Вит

Вит
	Вит
	Река Вит край село Торос по време на наводненията през 2005 г.
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Ловеч ; Община Тетевен ; Община Луковит и ; Област Плевен ; Община Долни Дъбник ; Община Плевен ; Община Долна Митрополия ; Община Гулянци
Дължина	188,6 km
Водосб. басейн	3225 km²
Отток	14,3 m³/s
Начало
Място	сливането на реките: ; Черни Вит (лява съставяща) ; Бели Вит (дясна съставяща)
Координати	42°56′12.12″ с. ш. 24°12′24.84″ и. д. / 42.9367° с. ш. 24.2069° и. д.
Надм. височина	367 m
Устие
Място	десен приток на река Дунав (на 609-и км) → Черно море
Координати	43°40′51.96″ с. ш. 24°44′35.16″ и. д. / 43.6811° с. ш. 24.7431° и. д.
Надм. височина	22 m
Ширина	30 m
	Вит в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Вит.

Вит (в античността наричана от траките Артаня^[1], а от римляните на латински: Utis, Утис) е река в Северна България, област Ловеч – общини Тетевен и Луковит и област Плевен – общини Долни Дъбник, Плевен, Долна Митрополия и Гулянци, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Бели Вит, която е приета за начало на Вит е 188,6 km, която ѝ отрежда 12-о място сред реките на България. Дължината само на река Вит е 152,6 km.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Вит се образува от сливането на реките Черни Вит (лява съставяща) и Бели Вит (дясна съставяща) в кв. „Полатен“ на град Тетевен, на 367 m н.в. До заличеното село Асен тече на север в дълбока и широка долина между Васильовска планина на изток и планината Лисец на запад. След село Гложене част от водите на реката проникват в карстови пукнатини и подхранват най-големия карстов извор „Глава Панега“ в България, даващ началото на река Златна Панега. След това реката поема в североизточно направлание и запазва тази си посока до устието си. В района на селата Торос и Дерманци долината на Вит се разширява, а след това до село Садовец се редуват каньоновидни проломи и долинни разширения. След Садовец Вит навлиза в Дунавската равнина, като долината му е широка и асиметрична, с по-стръмни десни склонове. Влива се отдясно в река Дунав (на 609-и км), на 22 m н.в., на 1,6 km северозападно от село Долни Вит. От село Градина до устието коритото на реката е оградено и коригирано с водозащитни диги.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на Вит е 3225 km², което представлява 0,4% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

на запад и северозапад – с водосборния басейн на река Искър;
на изток – с водосборния басейн на река Осъм;
на юг – с водосборния басейн на река Марица.

Списък на притоците на река Вит. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

→ Черни Вит 27 / 185
← Бели Вит 36 / 359
→ Хазански дол
→ Зоренишки дол
← Градежница
← Калник 41 / 263

→ Лесидренска река 19 / 81

← Скоков дол
← Каменица 49 / 498

← Катунецка река (Катунешка река, Тоша) 43 / 211

← Барата
← Чернялка 27,6 / –
→ Бара
← Тученица 35 / –

Хидроложки показатели

Средногодишен отток при гр. Тетевен – 5,3 m³/s;
Средногодишен отток при с. Садовец – 14,3 m³/s (виж таблицата);
Средногодишен отток при с. Ясен – 14 m³/s;

Средногодишният отток при станция Садовец е 14,30 m³/s. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.^[2]

речен отток	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	средногодишен
количество (m³/s)	10,70	13,90	19,60	24,60	28,30	22,00	13,00	8,38	7,32	6,27	7,06	10,20	14,30
количество (% от годишния обем)	6,20	8,10	11,40	14,40	16,50	12,80	7,60	4,90	4,30	3,70	4,10	6,00	100,0

Реката има ясно изразен максимум през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и това пълноводие често води и до наводнения. Минимумът е в периода август-ноември.

Подхранването на Вит е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. Снежното подхранване нараства от север на юг, от Дунавската равнина, през Предбалкана до Стара планина. В Предбалкана приоритет има подземното подхранване, дължащо се на карстовите извори в района.

Селища

По течението на реката са разположени 19 населени места, в т.ч. 3 града и 16 села:

Област Ловеч

Община Тетевен – град Тетевен, Гложене;
Община Луковит – Торос, Дерманци, Ъглен;

Област Плевен

Община Долни Дъбник – Садовец, Крушовица, Градина;
Община Плевен – Търнене, Дисевица, Ясен, Опанец;
Община Долна Митрополия – град Долна Митрополия, Биволаре, Божурица, Рибен, Комарево;
Община Гулянци – Крета, град Гулянци

Стопанско значение

Водите на река Вит, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Освен това са включени и за промишлено водоснабдяване и малък добив на електроенергия – ВЕЦ „Лисец“.

По цялото протежение на долината на река Вит, с изключение на последните 3 км преди устието ѝ преминават пътища от Държавната пътна мрежа:

Републикански път III-358 от кв. „Полатен“ до село Гложене, на протежение от 6,2 km;
Републикански път III-305 – цялото му протежение от 61 km;
Републикански път III-118 – цялото му протежение от 27 km;

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-13. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-2. Мащаб: 1 : 100 000.

Бележки

↑ Константин Иречек, История на българите, стр. 80
↑ География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8

Източници

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 111.
Реки в България

Външни препратки

Река Вит на BlueLink.net Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
Черни Вит

[1] Константин Иречек, История на българите, стр. 80

[2] География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8

[1]

[2]