Свети Алипий Икономски
„Свети Алипий“ Άγιος Αλύπιος Οικονόμου | |
Общ изглед от северозапад | |
Местоположение в Костур | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Гърция |
Населено място | Костур |
Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
Епархия | Костурска |
Архиерейско наместничество | Костурско |
Тип на сградата | еднокорабен храм |
Изграждане | 1422 година |
Статут | паметник на културата |
Състояние | действащ храм |
„Свети Алипий“ в Общомедия |
„Свети Алипий“ (на гръцки: Άγιος Αλύπιος Οικονόμου) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е изградена в западната част на града, в турската махала Табахане. Традиционно принадлежи към старата Икономската енория.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално храмът е бил посветен на Света Богородица. Представлява малка еднокорабна църква с дървен покрив с допълнително пристроен нартекс.[2][1] Според Анастасиос Орландос („Византийските паметници на Костур“, Τα Βυζαντινά Μνημεία της Καστοριάς) в 1938 година храмът е бил богато изписан. В днешно време са запазени много малко от описаните от Орландос стенописи и те не са в добро състояние.[3] Датировката е по цитираната от Орландос малка част от ктиторския надпис - 1422 година.[1] Царските двери са дело на Атанасиос Панайоту.[4][1]
В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 74. (на гръцки)
- ↑ Ασυνήθιστοι ναοί στην περιοχή της Καστοριάς // Ιστορικά Καστοριάς, 16 Δεκεμβρίου 2019. Посетен на 29 януари 2020 г.
- ↑ Άγιος Αλύπιος Οικονόμου // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Ασύρματα Ευρυζωνικά Δίκτυα Ν.Α. Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2013-12-13. Посетен на 10 декември 2013 г.
- ↑ Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. σ. 105.
- ↑ ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018.