Реване
| Реване | |
 Българско реване с бита сметана | |
| Вид | десерт |
|---|---|
| Произход | Близкия изток, Балканите, Северна Африка, Кавказ |
| Сервиране | студено или топло |
| Основни съставки | грис/брашно и сироп |
| Разновидности | кисело мляко, розова вода, портокалова вода |
| Реване в Общомедия | |
Реванѐто е традиционен десерт от Близкия Изток. Произхожда от Египет[1] и обикновено се приготвя от грис/брашно[2] и е подсладено със сироп, портокалова цветна вода (бистър, парфюмиран страничен продукт от дестилацията на свежи портокалови цветчета в производството на етерично масло) или розова вода. Среща се в повечето бивши райони на Османската империя[3] и се представя в кухните на Близкия Изток, Гърция, Азербайджан, Турция и много други.
Имена
[редактиране | редактиране на кода]Реването се среща на др. езици най-често като „басбуса“ (още „арабско реване“ – в Северна Африка и Египет), „харисе“ (в Левант и Александрия) или „наммура“. Известно е под различни имена в кухните на Близкия Изток, Балканите и Северна Африка:
- арабски: هريسة harīsa (означава „пюре“ или „смачкано“), نمورة „наммура“
- арменски: Շամալի шамали
- гръцки: σάμαλι (samali)
- египетски арабски: basbūsah
- турски: revani
Кулинарно приложение
[редактиране | редактиране на кода]Реването е ориенталски сладкиш, част от гръцката, турската, българската, азербайджанската кухня и на още много страни от Близкия Изток.
В Египет десерта се сервира на трапезите на различни празници и обреди като Рамадан. Поднася се и по време на християнските пости, като Великия пост и Рождество Христово, тъй като може да бъде направен вегански.
Видове
[редактиране | редактиране на кода]Реването има разновидности, според това, в коя страна и култура се приготвя. Може да се сиропира с прясно мляко, да се приготви с портокалова вода, както и да има различни добавки като плодове и ядки.
Pastūsha (изписван и като pastūçha) е вариант на реването, възникнал в Кувейт през 2010-те. Подобно на реването, се приготвя от грис, напоен в сладък сироп. Характеризира се с добавяне на фино смлени шамфъстъци и портокалова цветна вода.
Basbousa bil ashta е вариант на реването, с произход Левант, пълна с крем ashta (бита сметана) в средата.
Класическа рецепта
[редактиране | редактиране на кода]В дълбока купа се смесват яйцата (6 бр) и захарта (1 ч.ч.) и се разбиват, докато захарта се разтвори.[4] След това се добавят предварително смесените и пресяти брашно (2 ч.ч.), ванилия (1/2 ч.л.) и бакпулвер (1/2 ч.л.). Сместа се разбива, докато стане хомогенна, след което се изсипва в намазана с масло и посипана с брашно правоъгълна тава. Пече си при 180 градуса до готовност.
За приготвянето на сиропа в тенджера се изсипват захарта (2 ч.ч.), водата (3 ч.ч.) и ванилията (1 ч.л.). Разбъркват се и се загряват на котлона. Щом сместа кипне и се сгъсти, сиропът е готов. С него се залива реването, като десертът е предварително нарязан на правоъгълни или квадратни парчета. Оставя се да се охлади напълно преди да се сервира.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Around the World in Twelve Plates – Egyptian Basbousa // Basbousa is an Egyptian classic cake made from durum semolina and a whole lot of dairy which is also popular in many other Middle Eastern countries.
- ↑ Arabic Dessert // Архивиран от оригинала на 2015-02-08. Посетен на 2020-06-25.
- ↑ Marks, Gil. Encyclopedia of Jewish Food. HMH, 17 November 2010. ISBN 978-0-544-18631-6.
- ↑ Класическа рецепта
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Basbousa в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| ||||||||||||||