Света Богородица Мавровска (католикон)
| „Света Богородица Мавровска“ Παναγία Μαυριώτισσα | |
 Южната стена със запазените стенописи | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Костур |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Костур |
| Изграждане | XI век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
„Света Богородица Мавровска“ или Мавриотица (на гръцки: Ιερά Μονή Παναγία Μαυριώτισσα, Панагия Мавриотиса или Μεσονησιώτισσα, Месонисиотиса) е православна църква край град Костур, Егейска Македония, Гърция, католикон на едноименния манастир „Света Богородица Мавровска“.[1][2][3][4] В 1924 година църквата с параклиса „Свети Йоан Богослов“ е обявена за паметник на културата.[5][6]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е изградена в 1082 година от император Алексий I Комнин (1081 – 1118). В архитектурно отношение е еднокорабна базилика с дървен покрив. На западната страна на сграда е оформен просторен квадратен притвор, а на източната е полукръглата стъпаловидна апсида на олтара.[4][3]
Живопис
[редактиране | редактиране на кода]
Стенописите по външната фасада на католикона, изобразяващи императори, Дърво Йесеево и Свети Димитър и Свети Георги са от около 1260 година. Във вътрешността много от стенописите на северната и южната стена на църквата са унищожени при реставрационните дейности на храма. На част от източната стена има стенописи, датиращи от първата половина на XII век, а в друга част на същата стена и на цялата западна стенописите са от края на XII век (Успение Богородично, Разпятие).[1][3] Забележителна от иконографска гледна точка е сцената „Страшния съд“, която се развива на източната и южната стена на притвора и е от края на XII век. Сцената „Кръщене“ под нея е малко по-късна.[1][3] Авторите на стенописите произхождат от константинополско ателие. Външните стенописи Дърво Йесеево, императори и светците Димитър и Георги, са датирани около 1260 година.[3][4]
От X век са входните резбовани дървени врати.[7]
-
-
-
-
-
Апостол Лука, стенопис от края на XI век
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Γούναρης, Γεώργιος Γ. Η Παναγία Μαυριώτισσα της Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1993.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας Καστοριάς // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
- ↑ Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 26 юни 2017.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας // 7ο Δημοτικό Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2018-12-21. Посетен на 20 декември 2018.
- ↑ а б в Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 34. (на гръцки)
- ↑ ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018. (на гръцки)
- ↑ Ι. Ναός (Καθολικό) Ι. Μονής Παναγίας Μαυριώτισσας και Ι. Ναός Θεολόγου, Καστοριά // Αρχαιολογικό Κτηματολόγιο. Посетен на 2 май 2023 г. (на гръцки)
- ↑ Базайтова, Ралица. Черквите на Костур // Pravoslavieto.com.
