Чернялка

Чернялка
	Чернялка
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Ловеч ; Община Ловеч ; Област Плевен ; Община Плевен
Дължина	27,6 km
Начало
Място	на 1,5 km СЗ ; от село Лисец,; община Ловеч
Координати	43°11′24″ с. ш. 24°37′44.04″ и. д. / 43.19° с. ш. 24.6289° и. д.
Надм. височина	425 m
Устие
Място	десен приток на река Вит → Дунав → Черно море
Координати	43°23′36.96″ с. ш. 24°30′24.12″ и. д. / 43.3936° с. ш. 24.5067° и. д.
Надм. височина	66 m

Чернялка или Черньолка е река в Северна България, област Ловеч – община Ловеч и Област Плевен – община Плевен, десен приток на река Вит. Дължината ѝ е 27,6 km.

Река Черньолка извира на 425 m н.в., на 1,5 km северозападно от Лисец, община Ловеч. До Ралево има северно направление, а след това завива на северозапад, като по цялото си протежение тече в карстово ждрело със стръмни, на места отвесни склонове. Прорязва най-южните части на Плевенските височини, изградени от горнокредни варовици и глинесто-песъчливи скали. Особено живописен е каньонът на реката между селата Горталово и Къртожабене. Дължината на ждрелото е 28 km, площта му е 449,2 ha. През 1969 г. територията около него е обявена за природна забележителност.^[1] Влива се отдясно в река Вит при село Търнене, на 66 m н.в.

Притоци – → ляв приток, ← десен приток:

→ Сушица
← Пърчовица
← Къшински дол

Реката има ясно изразен пролетен (март-юни) максимум и лятно-есенен (юли-октомври) минимум. Подхранването на реката е главно от карстови води.

По течението на реката в Община Плевен са разположени 6 села: Николаево, Ласкар, Ралево, Горталово, Къртожабене и Търнене.

Водите на Чернялка се използват за напояване, като за целта по течението ѝ и по притоците ѝ са изградени множество микроязовири. Те спомагат и за регулирането оттока на реката, която много често през пролетта причинява наводнения.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-26. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.

Бележки

↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4778.

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 541.

[1] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4778.

[1]