17ου αιώνα στους ναούς της Καστοριάς: συμβολή στη μελέτη της μνημειακής ζωγραφικής της Δυτικής Μακεδονίας // Αρχαιολογία και Τέχνες 61. Δεκέμβριος 1996. σ. 89. Посетен на 21 декември 2016.
