Света Богородица Евраидска
| „Богородица Евраидска“ Παναγίας Εβραΐδος | |
 Църквата от запад в 2020 г. | |
 Местоположение в Костур | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Костур |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Костурско |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | ΧΙΧ век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Богородица Евраидска“ в Общомедия | |
„Света Богородица Животворящ източник Евраидска“ (на гръцки: Παναγίας Ζωοδόχου Πηγής Εβραΐδος) е православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1][2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е изграден и изписан в края на XVIII[1] или XIX век[4] и е параклис на митрополитската църква „Успение Богородично“.[5]
Главен храм е на стара енория в Костур.[3]
В 1991 година храмът е обявен за исторически паметник.[1][6]
Във второто десетилетие на XXI век е свалена външната мазилка на храма, за да се вижда оригиналната зидария.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение представлява трикорабна базилика с дървен покрив и с нартекс от юг.[3][2]
Зографски надпис няма. Според сравнителния анализ на стенописите[3] църквата е изписана от Наум Махерас[7] в средата на XVIII век, заедно с иконите[2] на резбования иконостас. Една от иконостасните икони има надпис с дата 1753:
| „ | ΑΡΧΙΕΡΑΤΕΥΟΝΤΟC ΑΓΙΟΥ ΚΑCΤΟΡΙΑC ΚΥΡΙΟΥ ΧΡΥCΑΝΘΟΥ ΔΙΑ ΣΥΝΔΡΟΜΗC ΤΟΥ ΠΑΝΟCΙΟΤΑΤΟΥ ΠΡΟΗΓΟΥΜΕΝΟΥ ΚΥΡΙΟΥ ΠΑΙCΙΟΥ ΙΒΗΡΙΤΟΥ ΑΠΑΝΑΙC ΤΟΥ ΕΝΤΙΜΟΤΑΤΟΥ ΑΝΤΙΟΧΟΥ.
Η ΕΙΚΟΝ ΑΥΤΗ ΓΕΓΟΝΕ ΕΠΙ ΕΤΕΙ 1753 ΜΑΡΤΙΟΥ 25[3] |
“ |
Втора от иконостасните икони с надпис с дата 1756:
| „ | ΔΕΗCΙC ΤΩΝ ΔΟΥΛΩΝ ΤΟΥ ΘΕΟΥ ΠΟΤΕ ΔΙΑΜΑΝΤΗ CΥΝ ΤΗ CΥΜΒΙΩ ΑΥΤΟΥ ΑCΑΝΩ ΚΑΙ ΤΩΝ ΤΕΚΝΩΝ ΘΟΜΑ 1756[3] | “ |
В храма има Служба на Свети Климент Охридски от 1742 година и Служба на Светите Петнадесет тивериополски мъченици от 1741 година. На Службата на Свети Климент има надпис „Ετούτη εί φνλάδα είναι τής παναγίας μαχαλάς" τζωμάρι[α;]3 4/ νπάρχον παπά κόστα μαχαλά Τρηαντάφηλος ήερεύς. χηλιωτώ : Ιανουάριου /1742“, а на тази на Тивериополските мъченици „15 Μαρτύρων: 1893“.[8]
-
Стенопис на Бягството в Египет -
Стенопис на Св. св. Петър и Павел -
Стенописът над входа -
Камбанарията -
Стенопис на Свети Трифон, XIX век -
Стенопис на Рождество Христово, XIX век -
Стенопис на Тримата влъхви, XIX век
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/10651/187/16-4-1991 - ΦΕΚ 650/Β/7-8-1991 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-12-26. Посетен на 26 декември 2014.
- ↑ а б в Ζωοδόχος Πηγή // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2016-12-28. Посетен на 27 декември 2016.
- ↑ а б в г д е Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 140. (на гръцки)
- ↑ Ο εορτασμός των αγίων Αποστόλων στην Καστοριά. 29 και 30 Ιουνίου 2011 // Φως της Καστοριάς, 29 юни 2011. Посетен на 12 юли 2015.
- ↑ O Εσπερινός της Ζωοδόχου Πηγής στην Παναγία την Εβραΐδα // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας, 19 април 2012. Архивиран от оригинала на 2015-07-15. Посетен на 12 юли 2015.
- ↑ Ι. Ναός Ζωοδόχου Πηγής, οδός Εβραΐδος, Ντολτσό, Καστοριά // Αρχαιολογικό Κτηματολόγιο. Посетен на 24 май 2023. (на гръцки)
- ↑ Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. σ. 105.
- ↑ Γκολομπίας, Γιώργος. Τα σημειώματα των εκκλησιαστικών βιβλίων Καστοριάς // Μακεδονικά (25 (1). 1986. σ. 316. (на гръцки)
