Свети Тодор (Бобошево)
„Свети Тодор“ | |
Местоположение в Бобошево | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Бобошево |
Вероизповедание | Българска православна църква |
Епархия | Софийска |
Архиерейско наместничество | Дупнишко |
Тип на сградата | кръстокуполна църква |
Архитектурен стил | византийски |
Изграждане | XI-XIV век |
Статут | недействащ храм, паметник на културата |
Състояние | развалини |
„Свети Тодор“ в Общомедия |
„Свети Тодор“ или „Свети Теодор“ е средновековна българска църква до град Бобошево, област Кюстендил.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата се намира на 2 km северно от град Бобошево, върху възвишение на десния бряг на река Струма, в местността Селище.
История
[редактиране | редактиране на кода]Относно датировката на църквата има противоречия. В. Миков я отнася към ХIII—XIV в., Н. Мавродинов – XII в., а Д. Панайотова – към първата четвърт на XI в., а стенописите – вторият пласт, датира от първата половина на XIV век. Патрик Льокак обаче е на мнение, че вторият слой е създаден през XVII в. В архитектурно отношение църквата е от най-старите в България от т. нар. тип на свободния кръст. През 1962 г. тя е опакована с дървен градеж в очакване на пълната ѝ реставрация, но по-късно дървеният градеж е свален.
Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 38/1972).
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]По тип принадлежи към кръстокуполните църкви с издаващи се свободно рамене на кръста. Има дължина 7,4 м и ширина 6,21 м. Полукръглата апсида е прорязана от тесен, дълъг прозорец. Куполът е стъпвал върху цилиндричен барабан, осветяван от четири прозорци. Църквата е градена от камък, а куполът и сводовете от тухли. В купола редиците тухли са замазани през един ред, тъй че се получава ефектна декоративна украса.
Стенописи
[редактиране | редактиране на кода]По стените на църквата са запазени стенописи в два пласта. Тези от ранния пласт са унищожени, а тези от втория представляват ценни творения на българската средновековна живопис. Частично запазени са Тайната вечеря, Умиване на нозете, Моление в Гетсиманската градина, Предаване на Христа от Юда и други.
Според Цвета Кунева стенописите са от началото на XVI век и са дело на ателие принадлежащо към Костурската художествена школа. Произведение на същото ателие са стенописите в „Свети Николай Магалски“ (1504/1505).[1]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Миков, В. Църквата „Св. Тодор“. – Известия на Археологическия Институт, V, 1928 – 1929, с. 33.
- Мавродинов, Никола. Външната украса на старобългарските църкви. – Известия на Археологическия Институт, VIII, 1934, с. 61.
- Кепов, Иван. Миналото и сегашно на Бобошево. С., 1935, 188 – 191.
- Миятев, Кр. Архитектурата в средновековна България, С., 1965, с. 190.
- Панайотова, Д. Църквата Св. Тодор при Бобошево. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964, с. 101 и сл.
- Василиев, Асен. Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964, 154 – 155.
- Марди-Бабикова, В. Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Тодор“ при с. Бобошево, Кюстендилско, за паметник на културата. С., 1969, 12 с., Архив НИПК.
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг. С., 1978, с. 13.
- Lecacque, P. The Mural Paintings of the Saint Theodore Church in Boboševo, Bulgaria, 17th century. Veliko Turnovo, 2006.
- Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител. С., 2008, 104 – 105.
- Кунева, Цвета. Поствизантийските стенописи в църквата „Св. Теодор" при Бобошево и техният художествен кръг. – Проблеми на изкуството, 2012, № 1,
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Църквата „Свети Теодор“ – статия и фотографии на стенописите
- Държавният департамент на САЩ отпуска субсидия за реставрирането на черква в Бобошево
- ↑ Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Никола Магалиу“ (стенописи от 1504/1505) // Пътища на балканските зографи. Посетен на 6 октомври 2020 г.