Направо към съдържанието

Азиатска кухня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Суши, японска кухня
Виетнамско ястие
Корейско кимчи

Азиатска кухня е общ термин, с който се обозначават кухните на отделни райони на Азия.

В зависимост от стила на готвене и културните корени на местните жители те се разделят на:

В България и повечето европейски страни тази кухня е наричана Ориенталска кухня. В англосаксонските страни се използва и термин, който смислово е аналогичен на Иидустанска кухня, но е общ за кухните от полуостровите Индустан и Индо-Китай (Südasiatische Küche – южноазиатска кухня).

  • Западноазиатска кухня – този термин е условен. Почти не се използва такова название, защото става въпрос за региона на Арабския полуостров и възловата западна част на Азия с Европа и Африка. Тук са кухни на народи, които имат претенции за самобитност и твърде висока степен на национална дитерминираност, затова се внимава твърде много при назоваването на района. В България най-често се говори за арабска или турска и сходни на тях, или се наричат туркоарабски (тюркски или арабски) или се използва условната абстракция – предориенталска кухня.
  • Централноазиатска кухня – така в СССР назоваваха предимно кухнята на страните от южните Съветски републики. Към тях според руския възглед се числи и монголската кухня. В България е запазено виждането, че това са кухните на бившите южни републики от СССР, вече независими държави, но без Монголия.

Сред основните характеристики на азиатската кухня е широкото използване на ориз и юфка (на основата на пшеница или ориз). Други характерни особености са изобилието на подправки, лютивите ястия, ниското съдържание на мазнини и соевите продукти.

Като прибори за хранене обикновено се използват специални пръчки.

Според европейския възглед, това е типичната азиатска кухня.

Световноизвестният доминант е китайската кухня, затова с название китайска храна, често се разбира храна от този регион, или от източна и югоизточна Азия.

и други национални кухни на страни и народи в югоизточна Азия. Често в България тази кухня се обозначава като индокитайска.

Въпреки че това название се използва заради страните на полуостров Индокитай, с него се обозначават и кухните на всички островни държави в югоизточна Азия:

Под индокитайска кухня често се подразбира и китайската кухня, затова този термин се използва рядко или само в случаи, когато се касае за неизвестна храна, с предположение, че е китайска или индокитайска.

В България и други европейски страни наричат тази кухня ориенталска.

Според англоезичните народи и според американския възглед кухните на страните от западна Азия се назовават като средноизточни и левантийски (левантински) кухни (Middle Eastern / Levantine cuisine).

Българският възглед е, че това са близкоизточни, и/или предориенталски кухни. В зависимост от това за кои национални кухни се фокусуира вниманието, те се числят съответно към арабската, туркската, израелската, персийската и други етнически и културно дитерминирани според приликите и близостта на кулинарните похвати.

Към тях спадат следните кухни:

Въпреки че фактологически не е правилен, в разговорния български език кухните от страните в западна Азия най-често се обозначават като арабска кухня. Поради географското си разположение турската, израелската, палестинската и ливанската кухня спадат също и към средиземноморската кухня.

Тъй като става въпрос за страни, бивши южни републики в СССР, някои причисляват към тях бившите югозападни републики в СССР – Армения, Грузия и Азербайджан. В действителност кухните от посочените три страни имат много повече общи черти с кухните на Турция, Румъния, Молдова и България, отколкото с централноазиатските кухни. Най-често използваното обозначение за тези три кухни, особено сред руснаците, е каспийски или черноморскокаспийски. В България ги причисляваме към предориенталските кухни, с най-голямо сходство с турската кухня, т.е. – те са част от западноазиатската кухня.

  1. Le, C.N. Asian Cuisine & Foods. // Asian-Nation: The Landscape of Asian America, 2008. Посетен на 18 декември 2008.