Селскостопанска академия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Селскостопанска академия.
| Селскостопанска академия | |
 Местоположение в София | |
| Информация | |
|---|---|
| Основана | 1961 г. |
| Сайт | agriacad.bg |
| Селскостопанска академия в Общомедия | |
Селскостопанската академия (съкратено ССА) е научна организация със седалище в София, България.
Призвана е да извършва научни изследвания и приложна дейност в областта на земеделието, животновъдството и хранителната промишленост. Има право да подготвя докторанти по съответните научни дисциплини.
История
[редактиране | редактиране на кода]По примера на Всесъюзната академия на селскостопанските науки „Ленин“ в Москва като български аналог е създадена отрасловата научна академия под името Академия на селскостопанските науки (АСН) със седалище в София през 1961 г.[1] Тя има физически лица за членове, наричани с научното звание „академик“ (действителен член). Закрита е през 1971 г., като нейните членове и учени преминават към общонаучната БАН.[2]
Само след година (1972) е създадена научно-образователната Селскостопанска академия „Георги Димитров“. Тя обединява научни институти и всички висши училища в страната, подготвящи специалисти в посочените най-горе научни направления. Закрита е след само 3 години (1975).[2] Подобна научно-образователна функция и структура има и повече просъществувала обединена Медицинска академия (1972 – 1990).
Отново е учредена Селскостопанска академия с Указ 1008 (ДВ, бр. 34) на Държавния съвет през 1982 г.[2] ССА обаче – за разлика от предишната ССА „Г. Димитров“, е само научна организация и не се занимава с обучение на студенти. В нея няма членство на учени, каквото има в първоначалната АСН.
Академията е преобразувана (ДВ, бр. 113/1999) в Национален център за аграрни науки (НЦАН) в края на 1999 г.
НЦАН е преименуван (ДВ, бр. 43/2008) с предишното название Селскостопанска академия през 2008 г. През лятото на 2018 г. е приет новият Устройствен правилник на ССА, с който се внасят важни изменения в нейната структура. Въведени са научните звания академик и член-кореспондент от 1 август 2018 г. Академичният състав включва: академици, член-кореспонденти, чуждестранни членове и почетни членове на Академията, хабилитирани и нехабилитирани учени, доктори на науките и доктори от системата на Академията, докторанти[3]
Структура
[редактиране | редактиране на кода]- Централно управление
Селскостопанската академия се ръководи от управителен съвет с мандат от 4 години начело с председател, подпомаган от заместник-председател и главен научен секретар.
Председателят на Управителния съвет е също председател на ССА и председател на Изпълнителното бюро, което включва още заместник-председателя и главния научен секретар.
Координати: адрес: 1373, гр. София, ул. „Суходолска“ 30; тел.: 02/9299481; Факс: 02/9202067; e-mail: aa@acad.bg
- Научни институти
- Агробиоинститут, София
- Добруджански земеделски институт, Генерал Тошево
- Земеделски институт, Стара Загора
- Земеделски институт, Шумен
- Институт по аграрна икономика, София
- Институт по декоративни растения, София
- Институт по животновъдни науки, Костинброд
- Институт по зеленчукови култури „Марица“, Пловдив
- Институт по земеделие, Карнобат
- Институт по земеделие, Кюстендил
- Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“, Русе
- Институт за изследване и развитие на храните (б. по консервна промишленост), Пловдив
- Институт по криобиология и хранителни технологии, София
- Институт по лозарство и винарство, Плевен
- Институт по мелиорации и механизация, София
- Институт по овощарство, Пловдив
- Институт по полски култури (б. по памука и твърдата пшеница), Чирпан
- Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян
- Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“, София
- Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“, Садово
- Институт по рибарство и аквакултури, Пловдив
- Институт по рибни ресурси, Варна
- Институт по розата и етеричномаслените култури, Казанлък
- Институт по тютюна и тютюневите изделия, с. Марково (Област Пловдив)
- Институт по фуражните култури, Плевен
- Институт по царевицата, Кнежа
- Други звена
- „Система за агропазарна информация“ (САПИ), София (държавно предприятие към ССА)
- 19 опитни станции (самостоятелни държавни предприятия) – във Варна, Видин, Враца, Кърджали, Лозница, Лом, Павликени, Пазарджик, Поморие, Самоков, Септември, Силистра, Сливен, Смолян, Средец, Търговище, с. Хан Крум (Област Шумен), Хасково, Ямбол.
- 2 експериментални бази (държавни предприятия към институти)
- Национален земеделски музей, София
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ БАН – Летопис Архив на оригинала от 2012-07-20 в archive.today Намерена през декември 2012 г.
- ↑ а б в Селскостопанска академия, СА[неработеща препратка] – в znam.bg
- ↑ Устройствен правилник на Селскостопанската академия (чл. 6, ал. 2), ДВ, бр. 151/25.07.2018 – в lex.bg
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт
- Закон за Селскостопанската академия (заглавие изм., ДВ, бр. 43/2008) – обн., ДВ, бр. 113/1999; изм., ДВ, бр. 15/2003; изм., ДВ, бр. 43/2008; изм., ДВ, бр. 54/2008; изм., ДВ, бр. 10/2009; изм., ДВ, бр. 74/2009; изм., ДВ, бр. 99/2009; изм., ДВ, бр. 78/2010
- Устройствен правилник на Селскостопанската академия – приет с ПМС 226 от 15 септември 2008; обн., ДВ, бр. 83/2008; изм., ДВ, бр. 42/2009; изм., ДВ, бр. 79/2009; изм., ДВ, бр. 84/2010; изм., ДВ, бр. 101/2010; изм. и доп., ДВ, бр. 14/2012