Направо към съдържанието

Веганство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Веган)

Веганство е начин на живот, отхвърлящ използването на животински продукти. Веганите са пълни вегетарианци, които не само се хранят изключително с растителни продукти, но и не използват продукти от животни, или свързани косвено с животни[1]. Веганите изключват от хранителната си диета не само месото, но и рибата, другите морски животни, яйцата и млечните продукти. Човек, който спазва храненето и философията на веганството е известен като веган. Съществуват няколко категории веганство:

  • Диетични вегани, известни още като „строги вегетарианци“, които се въздържат от консумация на месо, яйца, млечни продукти и всякакви други животински вещества[2][3] [4].
  • Етичният веган, наричан „морален вегетарианец“ е човек, който не само следва веганска диета, но разширява философията на веганството в различни области от живота и се противопоставя на използването на животни за каквато и да е цел[5].
  • Друг термин е „веганство в околната среда“, което се отнася до избягването на животински продукти, защото отглеждането на животни в промишлеността е вредно за околната среда и е неустойчиво[6].
Символът, широко използван за означаване на вегански продукти

Освен по отношение на храната, веганите не използват:

  • изделия от животински произход – кожа, коприна, вълна и др.;
  • пчелен мед
  • продукти с животински компоненти – желатин, глицерин (има и глицерин с растителен произход) и др.;
  • продукти, които са произведени чрез рафиниране с животински продукти – някои видове захар и пр.;
  • продукти, които са тествани на животни, в т.ч. козметика, тютюн и пр.
  • не подкрепят използването на животни за лов или забавление – циркове, зоопаркове и пр.

Добре планираните веган диети са подходящи за всички етапи от живота, включително кърмаческа възраст и бременност, според Американската академия по хранене и диетика[7], Австралийския национален съвет за здраве и медицински изследвания[8], Британската диетична асоциация[9], Диетолози на Канада[10] и Министерството на здравеопазването на Нова Зеландия[11]. Германското общество за хранене – което е организация с нестопанска цел и не е официална здравна агенция – не препоръчва веганска диета за деца или юноши, или по време на бременност и кърмене[12]. Има противоречиви доказателства за веганска диета, осигуряваща защитен ефект срещу метаболитен синдром, но някои данни сочат, че веган диетата може да помогне при загуба на тегло, особено в краткосрочен план[13][14]. Веганската храната обикновено са с по-високо съдържание на диетични фибри, магнезий, фолиева киселина, витамин С, витамин Е, желязо и фитохимикали и по-ниски диетична енергия, наситени мазнини, холестерол, омега-3 мастни киселини, витамин D, калций, цинк, и витамин В12[15]. Недобре планираната веганска диета може да доведе до хранителни дефицити, които анулират всякакви полезни ефекти и могат да причинят сериозни здравословни проблеми[16][17], някои от които могат да бъдат предотвратени само с обогатени храни или хранителни добавки. Добавянето на витамин В12 е важно, тъй като неговият дефицит причинява кръвни нарушения и потенциално необратими неврологични увреждания, въпреки че тази опасност присъства и при лошо планирани не-вегански диети[18][19][20]. [21].

Дороти Морган и Доналд Уотсън са измислили термина „веган“ през 1944 г., като са съоснователи на Веганското общество във Великобритания[22][23][24]. Първоначално те го използват, за да обозначат „безмлечен вегетарианец“[25][26]. До май 1945 г. обаче веганите изрично се въздържат още от „яйца, мед и мляко, масло и сирене от животни“. От 1951 г. Английското веганско общество го определя като „доктрината, която човек трябва да живее, без да експлоатира животните.“[27]. Интересът към веганството се увеличава постепенно[28], особено през втората половина[29]. Отварят се още вегански магазини, а веганските продукти стават все по-достъпни в супермаркетите и ресторантите.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Вегетарианството може да бъде проследено до цивилизацията в долината на Инд през 3300 – 1300 г. пр.н.е. В индийския субконтинент[30][31][32], особено в Северна и Западна древна Индия[33]. Ранните вегетарианци включват индийски философи, като Махавира, Ачария Кундакунда и тамилския поет Валувар, индийските императори Чандрагупта Маурия и Ашока; гръцки философи, като Емпедокъл, Теофраст, Плутарх, Плотин и Порфирий; римския поет Овидий и драматурга Сенека.[34][35] Гръцкият мъдрец Питагор може би е застъпвал ранна форма на строго вегетарианство[36][37], но животът му е толкова неясен, че се спори дали изобщо е застъпвал някоя форма на вегетарианство. Почти със сигурност забранява на последователите си да ядат боб и да носят вълнени дрехи. Евдокс от Книд, ученик на Архит и Платон, пише, че „Питагор се отличавал с такава чистота и така избягвал убийствата и убийците, че не само се въздържал от животински храни, но дори държал дистанция от готвачите и ловците“[38]. Един от най-ранните известни вегани е арабският поет Ал-Маари (ок.973-ок.1057)[39][40]. Аргументите им се основават на здравето, преселването на душите, хуманното отношение към животните и възгледа, подкрепен от Порфирий в De Abstinentia ab Esu Animalium („За въздържането от животинска храна“, ок.268-ок.270), че ако хората заслужават справедливост, тогава и животните.

Вегетарианството се утвърждава като значително движение във Великобритания и САЩ от XIX век.[41] Малка част от вегетарианците избягват изцяло животинската храна.[42] През 1813 г. поетът Пърси Биш Шели публикува „Оправдание за естествената диета“, застъпвайки се за „въздържане от животинска храна и спиртни напитки“, а през 1815 г. Уилям Ламб, лондонски лекар, заявява, че неговата „диета с вода и зеленчуци“ може да излекува всичко от туберкулоза до акне.[43] Ламб нарича животинската храна „обичайно дразнене“ и твърди, че „яденето на мляко и яденето на плът са само разклонения на обща система и те трябва да стоят или да падат заедно“.[44] Безмесната грахамова диета на Силвестър Греъм – предимно плодове, зеленчуци, вода и хляб, приготвен в домашни условия с брашно от каменни площи – става популярна като лечебно средство през 30-те години на XIX век в Съединените щати.[45] По това време са създадени няколко вегански общности. В Масачузетс Амос Бронсън Олкот, баща на писателката Луиза Мей Олкът, открива Храмовото училище през 1834 г. и Фрутландс през 1844 г. [46][47], а в Англия Джеймс Пиерпонт Грийвс основава Concordium, веганска общност в Олкът Хаус на Хем Комън, през 1838 г.[48][49]

Вегетарианско общество

[редактиране | редактиране на кода]
photograph of Fruitlands
Фрутландс, краткотрайна веганска общност, създадена през 1844 г. от Амос Бронсън Алкот в Харвард, Масачузетс
photograph of Gandhi and Salt
Махатма Ганди, Вегетарианско общество, Лондон, 20 ноември 1931 г., с Хенри Солт отдясно

През 1843 г. членовете на Олкът Хаус създават Британско и чуждестранно общество за насърчаване на човечеството и въздържането от животинска храна,[50] водено от София Чичестър, богата благодетелка на Олкът Хаус.[51] Олкът Хаус също помага за създаването на Вегетарианското дружество на Обединеното кралство, което провежда първото си заседание през 1847 г. в Рамсгейт, Кент.[52] The Medical Times and Gazette в Лондон съобщава през 1884 г.: „Има два вида вегетарианци – едните, които са крайна форма и не ядат никакви животински хранителни продукти; и по-малко въздържали се, които употребяват яйца, мляко и риба. Вегетарианското общество … принадлежи към последната по-умерена група.[53] През 1851 г. статия в списанието Vegetarian Messenger обсъжда алтернативи, които биха заместили кожата на обувките, което предполага наличието на вегани в рамките на членството, които отхвърлят изцяло използването на животни, не само в храненето. С публикуването на A Plea for Vegetarianism and Other Essays на Хенри Солт през 1886 г. той твърди, че „Наистина е вярно, че повечето – не всички“ хранителни реформатори допускат в диетата си такива животински храни като мляко, масло, сирене и яйца…“[54] Книгата на Ръсел Тачър Трал The Hygeian Home Cook-Book, публикувана през 1874 г. е първата известна веганска готварска книга в Америка.[55] Книгата съдържа рецепти „без използване на мляко, захар, сол, мая, киселини, основи, мазнини или подправки от какъвто и да е вид.“ [56] Ранна веганска готварска книга, Руперт Х. Уелдън No Animal Food: Two Essays and 100 Recipes, публикувана от Ч. У. Даниел през 1910 г.[57] Консумацията на мляко и яйца са превърнати в бойно поле през следващите десетилетия. Провеждат се редовни дискусии за това във сп. Vegetarian Messenger. От страниците за кореспонденция се вижда, че много противници на веганството по онова време са били вегетарианци[58]. По време на посещение в Лондон през 1931 г. Махатма Ганди, който се присъединява към изпълнителния комитет на Вегетарианското общество, докато живее в Лондон от 1888 до 1891 г., произнася реч пред Вегетарианското общество с аргумента, че трябва да се насърчава диетата без месо като морален въпрос, а не здравен.[59][60] Лакто-вегетарианците признават етичната последователност на веганската позиция, но смятат, че веганската диета е непрактична и са обезпокоени, че може да бъде пречка за разпространението на вегетарианството, ако веганите се окажат неспособни да участват в социални кръгове, където няма веган храна. Това се превръща в преобладаващата гледна точка на Вегетарианското общество, което през 1935 г. заявява: „Лакто-вегетарианците като цяло не защитават практиката за консумация на млечни продукти, освен поради целесъобразност.“[61]

Увеличен интерес

[редактиране | редактиране на кода]

През 60-те и 70-те години на ХХ век се появява вегетарианско движение за храна като част от контракултурата в Съединените щати, което се фокусира върху опасенията относно храната, околната среда и недоверието към производителите на храни, което води до нарастващ интерес към биологичното градинарство.[62][63] Една от най-влиятелните вегетариански книги по това време е текстът на Франсис Мур Лапе от 1971 г. Diet for a Small Planet[64]. Тя е продадена в повече от три милиона копия и предлага „слизане от върха на хранителната верига“.[65] През следващите десетилетия се провеждат изследвания относно ползата от веганството от група учени и лекари в САЩ, включително лекарите Дийн Орниш, Колдуел Еселстин, Нийл Барнард, Джон Макдугал, Майкъл Грегер и биохимикът Т. Колин Кембъл, които твърдят, че консумирането на животински мазнини и протеини, като западен начин на хранене са вредни за здравето[66]. Те създават поредица от книги, които препоръчват веганска или вегетарианска храна, включително The McDougall Plan на Макдугъл (1983), Diet for a New America на Джон Робинс (1987), които свързват яденето на месо с увреждане на околната среда и Dr. Dean Ornish's Program for Reversing Heart Disease(1990)[67]. През 2003 г. две големи северноамерикански асоциации на диетолозите са заедно единодушни, че добре премисленото веган хранене е подходящо за всички етапи в живота. Последва филмът Earthlings (2005), The China Study на Кембъл (2005), Skinny B*tch(цензурирано заглавие) на Рори Фрийдман и Ким Барнуин (2005), Eating Animals на Джонатан Сафран Фоер от 2009 г. и филмът Forks over Knives(2011).[68] През 80-те години веганството се свързва с пънк субкултурата и идеологиите, особено хардкор пънк в САЩ;[69] и анархо-пънка в Обединеното кралство.[70] Тази асоциация продължава и през XXI век, както се вижда от известността на вегански пънк събития като „Флъф фест“ в Европа.[71][72]

В масовия поток

[редактиране | редактиране на кода]

Веганското хранене става все по-разпространено със списание The Economist, което обявява 2019 г. за „годината на веганите“.[73] Европейската комисия получава правото да приеме акт за изпълнение относно информацията за храните, свързана с годността на дадена храна за вегетарианци и вегани в член 36 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Европейския съвет[74]. Верижните ресторанти започват да маркират вегански артикули в менютата си, а супермаркетите подобряват избора си на преработени за вегани храни. Глобалният пазар на веганско месо се е увеличил с 18% между 2005 и 2010 г.,[75] а в САЩ с 8% между 2012 и 2015 г. до 553 милиона долара годишно.[76] Вегетарианският месар (De Vegetarische Slager), първият известен вегетариански месарски магазин, продаващ веганско месо, отворя врати в Нидерландия през 2010 г., докато първият такъв в Северна Америка отворя врати в Минеаполис през 2016[77][78]. От 2017 г. над 12 500 локации на вериги ресторанти започват да предлагат продукти Beyond Meat и Beyound Foods, включително обекти на Карл Младши в магазините Beyond Burgers и Бъргър кинг, обслужващи серията вегански бургери impossible whoppers. Продажбите на месо на растителна основа в САЩ са нараснали с 37% през последните две години.[79]

През 2017 г. Американската асоциация за ученическо хранене установява, че 14% от училищните квартали в цялата страна сервират веганска училищна храна в сравнение с 11,5% от училищата, предлагащи вегански обяд през 2016 г.[80], което отразява промяната в много части на света, включително Бразилия и Англия.

До 2016 г. 49% от американците пият растително мляко, а 91% пият все още животинско мляко.[81] Пазарът на растително мляко в Британия се е увеличил със 155% за две години, от 36 милиона литра през 2011 г. до 92 милиона през 2013[82]. Между 2012 и 2016 г. в Обединеното кралство настъпва 185% увеличение на новите вегански продукти. През 2011 г. в Германия се появяват първите вегански супермаркети в Европа: Vegilicious в Дортмунд и Veganz в Берлин.[83][84]

През 2017 г. веганството нараства по популярност в Хонконг и Китай, особено сред поколението Y. Китайският веган пазар се очаква да се увеличи с повече от 17% между 2015 и 2020 г.,[85] което се очаква да бъде „най-бързият темп на растеж в международен план за този период“. Това надвишава прогнозирания ръст на втория и третия най-бързо развиващ се веган пазари в международен план за същия период, Обединените арабски емирства (10,6%) и Австралия (9,6%) съответно.[86] Като цяло към 2016 г. най-големият дял на веганските потребители в световен мащаб живее в Азиатско-Тихоокеанския регион, като 9 процента от хората са вегани.[87]

През 2013 г. Октоберфестът в Мюнхен традиционно тежко събитие предлага вегански ястия за първи път в 200-годишната си история.[88]

През 2018 г. книгата The End of Animal Farming („Краят на животновъдството“) от Джейси Рийз Антис твърди, че веганството напълно ще замести храната с животински произход до 2100 г.[89] Книгата е включена във в.The Guardian,[90] The New Republic[91] и Forbes, наред с други вестници и списания.[92]

photograph of Veganz storefront
Веганз в Берлин, първият вегански супермаркет в Европа

Вегануари е организация с нестопанска цел, базирана във Великобритания, която обучава и насърчава хората по света да опитат веганска храна ежегодно всеки януари. Организацията Вегануари също се подлага на едномесечното предизвикателство. На 1 февруари 2021 г. Veganuary публикува финалните данни за кампанията си през 2021 г. с рекордни резултати. През януари 2021 г. 582 538 души от 209 различни страни и територии се регистрираха за 31-дневното веганско предизвикателство, надхвърляйки общо 400 000, участвали през 2020 г.[93] През декември 2020 г. публични личности, включително Пол Макартни, Рики Жерве, Джейн Гудол, Джон Бишоп, Сара Паско и още над сто известни личности, политици, бизнес и неправителствени организации, подписват съвместно писмо, призоваващо хората да се присъединят към борбата срещу изменението на климата и да предотвратят бъдещето пандемии чрез преминаване към само растителна храна, започвайки с регистрация в Вегас като движение Вегануари.[94] През 2021 г. Ресторант ONA близо до Бордо във Франция е първият вегански ресторант, получил звезда на Мишлен.[95]

Животински продукти

[редактиране | редактиране на кода]
photograph of aisle in Veganz
Щанд с месо за вегани във вегански супермаркет

Логото на Британското веганско общество и логото на зайчето на PETA означават, че продуктът е сертифициран като вегански, което включва тестване върху животни. Логото на скачащото зайче не сигнализира за тестване върху животни, но може да не е само веганско[96][97]. Критериите на веганското общество за веганска сертификация са, че продуктът не съдържа животински продукти и че нито готовият продукт, нито съставките му са тествани върху животни от или от името на производителя или от някой, над когото производителят има контрол. Уебсайтът му съдържа списък на сертифицирани продукти[98], [99], както и австралийската „Изберете без жестокост“ (CCF)[100][101]. Британското веганско общество ще сертифицира даден продукт, само ако е без участие на животни, доколкото е възможно и практично, включително тестване върху животни,[102][103] но "признава, че не винаги е възможно да се направи избор избягва използването на животни „[104], проблем, който беше подчертан през 2016 г., когато стана известно, че нововъведената банкнота от 5 лири в Обединеното кралство съдържа животинска мазнина[105].

Месо, яйца и млечни продукти

[редактиране | редактиране на кода]
photograph of farm hens in battery cages
Модерните методи на фабричните ферми са неетични за повечето вегани

Подобно на вегетарианците веганите не ядат месо (включително говеждо, свинско, птиче месо, птици, дивеч, морски дарове от животни). Веганите не ядат яйцата и млечните продукти с предпоставката, че тяхното производство причинява страдания на животни и преждевременна смърт. При производството на яйца повечето мъжки пилета се бракуват, защото не снасят яйца.[106] За да се получи мляко от млечни говеда, кравите се забременяват, за да се предизвика лактация; те се държат в период на кърмене от три до седем години, след което се избиват. Женските телета могат да бъдат отделени от майките си в рамките на 24 часа след раждането и да бъдат хранени с заместител на мляко, за да запазят кравето мляко за консумация от човека. Повечето мъжки телета се колят при раждането, изпращат се за производство на телешко месо или се отглеждат за говеждо месо.[107][108]

Дрехи

[редактиране | редактиране на кода]

Много продукти за облекло могат да бъдат направени от животински продукти, като коприна, вълна (включително агнешка вълна, ножица, кашмир, ангора, мохер и редица други фини вълни), козина, пера, перли, бои от животински произход, кожа, змийска кожа, или други видове кожа или животински продукти. Докато диетичните вегани могат да използват животински продукти в дрехи, тоалетни принадлежности и други подобни, то етичното веганство се разпростира не само върху хранителните продукти, но също така и върху носенето или употребата на животински продукти и изобщо отхвърля кодифицирането на животни. Според веганите закупуването на кожа и месни продукти представлява финансова подкрепа за месопроизводството.[109] Веганите могат да носят дрехи и аксесоари, изработени от материали, които не са получени от животни, като коноп, лен, памук, платно, полиестер, изкуствена кожа (плетер), гума и винил.[110] Кожените алтернативи могат да идват от материали като корк, пиня (от ананаси), кактус и гъбена кожа.[111][112][113] Някои вегански дрехи, по-специално алтернативите от кожа, са изработени от петролни продукти, което предизвика критики поради екологичните щети, свързани с тяхното производство.[114]

Тоалетни принадлежности

[редактиране | редактиране на кода]
photograph of vegan soap bar
Вегански сапун, направен от зехтин, сапунът обикновено се прави от животинска мазнина

Веганите заместват продуктите за лична хигиена и домакинските почистващи препарати, съдържащи животински продукти, с продукти, които са вегански. Животинските съставки са повсеместни, защото са относително евтини. След като животните бъдат заклани за месо, остатъците се преработват и част от този материал, особено мазнината се използва за тоалетни принадлежности.

Обичайните животински съставки включват: животинска мазнина за сапуна; произведен от колаген глицерин, който се използва като смазка и овлажнител в много продукти за грижа за косата, овлажнители, в пяната за бръснене, сапуните и пастите за зъби. Ланолинът от овча вълна често се намира в балсама за устни и овлажнителите; стеариновата киселина е често срещана съставка в кремовете за лице, пяната за бръснене и шампоаните (както при глицерина, тя може да бъде на растителна основа, но обикновено е с животинско производство); Млечната киселина, алфа-хидрокси киселина, получена от животинско мляко, се използва в овлажнители; алантоинът – от растителния оман или урината на кравите – намира се в шампоани, овлажнители и паста за зъби;[115] ​​и кармин от мащабни насекоми, като женската кохинея, се използва в храните и козметиката за получаване на червени и розови нюанси[116]. Beauty Without Cruelty(бел.пр. Красота без жестокост), основана като благотворителна организация през 1959 г., е един от най-ранните производители и сертифициращи продукти за лична хигиена без да ги извличат от животни.[117]

Продукти от насекоми

[редактиране | редактиране на кода]

Веганските общества не са съгласни относно продуктите от насекоми.[118] Нито Веганското общество, нито Американското веганско общество считат меда, коприната и други продукти от насекоми като подходящи за вегани.[119][120] Eксплоатацията на труда на пчелите и събирането на техния енергиен източник е неморално и че търговските пчеларски операции могат да навредят, преуморят и дори да убият пчелите.[121]

Храна за домашни любимци

[редактиране | редактиране на кода]

Поради въздействието върху околната среда на месна храна за домашни любимци[122][123] и етичните проблеми, които тя създава за веганите,[124][125][126][127][128][129] някои вегани разширяват своята философия като включват към веганството и домашните си любимци.[130] Това важи особено за опитомени котки[131] и кучета[132], за които веганската храна за домашни любимци е както на разположение, така и с пълноценна хранителна стойност[133] като Веджипет. Тази практика е посрещната с повишено внимание и критика, особено по отношение на веганската диета на котки, тъй като фелидите са задължителни месоядни животни.[134][135] Хранително пълноценните веган диети за домашни любимци са сравними с тези на месо за котки и кучета.[136] Проучване от 2015 г. установи, че 6 от 24 търговски марки вегетариански храни за домашни любимци не отговарят на разпоредбите на Асоциацията на американските служители за контрол на фуражите (AAFCO) относно адекватността на аминокиселините.[137]

Различни продукти и земеделски опит

[редактиране | редактиране на кода]

Притеснителен е случаят с производството на лекарства, които рутинно се тестват върху животни, за да се гарантира, че са ефективни[138] и безопасни, и могат да съдържат и животински съставки, като лактоза, желатин и стеарати. Възможно е да няма алтернативи на предписаните лекарства или тези алтернативи могат да бъдат неподходящи, по-малко ефективни или да имат по-неблагоприятни странични ефекти.[139] Експериментирането с лабораторни животни също се използва за оценка на безопасността на ваксините, хранителните добавки, козметиката, битовите продукти, химикалите на работното място и много други вещества.[140] Веганите могат да избягват някои ваксини, като грипната ваксина, която обикновено се произвежда в пилешки яйца. Ефективна алтернатива Флъблок, е широко достъпна в Съединените щати.[141] Отглеждането на плодове и зеленчуци може да включва наторяване на почвата с животински тор дори в биологични ферми,[142] което може да причини безпокойство на веганите по етични и екологични причини. „Веганското“ (или „безживотинското“) земеделие използва само растителен компост[143].

Вегански храни

[редактиране | редактиране на кода]

Веганската храна се основава на зърнени храни и други семена, бобови растения, плодове, зеленчуци, ядливи гъби и ядки.[144]

photograph of tofu with sauce
Топло тофу (соева извара) с чеснов сос.

Соя

[редактиране | редактиране на кода]

Безмесните продукти, приготвени от соя (тофу) или пшеничен сейтан са източници на растителен протеин, обикновено под формата на вегетариански колбаси, кайма и вегетариански бургери.

Ястията на основата на соя са често срещани при веганската диета, тъй като соята е източник на протеини.[145] Те се консумират най-често под формата на соево мляко и тофу (извара от боб), което е соево мляко, смесено с коагулант. Тофу се предлага в различни текстури, в зависимост от съдържанието на вода, от твърда, средно твърда и изключително твърда за яхнии и пържени картофи до мека или копринена за салатни превръзки, десерти и шейкове. Соята се яде също под формата на темпе и текстуриран растителен протеин (TVP); известен също като текстуриран соев протеин (TSP), последният често се използва в сосове за паста.[146] Темпе е ферментирал соев продукт, който осигурява месеста текстура и орехов вкус. Може да се пече на скара, да се маринова или да се натроши в различни ястия като пържени картофи, салати и сандвичи за пробиотичен тласък.[147]

Растително мляко и заместители на млечни продукти

[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Веганство.

Растителните млека – като соево мляко, бадемово мляко, кашу, зърнени млека (овесено мляко, ленено мляко и оризово мляко), конопено мляко и кокосово мляко – се използват вместо краве и козе мляко[151]. Соя млякото осигурява около 7 g (¼oz) протеин на чаша (240 ml или 8 fl oz), в сравнение с 8 g (2 / 7oz) протеин на чаша краве мляко. Бадемовото мляко е с по-ниско съдържание на диетична енергия, въглехидрати и протеини[152]. Соевото мляко не трябва да се използва като заместител на кърмата за бебета. Бебетата, които не са кърмени, могат да бъдат хранени с търговска адаптация за кърмачета, обикновено базирана на краве мляко или соя. Последното е известно като адаптирано мляко за кърмачета на основата на соя(SBIF).[153][154]

Маслото и маргаринът могат да бъдат заменени с алтернативни вегански продукти[155]. Веган сирената се правят от семена, като сусам и слънчоглед;от ядки, като кашу, кедрови ядки и бадем[156], и соя, кокосово масло, хранителни дрожди, тапиока[157] и ориз, наред с други съставки; и може да възпроизведе топимостта на млечното сирене.[158] Хранителната мая е често срещан заместител на вкуса на сиренето във веганските рецепти. Заместителите на сирене могат да се правят у дома, включително от ядки, като кашу.[159] Продуктите от кисело мляко и сметана могат да бъдат заменени с продукти на растителна основа като соево кисело мляко.[160][161]

Създадени са различни видове растителен крем, който замества млечния крем, а някои видове имитации на бита сметана не са млечни.

През 21в. редица компании са генетично модифицирани дрожди за производство на протеини от краве мляко, суроватка или мазнини без използването на крави. Те включват Perfect Day, Novacca, Motif, FoodWorks, Remilk, Final Foods, Imagindairy, Nourish Ingredients и Circe.[162]

Вегански яйца

[редактиране | редактиране на кода]
Vegan egg replacement based on tapioca, potato and Kala namak
Веган яйца от тапиока, картофи и Кала намак.

Към 2019 г. в Съединените щати ди появяват многобройни вегански яйца, включително продукти, използвани за „бъркани“ яйца, сладкиши, бисквитки и понички.[163] Като заместител на яйца могат да се използват и бакпулвер, копринено (меко) тофу, картофено пюре, банани, ленено семе и аквафаба от нахут. Всяка от тези храни дава свойството на яйцето, на което трябва да подражава. Бърканото тофу например замества бърканите яйца, но тофуто не действа като свързващ агент за сладкиши като суровите яйца, ленените семена или бананите.[164][165][166]

Сурово веганство

[редактиране | редактиране на кода]

Суровото веганство, комбиниращо веганството и суровоядството, изключва всички животински продукти и храни, приготвени над 48°C (118°F). Суровата веганска храна включва зеленчуци, плодове, ядки, зърнени и бобови кълнове, семена и морски зеленчуци. Има много вариации на диетата, включително плодоядство.[167]

Хранително съдържание

[редактиране | редактиране на кода]

Здравни ефекти

[редактиране | редактиране на кода]
supermarket freezer stocked with packaged food
Веган продукти в супермаркет в Калифорния.

Веган храната помага за отслабването, както в краткосрочен план, така и в дългосрочен план. Има някои предварителни доказателства за връзка между веганската храна и намаления риск от рак[168].

Позиции на диетични и правителствени асоциации

[редактиране | редактиране на кода]

Академията по хранене и диетология и диетолози на Канада заявява, че планираните правилно веган диети са подходящи за всички етапи от живота, включително бременност и кърмене.[169] Австралийският национален съвет за здравни и медицински изследвания по подобен начин признава добре планираната веганска диета като жизнеспособна за всяка възраст[170], както прави Министерството на здравеопазването на Нова Зеландия,[171] Британската национална здравна служба,[172] Фондация British Nutrition,[173] Асоциация на диетолозите в Австралия,[174] Министерство на земеделието на Съединените щати,[175] Клиника Мейо,[176] Канадско педиатрично общество[177] и Фондация за сърдечни и инсулти в Канада.[178] Германското общество за хранене не препоръчва веганска диета за бебета, деца и юноши, нито за бременност или кърмене.[179]

Бременност, кърмачета и деца

[редактиране | редактиране на кода]

Академията по хранене и диететика и диетолози на Канада счита за добре планирани вегетариански и вегански диети „подходящи за индивиди през всички етапи от жизнения цикъл, включително бременност, кърмене, кърмачество, детство и юношество, както и за спортисти“.[180] Позицията на Канадското педиатрично общество е, че „добре планираните вегетариански и веган диети с подходящо внимание към специфични хранителни компоненти могат да осигурят здравословен алтернативен начин на живот на всички етапи на растежа на плода, бебето, детето и юношата.[181] Препоръчва се вниманието да бъде дава се на прием на хранителни вещества, особено на протеини, витамини В12 и D, незаменими мастни киселини, желязо, цинк и калций.[182]

Критични хранителни вещества

[редактиране | редактиране на кода]

Американската академия по хранене и диететика заявява, че може да е необходимо специално внимание, за да се гарантира, че веган храната ще осигури достатъчно количество витамин В12, омега-3 мастни киселини, витамин D, калций, йод, желязо и цинк. Тези хранителни вещества се предлагат в растителните храни, с изключение на витамин В12, който може да се получи само от обогатени с В12 вегански храни веган добавки. Йодът също може да се нуждае от допълнително използване, като например от йодирана сол.[183]

Витамин В12

[редактиране | редактиране на кода]
photograph of food in caption
Супа таини мисо с кафяв ориз, ряпа, тиквичка, репички и нори (ядливи водорасли), които са растителен източник на витамин В12.

Витамин B12 е бактериален продукт, необходим за клетъчното делене, образуването и узряването на червените кръвни клетки, синтеза на ДНК и нормалната функция на нервите. Дефицитът може да причини мегалобластна анемия и неврологични увреждания и ако не се лекува, може да доведе до смърт.[184][185][186] Високото съдържание на фолацин във вегетарианската диета може да маскира хематологичните симптоми на дефицит на витамин В12, така че може остават неоткрити, докато не се проявят неврологични признаци в късните стадии, които могат да бъдат необратими, като невропсихиатрични аномалии, невропатия, деменция и от време на време атрофия на зрителните нерви.[187][188][189]

Йод

[редактиране | редактиране на кода]

Добавянето на йод може да е необходимо за вегани в страни, където солта обикновено не се йодира, където се йодира при ниски нива или където, както във Великобритания и Ирландия, се разчита на млечните продукти за доставка на йод поради ниските нива в почвата.[190] Йодът може да се получи от повечето вегански мултивитамини или при редовна консумация на морски водорасли като кафяви морски водорасли.[191]

Калций

[редактиране | редактиране на кода]
photograph of various vegan cheeses
Веган сирена

Калцият е необходим за поддържане на здравето на костите и за няколко метаболитни функции, включително мускулна функция, съдова контракция и вазодилатация, нервно предаване, вътреклетъчна сигнализация и хормонална секреция. Деветдесет и девет процента от калция в организма се съхранява в костите и зъбите[192][193][194]: 35 – 74 Храните с високо съдържание на калций могат да включват обогатено растително мляко, прясно зеле, ядки и суров чесън като общи растителни източници.[195] Доклад от 2007 г., базиран на кохортата от Оксфорд на Европейското проспективно разследване на рака и храненето, започнало през 1993 г., предполага, че веганите имат повишен риск от фрактури на костите над месоядните и вегетарианците, вероятно поради по-ниския прием на калций в храната. Проучването установи, че веганите, консумиращи поне 525 mg калций дневно, имат риск от фрактури, подобен на този на други групи.[196][197][198] Проучване от 2009 г. установи, че костната минерална плътност (BMD) на веганите е 94% от тази при всеядните, но се счита, че разликата е клинично незначителна.[199][200]

Протеини

[редактиране | редактиране на кода]
photograph rice-and-beans dish
Оризът и бобът са често срещана веганска протеинова комбинация.

Разнообразният прием на растителни храни може да задоволи нуждите на човешкото здраве от протеини и аминокиселина. Американската диетична асоциация заяви през 2009 г., че разнообразни растителни храни, консумирани в рамките на един ден, могат да осигурят всички основни аминокиселини за здрави възрастни, което означава, че комбинирането на протеини в едно и също хранене обикновено не е необходимо[201].

Храните с високо съдържание на протеини във веганската диета включват бобови растения (като боб и леща), ядки, семена и зърнени храни (като овес, пшеница и киноа)[202].

Витамин D

[редактиране | редактиране на кода]

Витамин D (калциферол) е необходим за няколко функции, включително абсорбция на калций, позволяваща минерализация на костите и растеж на костите. Без него костите могат да станат тънки и чупливи; заедно с калций предлага защита срещу остеопороза. Витамин D се произвежда в тялото, когато ултравиолетовите лъчи от слънцето удрят кожата; необходимо е излагане на открито, тъй като UVB радиацията не прониква през стъклото. Той присъства в маслото от сьомга, риба тон, скумрия и черен дроб на треска, с малки количества в сирене, яйчни жълтъци и говежди черен дроб и в някои гъби[203].

Повечето веган диети съдържат малко или никакъв витамин D без обогатена храна. Хората с малко излагане на слънце може да се нуждаят от добавки. Степента, в която излагането на слънце е достатъчно, зависи от сезона, времето на деня, покритието от облаци и смог, съдържанието на меланин в кожата и дали се носи слънцезащитен крем. Според Националните здравни институти повечето хора могат да получат и съхраняват достатъчно витамин D от слънчева светлина през пролетта, лятото и есента, дори и в далечния север. Те съобщават, че някои изследователи препоръчват 5 – 30 минути излагане на слънце без слънцезащитни продукти между 10:00 и 15:00 часа, поне два пъти седмично. Солариумите, излъчващи 2 – 6% UVB лъчение имат подобен ефект, макар че тенът не е препоръчителен.[204]

Желязо

[редактиране | редактиране на кода]
photograph of food in caption
Овесени ядки с боровинки, препечени бадеми и бадемово мляко; едно пакетче мигновени овесени ядки съдържа 8,2 mg (1/8gr) желязо.[205]

Поради по-ниската бионаличност на желязо от растителни източници, Съветът по храните и храненето на Националната академия на науките създаде отделна RDA за вегетарианци и вегани от 14 mg (¼gr) за вегетарианци и жени в постменопауза и 33 mg (½gr) за жени в менопауза, които не използват орални контрацептиви.

Веган храните с високо съдържание на желязо включват соя, тъмнокафява меласа, черен боб, леща, нахут, спанак, темпе, тофу и боб Лима.[206] Абсорбцията на желязо може да се засили, като се консумира едновременно източник на витамин С[207] като половин чаша карфиол или пет течни унции портокалов сок. Кафето и някои билкови чайове могат да инхибират усвояването на желязо, както и подправките, които съдържат танини като куркума, кориандър, чили и тамаринд.[208]

Омега-3 мастни киселини

[редактиране | редактиране на кода]

Алфа-линоленова киселина (ALA), омега-3 мастна киселина, се намира в орехите, семената и растителните масла, като рапица и ленено масло.[209] EPA и DHA, другите първични омега-3 мастни киселини, се намират само в животински продукти и водорасли.[210]

Философия

[редактиране | редактиране на кода]

Етичното веганство, известно още като морално вегетарианство се основава на противопоставяне на видизма, придаване на стойност на животински индивиди само въз основа на принадлежността им към даден вид. Разделите в теорията за правата на животните включват утилитарен, протекционистки подход, който изисква по-добри условия за съществуване на животните. Той също така се отнася до основания на правата аболиционизъм, който се стреми да сложи край на човешката собственост върху живите същества, които не са истински хора, включително и домашните любимци. Аболиционистите твърдят, че протекционизмът служи само за да накара обществеността да почувства, че употребата на животни може да бъде морално безпроблемна (позицията „щастливо месо“)[211]

Доналд Уотсън, съосновател на Веганското общество, заяви в отговор на въпроса защо е етичен веган: „Ако отворен, честен човек следва курса достатъчно дълго и изслушва всички критики, собственият ум може задоволително да посрещне всички критики срещу тази идея, рано или късно нечия съпротива срещу онова, което човек смята за зла традиция, трябва да бъде отхвърлена. "Относно кЪрвин видове спорт, той каза, че„ да убиваш същества за забавление трябва да бъде се отхвърли напълно, освен ако е за оцеляването на човека в най-екстремни ситуации „и тази вивисекция и експерименти с животни“ е може би най-жестоката от всички атаки на човека върху останалата част от Сътворението. " Той също така заяви, че „вегетарианството, макар да е необходима стъпка между яденето на месо и веганството, е само стъпка.[212]“

Алекс Хершафт, съосновател на Движението за права на селскостопанските животни(FARM) и оцелял от Холокоста, заявява, че „винаги е бил притеснен от идеята да удря красиво, живо, невинно животно над главата, да го нарязва на парчета, след което да го пъха в устата си" и че опитът му от нацисткия Холокост му е позволил „да съпреживява условията на животните във селскостопанските ферми, тръжни дворове и кланици", защото „знае от първа ръка какво е да бъдеш третиран като безполезен предмет".[213]

Професорът по право Гари Франсион, аболиционист, твърди, че всички живи същества трябва да имат правото да не бъдат третирани като собственост и че възприемането на веганството трябва да бъде основата за всеки, който вярва, че живите същества имат присъща морална стойност.[214][215]

Философът Том Ригън, също теоретик на правата, твърди, че животните притежават стойност като „субекти на живота“, защото имат убеждения, желания, памет и способност да инициират действия в преследване на целите. Правото на субектите да не бъдат ощетени може да бъде отменено от други морални принципи, но Ригън твърди, че удоволствието, удобството и икономическите интереси на фермерите не са достатъчно важни[216]. Философът Питър Сингър, протекционист и утилитарист, твърди, че няма морално или логично оправдание за това, че не се отчита страданието на животните като последица при вземането на решения и че убиването на животни трябва да бъде отхвърлено, освен ако не е необходимо за оцеляване.[217] Въпреки това той пише, че „етичното мислене може да бъде чувствително към обстоятелствата“ и че „не е твърде загрижен за тривиалните нарушения“.[218]

Аргумент, предложен от Брус Фридрих, също протекционист, твърди, че стриктното спазване на веганството вреди на животните, тъй като се фокусира върху личната чистота, вместо да насърчава хората да се отказват от каквито могат животински продукти[219]. За Франсионе това е подобно на твърдението, че тъй като нарушенията на човешките права никога не могат да бъдат елиминирани, не бива да защитаваме човешките права в ситуации, които контролираме. Като не успява да се докаже при доставката дали нещо съдържа животински продукти, ние затвърждаваме, че моралните права на животните са въпрос на удобство, твърди той. От това той заключава, че протекционистката позиция се проваля според собствените си консеквенционистки условия.

Философът Вал Пламвуд твърди, че етичното веганство е „фино ориентирано към човека“, пример за това, което тя нарича „дуализъм човек/природа“, тъй като разглежда човечеството като отделно от останалата природа. Етичните вегани искат да приемат нечовеци в категорията, която заслужава специална защита, вместо да признаят „екологичното вграждане“ на всички[220]. Плъмууд пише, че храната за животни може да е „ненужно зло“ от гледна точка на потребителя, който „черпи цялата планета за хранителни нужди“ – и тя категорично се противопоставя на фабричното земеделие – но за всеки, който разчита на много по-малка екосистема е много трудно или невъзможно да бъдеш веган[221]. Биоетикът Бен Мефъм[222] ​​в рецензията си върху книгата на Франсион и Гарнър „Дебатът за правата на животните: премахване или регулиране?“ Заключава, че „ако целта на етиката е да се избере правилният или най-добрият начин на действие при конкретни обстоятелства“ всички като се има предвид нещата", може да се спори, че придържането към такава абсолютистка програма е опростено и отворено за сериозни противоречия на себе си. Или, както казва Фарли, с характерна критика:" да се заключи, че веганството е „единственият етичен отговор“ голям скок в много кално езерце." Той посочва като примери неблагоприятните ефекти върху дивата природа на животните, произтичащи от селскостопанските практики, необходими за поддържане на повечето вегански диети, и етичното противоречие на благосъстоянието на опитомените животни, но не и това на диви животни; дисбалансът между ресурсите, които се използват за насърчаване на хуманното отношение към животните, за разлика от тези, предназначени да облекчат страданията на приблизително един милиард човешки същества, подложени на недохранване, злоупотреба и експлоатация; фокусът върху нагласите и условията в западните развити страни, като се изключват правата и интересите на обществата, чиято икономика, култура и в някои случаи оцеляването разчитат на симбиотична връзка с животните[223].

Веганство в България

[редактиране | редактиране на кода]

В България дълго време веганското движение съществува предимно в онлайн средата под формата на групи в социални мрежи, където хора, интересуващи се от веганство, споделят рецепти, обсъждат основополагащи теми и проблеми, които веганизмът разрешава, или просто търсят информация едни от други за теми като здравословен начин на живот, отношение към животните, екология, отглеждане на деца и др.

Приятели на четири крака

[редактиране | редактиране на кода]

На 15 септември 2006 г. във варненското село Орешак се появява първият приют-ферма за всякакви животни, пострадали от човешко насилие, под името „Приятели на четири крака“. Той е регистриран като център за животни, пострадали от човешко насилие, с решение N 6484 на Варненския Окръжен Съд. През октомври 2017 г. приютът се мести край Велико Търново, в село Хотница. Зад физическия приют-ферма стои неправителствена организация със същото име, а хората, грижещи се за животните в него, разчитат изцяло на дарения за съществуването си. Идеята на приюта е да бъде място, отворено за хора, желаещи да го посетят и да общуват с животните, спасени от индустрията, за да видят, че и те са създания, с които човек може да общува като с домашен любимец. Фермата-приют е отворена за доброволци, желаещи да помогнат в ежедневните дейности покрай животните.

Веге Търново

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 октомври 2015 – международният ден на вегетарианството – в град Велико Търново се сформира група по интереси под името „Веге Търново“. През 2016 г. групата, съставена от доброволци, организира серия от лекции-дискусии с активни вегани от страната, посещения на приюта за кучета край село Шемшево, както и дарителската кампания за същия приют. През 2017 г. протича втората серия от открити лекции и дискусии, отново състоящи се в културното пространство на клуб „ТАМ“, в центъра на Велико Търново. Сред гост-лекторите има известни лица на веганството в България, създателите на фермата-приют „Приятели на четири крака“, а на самите събития присъстват хора с най-различни интереси. През месец август 2017 г. групата поставя 18 информационни пана в центъра на Велико Търново за три седмици и половина. Целта на групата е да информира хората за ползите от веганския начин на живот и така да привлече съмишленици към идеята за веганство.

Български вегански съюз

[редактиране | редактиране на кода]

На 8 май 2016 г. по бул. „Витоша“ в София, Никола Донев организира протест „Месото е убийство!“, който включва пърформанс с 20 души опаковани в тарелки като пилета с надпис свободно отглеждано месо, цена, баркод и годност. Едно момиче е провесено на чеверме, а друго е сготвено в гигантска чиния с огромни нож и вилица. Протестът се отразява от различни национални медии, както и международни. В него участват активисти от над 15 държави. Подобни пърформанси той организира всеки месец до края на годината. На 1 февруари 2017 г. Никола Донев създава НПО „Български вегански съюз“ с цел популяризиране на веганизма в България. Правят се шокиращи демонстрации на централни места в София веднъж месечно, а ежеседмично се организират информативни акции с монитори показващи жестоки видеосцени от кланици и ферми. През юли 2017 г. се провежда акция и в центърът на град Пловдив. На 30 юли 2017 г. в метростанция Сердика е поставен първият ВЕГАН метроборд в историята на Република България. На 11 август 2017 г. „Български вегански съюз“ отваря офис, с цел да провежда лекции и семинари. На 28 август 2017 г. в БТА сдружението провежда първата си пресконференция, за да запознае обществото с дейността си, бъдещи проекти и цели. На нея присъстват веган деца, веган бебе, веган майки и веган бодибилдър. На 25 октомври 2017 г. по покана от МЗХ „Български вегански съюз“ участва в Кръгла маса по въпросите свързани с отглеждането на американска норка за ценни кожи. На 1 ноември 2017 г. по случай световният веган ден Български вегански съюз организира скандален пърформанс, отразен от редица световни медии по цял свят. На 22 ноември 2017 г. поставя първият веган билборд в България.

Невидими животни

[редактиране | редактиране на кода]

Невидими животни е българска организация за правата на животните, основана през 2021 г. в гр. София. Организацията членува в Cruelty Free Europe и Aquatic Animal Alliance. През 2022 г. провежда кампания за събиране на подписи за Европейската гражданска инициатива „Козметика без жестокост“[224], целяща да забрани експериментите с животни в Европейския съюз. Организацията поставя нов рекорд същата година за най-подписвана Европейска гражданска инициатива в България (предишният рекорд бе поставен през 2017 г. при Европейската гражданска инициатива Minority SafePack).

По-рано през 2022 г. Невидими животни публикува в национален ефир разследване, проведено през зимата на 2021 г., съдържащо кадри, направени под прикритие във фермата за ценни кожи от норки до с. Маджерито, Старозагорско. Материалът е отразен в Тази сутрин[225] по Би Ти Ви, Денят започва[226] по БНТ и други телевизионни и радио[227] предавания. Малко след това тогавашният министър на околната среда и водите Борислав Сандов издава проект на заповед,[228] целяща забрана на развъждането и вноса на американски норки в България.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ rechnik.info
  2. ↑ Laura Wright (The Vegan Studies Project, 2015): „[The Vegan Society] definition simplifies the concept of veganism in that it assumes that all vegans choose to be vegan for ethical reasons, which may be the case for the majority, but there are other reasons, including health and religious mandates, people choose to be vegan. Veganism exists as a dietary and lifestyle choice with regard to what one consumes, but making this choice also constitutes participation in the identity category of 'vegan'.“
  3. ↑ Laura Wright, The Vegan Studies Project: Food, Animals, and Gender in the Age of Terror, University of Georgia Press, 2015, 2.
  4. ↑ Brenda Davis, Vesanto Melina (Becoming Vegan, 2013): There are degrees of veganism. A pure vegetarian or dietary vegan is someone who consumes a vegan diet but doesn't lead a vegan lifestyle. Pure vegetarians may use animal products, support the use of animals in research, wear leather clothing, or have no objection to the exploitation of animals for entertainment. They are mostly motivated by personal health concerns rather than by ethical objections. Some may adopt a more vegan lifestyle as they are exposed to vegan philosophy.
  5. ↑ Gary Francione (The Animal Rights Debate, 2010): Although veganism may represent a matter of diet or lifestyle for some, ethical veganism is a profound moral and political commitment to abolition on the individual level and extends not only to matters of food but also to the wearing or using of animal products. This terminology is controversial within the vegan community. While some vegan leaders, such as Karen Dawn, endorse efforts to avoid animal consumption for any reason; others, including Francione, believe that veganism must be part of an holistic ethical and political movement in order to support animal liberation. Accordingly, the latter group rejects the label dietary vegan, referring instead to strict vegetarians, pure vegetarians, or followers of a plant-based diet.
  6. ↑ Watson, Paul (21 September 2010). Sea Shepherd's Paul Watson: 'You don't watch whales die and hold signs and do nothing'. The Guardian (Interview). Interviewed by Michael Shapiro. Archived from the original on 1 March 2018. Посетен на 1 март 2018 г. Stop eating the ocean. Don't eat anything out of the ocean – there is no such thing as a sustainable fishery. If people eat meat, make sure it's organic and isn't contributing to the destruction of the ocean because 40 percent of all the fish that's caught out of the ocean is fed to livestock – chickens on factory farms are fed fish meal. And be cognizant of the fact that if the oceans die, we die. Therefore our ultimate responsibility is to protect biodiversity in our world's oceans. Matthew Cole, Veganism, in Margaret Puskar-Pasewicz (ed.), Cultural Encyclopedia of Vegetarianism, ABC-Clio, 2010 (239 – 241)
  7. ↑ American Academy of Nutrition and Dietetics (2009): „It is the position of the American Dietetic Association that appropriately planned vegetarian diets, including total vegetarian or vegan diets, are healthful, nutritionally adequate, and may provide health benefits in the prevention and treatment of certain diseases. Well-planned vegetarian diets are appropriate for individuals during all stages of the life cycle, including pregnancy, lactation, infancy, childhood, and adolescence, and for athletes.“
  8. ↑ Government recognises vegan diet as viable option for all Australians" (Press release). Vegan Australia.
  9. ↑ Garton, Lynne (October 2017). „Food Fact Sheet (Vegetarian Diets)“ (PDF). British Dietetic Association."Well-planned vegetarian diets are appropriate for all stages of life and have many benefits."
  10. ↑ „Healthy Eating Guidelines for Vegans“. Dietitians of Canada. „A healthy vegan diet can meet all your nutrient needs at any stage of life including when you are pregnant, breastfeeding or for older adults“.
  11. ↑ „Eating for Healthy Vegetarians“ (PDF). The New Zealand Ministry of Health.
  12. ↑ The Deutsche Gesellschaft für Ernährung, 2016: „The DGE does not recommend a vegan diet for pregnant women, lactating women, infants, children or adolescents.“
  13. ↑ Turner-McGrievy, Gabrielle; Harris, Metria (2 August 2014). „Key Elements of Plant-Based Diets Associated with Reduced Risk of Metabolic Syndrome“. Current Diabetes Reports. 14 (9): 524. doi:10.1007/s11892-014-0524-y. PMID 25084991. S2CID 27455153.
  14. ↑ Huang, Ru-Yi; Huang, Chuan-Chin; Hu, Frank B.; Chavarro, Jorge E. (3 July 2015). „Vegetarian Diets and Weight Reduction: a Meta-Analysis of Randomized Controlled Trials“. Journal of General Internal Medicine. 31 (1): 109 – 116. doi:10.1007/s11606-015-3390-7. PMC 4699995. PMID 26138004.
  15. ↑ Winston J. Craig (The American Journal of Clinical Nutrition, 2009): „Vegan diets are usually higher in dietary fiber, magnesium, folic acid, vitamins C and E, iron, and phytochemicals, and they tend to be lower in calories, saturated fat and cholesterol, long-chain n-3 (omega-3) fatty acids, vitamin D, calcium, zinc, and vitamin B-12. … A vegan diet appears to be useful for increasing the intake of protective nutrients and phytochemicals and for minimizing the intake of dietary factors implicated in several chronic diseases.“
  16. ↑ Craig, Winston J (May 2009). „Health effects of vegan diets“. The American Journal of Clinical Nutrition. 89 (5): 1627S-1633S. doi:10.3945/ajcn.2009.26736N. PMID 19279075. However, eliminating all animal products from the diet increases the risk of certain nutritional deficiencies.
  17. ↑ Di Genova, Tanya; Guyda, Harvey (March 2007). „Infants and children consuming atypical diets: Vegetarianism and macrobiotics“. Paediatrics & Child Health. 12 (3): 185 – 188. doi:10.1093/pch/12.3.185. PMC 2528709. PMID 19030357.
  18. ↑ Rizzo G, Laganà AS, Rapisarda AM, La Ferrera GM, Buscema M, Rossetti P, et al. (2016). „Vitamin B12 among Vegetarians: Status, Assessment and Supplementation“. Nutrients (Review). 8 (12): 767. doi:10.3390/nu8120767. PMC 5188422. PMID 27916823.
  19. ↑ Hannibal, L; Lysne, V; Bjørke-Monsen, A. L.; Behringer, S; Grünert, S. C.; Spiekerkoetter, U; Jacobsen, D. W.; Blom, H. J. (2016). „Biomarkers and Algorithms for the Diagnosis of Vitamin B12 Deficiency“. Frontiers in Molecular Biosciences. 3: 27. doi:10.3389/fmolb.2016.00027. PMC 4921487. PMID 27446930.
  20. ↑ Gille, D; Schmid, A (February 2015)Melina, Vesanto; Craig, Winston; Levin, Susan (December 2016). „Position of the Academy of Nutrition and Dietetics: Vegetarian Diets“. Journal of the Academy of Nutrition and Dietetics. 116 (12): 1970 – 1980. doi:10.1016/j.jand.2016.09.025. PMID 27886704.
  21. ↑ „Vitamin B12 in meat and dairy products“. Nutrition Reviews (Review). 73 (2): 106 – 15. doi:10.1093/nutrit/nuu011. PMID 26024497.
  22. ↑ Adams, Carol J. (2014). Never too late to go vegan : the over-50 guide to adopting and thriving on a plant-based diet. Patti Breitman, Virginia Messina. New York. p. 8. ISBN 978-1-61519-098-0. OCLC 864299353. In 1944, the word vegan (pronounced VEEgan) was coined. A group was forming and needed a name. Donald Watson and Dorothy Morgan, members of the group, were at a dance, discussing the need for a word that denoted the kind of vegetarian who used no animal products. What if the first three and last two letters of the word vegetarian were taken to describe people who at the time were called nondairy vegetarians? Morgan proposed the name; Watson liked it, as did the other members. Morgan and Watson married, and along with twenty-three other people, they founded the Vegan Society in England.
  23. ↑ „Ripened by human determination. 70 years of The Vegan Society“ (PDF). Vegan Society. p. 3. Retrieved 14 February 2021. Watson and his wife Dorothy came up with the word ‘vegan’
  24. ↑ Davis, John (2016). „The Origins of the Vegans: 1944 – 46“ (PDF). pp. 8, 12. Dorothy, nee Morgan, had passed away about ten years before Donald, having long since retired as head of a small village primary school. (…)The Vegan Society AGM on Sunday November 10, 1946, at Friends House, Euston, London (TV Spring 1947 pp.4 – 5) was reminded that Donald Watson had already said he could not continue running everything himself (He had married Dorothy two weeks earlier).
  25. ↑ Watson, Donald (November 1944). „Issue No. 1“. The Vegan News.
  26. ↑ Watson, Donald (February 1945). „Issue No. 2“. The Vegan News.
  27. ↑ Leslie Cross, „Veganism Defined“, The Vegetarian World Forum, 5(1), Spring 1951
  28. ↑ „Vegan Diets Become More Popular, More Mainstream“. CBS News. Associated Press. 5 January 2011.
    • Nijjar, Raman (4 June 2011). „From pro athletes to CEOs and doughnut cravers, the rise of the vegan diet“. CBC News.
    • Molloy, Antonia (31 December 2013). „No meat, no dairy, no problem: is 2014 the year vegans become mainstream?“. The Independent.
  29. ↑ Tancock, Kat (13 January 2015). „Vegan cuisine moves into the mainstream – and it's actually delicious“. The Globe and Mail.
    • Crawford, Elizabeth (17 March 2015). „Vegan is going mainstream, trend data suggests“. FoodNavigator-USA. William Reed Business Media.


  30. ↑ Bajpai, Shiva (2011). The History of India – From Ancient to Modern Times. Himalayan Academy Publications (Hawaii, USA). ISBN 978-1-934145-38-8.
  31. ↑ Spencer, Colin (1996). The Heretic's Feast: A History of Vegetarianism. Fourth Estate Classic House. pp. 33 – 68, 69 – 84. ISBN 978-0874517606.
  32. ↑ Tähtinen, Unto. Ahimsa: Non-violence in Indian tradition. London: [1976], Rider and Company (1976)
  33. ↑ Singh, Upinder (2008). A History of Ancient and Early medieval India : from the Stone Age to the 12th century. New Delhi: Pearson Education. p. 137. ISBN 9788131711200.
  34. ↑ Dombrowski, Daniel A. (January 1984). „Vegetarianism and the Argument from Marginal Cases in Porphyry“. Journal of the History of Ideas. 45 (1): 141 – 143. doi:10.2307/2709335. JSTOR 2709335. PMID 11611354. Daniel A. Dombrowski, The Philosophy of Vegetarianism, University of Massachusetts Press, 1984, 2.
  35. ↑ For Thiruvalluvar, see G. U. Pope, „Thirukkural English Translation and Commentary“, W.H. Allen, & Co, 1886, 160. P. S. Sundaram, Tiruvalluvar Kural, Penguin, 1990, p. 13
  36. ↑ Kahn, Charles H. (2001). Pythagoras and the Pythagoreans: A Brief History. Indianapolis, Indiana and Cambridge, England: Hackett Publishing Company. p. 9. ISBN 978-0-87220-575-8.
  37. ↑ Cornelli, Gabriele; McKirahan, Richard (2013). In Search of Pythagoreanism: Pythagoreanism as an Historiographical Category. Berlin, Germany: Walter de Gruyter. p. 168. ISBN 978-3-11-030650-7.
  38. ↑ Zhmud, Leonid (2012). Pythagoras and the Early Pythagoreans. Translated by Windle, Kevin; Ireland, Rosh. Oxford, England: Oxford University Press. pp. 200, 235. ISBN 978-0-19-928931-8.
  39. ↑ „[Al-Maʿarri's] diet was extremely frugal, consisting chiefly of lentils, with figs for sweet; and, very unusually for a Muslim, he was not only a vegetarian, but a vegan who abstained from meat, fish, dairy products, eggs, and honey, because he did not want to kill or hurt animals, or deprive them of their food.“
  40. ↑ Margoliouth, D. S. (15 March 2011). „Art. XI.—Abu'l-'Alā al-Ma'arrī's Correspondence on Vegetarianism“. Journal of the Royal Asiatic Society of Great Britain & Ireland. 34 (2): 289 – 332. doi:10.1017/s0035869x0002921x. JSTOR 25208409.
  41. ↑ James Gregory, Of Victorians and Vegetarians, I. B. Tauris, 2007
  42. ↑ ] „International Health Exhibition“, The Medical Times and Gazette, 24 May 1884
  43. ↑ James C. Whorton, Crusaders for Fitness: The History of American Health Reformers, Princeton: Princeton University Press, 2014, 69 – 70: „Word of these cures of pimples, consumption, and virtually all ailments in between was widely distributed by his several publications …“ Percy Bysshe Shelley, A Vindication of Natural Diet, London: F. Pitman, 1884 [1813]; William Lambe, Joel Shew, Water and Vegetable Diet, New York: Fowler's and Wells, 1854 [London, 1815].
  44. ↑ Lambe 1854, 55, 94
  45. ↑ Andrew F. Smith, Eating History, New York: Columbia University Press, 2013, 29 – 35 (33 for popularity); Whorton 2014, 38ff.
  46. ↑ Hart 1995, 14; Francis, Fruitlands: The Alcott Family and their Search for Utopia, 2010.
  47. ↑ In 1838 William Alcott, Amos's cousin, published Vegetable Diet: As Sanctioned by Medical Men and By Experience in All Ages (1838). The word vegetarian appears in the second edition but not the first.
  48. ↑ J. E. M. Latham, Search for a New Eden, Madison: Fairleigh Dickinson University Press, 1999, 168.
  49. ↑ Gregory 2007, 22
  50. ↑ Axon, William E. A. (December 1893). „A Forerunner of the Vegetarian Society“. Vegetarian Messenger. Manchester, England: Vegetarian Society. pp. 453 – 55.
  51. ↑ Latham, Jackie (September 1999)."The political and the personal: the radicalism of Sophia Chichester and Georgiana Fletcher Welch". Women's History Review. 8 (3): 469 – 487. doi:10.1080/09612029900200216. PMID 22619793.
  52. ↑ Grumett, David; Muers, Rachel (2010). Theology on the Menu: Asceticism, Meat and Christian Diet. Routledge. p. 64. ISBN 978-1-135-18832-0.
  53. ↑ “International Health Exhibition", The Medical Times and Gazette, 24 May 1884
  54. ↑ Stephens, Henry Salt (1886). „5: Sir Henry Thompson on „Diet.““. A Plea for Vegetarianism and Other Essays. p. 57.
  55. ↑ Smith, Andrew F. (2015). Savoring Gotham: A Food Lover's Companion to New York City. Oxford University Press. p. 617. ISBN 978-0-19-939702-0
  56. ↑ Smith, Andrew F. (2015). Savoring Gotham: A Food Lover's Companion to New York City. Oxford University Press. p. 617. ISBN 978-0-19-939702-0
  57. ↑ Leneman, Leah (1999). „No Animal Food: The Road to Veganism in Britain, 1909 – 1944“. Society & Animals. 7 (3): 219 – 228. doi:10.1163/156853099X00095.
  58. ↑ Donald Watson, „The Early History of the Vegan Movement“, The Vegan, Autumn 1965, 5 – 7; Donald Watson, Vegan News
  59. ↑ Gandhi, Mahatma (20 November 1931). „The Moral Basis of Vegetarianism“. EVU News (Speech). Vol. 1998 no. 1. London, England (published 1998). pp. 11 – 14.
  60. ↑ Wolpert, Stanley (2002). Gandhi's Passion: The Life and Legacy of Mahatma Gandhi. Oxford University Press. pp. 21 – 22, 161. ISBN 978-0-19-515634-8.
  61. ↑ Leneman, Leah (1999). „No Animal Food: The Road to Veganism in Britain, 1909 – 1944“. Society & Animals. 7 (3): 219 – 228. doi:10.1163/156853099X00095.
  62. ↑ Iacobbo, Karen and Michael Iacobbo. „Chapter 9: Peace, Love, and Vegetarianism: The Counterculture of the 1960s and 1970s“, In Vegetarian America: A History. Westport: Praeger, 2004.
  63. ↑ Andrew F. Smith, Eating History, New York: Columbia University Press, 2013, 197; Wright 2015, 34.
  64. ↑ Aubrey, Allison (22 September 2016). „If You Think Eating Is A Political Act, Say Thanks To Frances Moore Lappe“. NPR.
  65. ↑ Frances Moore Lappé, Diet for a Small Planet: How to Enjoy a Rich Protein Harvest by Getting Off the Top of the Food Chain, Friends of the Earth/Ballantine, 1971; Smith 2013,
  66. ↑ For health professionals' interest in vegetarian diets in the last quarter of the 20th century: Donna Maurer, Vegetarianism: Movement or Moment?, Temple University Press, 2002, 23; for Ornish and Barnard, 99 – 101. For McDougall: Karen Iacobbo, Michael Iacobbo, Vegetarians and Vegans in America Today, Greenwood Publishing Group, 2006, 75. For Ornish, Campbell, Esselstyn, Barnard, and Greger: Kathy Freston, Veganist, Weinstein Publishing, 2011. Ornish
  67. ↑ For McDougall Plan: Iacobbo and Iacobbo 2006, 75; for Robbins: Wright 2015, 35, and Preece 2008, 327; for Ornish: Maurer 2002, 99 – 101.
  68. ↑ For Freedman and Barnouin: Wright 2015, 104; for *Earthlings: Wright 2015, 149. For Campbell and Esselstyn: Gupta, Sanjay (25 August 2011). „Gupta: Becoming heart attack proof“. CNN.
    • For Eating Animals: Yonan, Joe (22 November 2009). „Book Review: Eating Animals by Jonathan Safran Foer“. The Washington Post.
    • For Esselystyn and Forks over Knives: Martin, David S. (25 November 2011). „The 'heart attack proof' diet?“. CNN.
  69. ↑ Haenfler, Ross (2006). Straight Edge: Hardcore Punk, Clean Living Youth, and Social Change. Rutgers University Press. pp. 53, 427 – 8. ISBN 978-0-8135-3851-8.
  70. ↑ Tilbürger, Len; Kale, Chris P. (2014). 'Nailing Descartes to the Wall': animal rights, veganism and punk culture (Zine). Active Distribution.
  71. ↑ Kuhn, Gabriel (2010). Sober Living for the Revolution: Hardcore Punk, Straight Edge, and Radical Politics. PM Press. p. 137. ISBN 978-1604860511.
  72. ↑ Sanna, Jacopo (20 September 2017). „The Sincere and Vibrant World of the Czech DIY Scene“. Bandcamp. Every year, at the end of July, the small and grassy airport of Rokycany, a small Czech town a few miles east of Plzeň, fills with people for a gathering called Fluff Fest. Attendance is a summer ritual for many European fans of punk, hardcore, crust, and screamo. Featuring more than a hundred bands, tons of vegan food, a fanzine library, and various workshops, Fluff Fest has established itself as the main DIY hardcore punk event in Europe, growing every year since its inaugural edition in 2000.
  73. ↑ Parker, John. „The year of the vegan“. The Economist
  74. ↑ Regulation (EU) No 1169/2011 of the European Parliament and of the Council of 25 October 2011 on the provision of food information to consumers. EUR-Lex. Official Journal of the European Union.
  75. ↑ Burt, Kate. 18 May, 2012. „Is this the end of meat?“. The Independent.
  76. ↑ Shah, Allie (8 January 2016). e.com/nation-s-first-vegan-butcher-shop-to-open-in-minneapolis-jan-23/364641531/?clmob=y&c=n „Nation's first vegan butcher shop to open in Minneapolis Jan. 23“. Star Tribune[неработеща препратка]. The Herbivorous Butcher is scheduled to open on Jan. 23 [2016] in northeast Minneapolis. […] The opening of a vegan butcher shop is yet another sign of the rise of fake meat in American diets. Since 2012, sales of plant-based meat alternatives have grown 8 percent, to $553 million annually, according to the market research firm, Mintel.
  77. ↑ Shah, Allie (8 January 2016). „Nation's first vegan butcher shop to open in Minneapolis Jan. 23“. Star Tribune:The Herbivorous Butcher is scheduled to open on Jan. 23 [2016] in northeast Minneapolis. […] The opening of a vegan butcher shop is yet another sign of the rise of fake meat in American diets. Since 2012, sales of plant-based meat alternatives have grown 8 percent, to $553 million annually, according to the market research firm, Mintel.
  78. ↑ Walraven, Michel (14 September 2011). „Vegetarian butchers make a killing“. Radio Netherlands. The first Vegetarian Butcher shop opened its doors in October 2010 in The Hague. Now, less than a year later, there are 30 spread all over the country. The display counter of these shops challenges even a staunchly carnivorous stomach not to rumble; the fake meat products are almost indistinguishable from the real thing.
  79. ↑ Adele Peters (18 September 2019). „Think fake burgers are just for vegetarians? 95% of Impossible Foods' customers are meat eaters“. Fast Company. Since 2017, more than 12,500 chain restaurant locations have begun offering Beyond Meat and Impossible Foods products. Carl's Jr. outlets offer Beyond Burgers. Burger King outlets begin serving Impossible Whoppers. 37% The amount plant-based meat sales in the U.S. grew in the past two years
  80. ↑ Povich, Elaine S. (30 September 2019). „Vegan School Lunches Expand Despite Opposition From Meat Industry“. Stateline
  81. ↑ „US sales of dairy milk turn sour as non-dairy milk sales grow 9% in 2015“. Mintel. April 2016. The continued popularity of non-dairy milk is troubling for the dairy milk category with Mintel research revealing that half (49 percent) of Americans consume non-dairy milk, including 68 percent of parents and 54 percent of children under age 18. What's more, seven in 10 (69 percent) consumers agree that non-dairy milk is healthy for kids compared to 62 percent who agree that dairy milk is healthy for kids. […] While an overwhelming majority of Americans consume dairy milk (91 percent), it is most commonly used as an addition to other food (69 percent), such as cereal, or as an ingredient (61 percent). Just 57 percent of consumers drink dairy milk by itself."
  82. ↑ Khomami, Nadia, 8 February 2015. „From Beyoncé to the Baftas, vegan culture gets star status“. The Guardian. In 2012 there were an estimated 150,000 vegans in the UK, a number thought to have increased dramatically. Mintel's 2014 report on the market for dairy drinks, milk and cream, showed the non-dairy market jumping from 36m litres in 2011 to 92m litres in 2013, an increase of 155%. Plant-based, non-dairy foods are worth £150.6m a year and sales of soya-based alternatives to yoghurt are rising by 8% year on year.
  83. ↑ Wandel, Hannah (10 March 2011). Witkop, Nathan (ed.). „Europe's first vegan supermarket opens in Dortmund“. Deutsche Welle.
  84. ↑ Mesure, Susie (8 December 2013). „Veganism 2.0: Let them eat kale“. The Independent. One further example of how plant-based diets are becoming mainstream will arrive in Britain next year, when a German-owned chain of vegan supermarkets opens its first outlet in London. Veganz, which is a European first in offering a full range of vegan grocery products, opened its first store in Berlin in 2011. It is expanding fast and aims to have 21 outlets across Europe by the end of 2015.
  85. ↑ Moon, Louise (28 October 2017). „Inside Hong Kong's growing appetite for veganism“. Hong Kong (Health & Environment). South China Morning Post. Alibaba Group In contrast, Hong Kong residents in 2015 consumed the highest amount of meat and seafood in the world, at 140 kg per capita, a study by global market research company Euromonitor found. Yet in the five years from 2015 to 2020, China's vegan market is expected to rise by more than 17 per cent – marking the fastest growth rate internationally in that period and offering proof the trend has filtered into the region in recent years.
  86. ↑ Cormack, Lucy (4 June 2016). „Australia is the third-fastest growing vegan market in the world“. The Sydney Morning Herald. Fairfax Media. The Brewers are an example of the increasing move towards veganism in Australia, now the third-fastest growing vegan market in the world, after the United Arab Emirates and China. Data from market researcher Euromonitor International has shown Australia's packaged vegan food market is currently worth almost $136 million, set to reach $215 million by 2020.
  87. ↑ White, Victoria (24 May 2016). „Euromonitor launches new Ethical Labels database“. New Food. Russell Publishing.
  88. ↑ Guttman, Amy (4 October 2013). „Meat-Drenched Oktoberfest Warms To Vegans“. The Salt. NPR. „The culinary cornerstones of the Munich festival, which runs this year from Sept. 21 to Oct. 6, include roast pork, ham hock, and weisswurst—a white sausage that complements the 40 different types of local beer. But this year, breaking with a 200-year-old tradition, Oktoberfest is catering to vegans. Claudia Bauer of the Munich City Council, which organizes the festival, says the move is a sign of the times.“
  89. ↑ Reese, Jacy (6 November 2018). The End of Animal Farming: How Scientists, Entrepreneurs, and Activists are Building an Animal-Free Food System. Boston: Beacon Press. ISBN 9780807039878.
  90. ↑ Reese, Jacy (16 November 2018).„There's no such thing as humane meat or eggs. Stop kidding yourself“. The Guardian.
  91. ↑ Riederer, Rachel (13 February 2019). „The Future of Meat Is Vegan“. The New Republic.
  92. ↑ Banis, Davide (27 November 2018). „New Book Draws Detailed Roadmap Of How We Can End Animal Farming“. Forbes.
  93. ↑ Vernelli, Toni (1 February 2021). „Veganuary's Rise is Unstoppable as 2021 Becomes Biggest Year Yet“. Veganuary.
  94. ↑ „Celebrities rooting for 'Veganuary' in UK to combat new rise in meat sales“. The Guardian.
  95. ↑ „ONA: Vegan restaurant becomes first in France to get Michelin star“. BBC News
  96. ↑ „Certification“. Vegan Awareness Foundation.
  97. ↑ Croswell, Alexis (5 February 2014). „How to Read a Cruelty-Free Cosmetics Label“. One Green Planet. „FAQ: Are all Leaping Bunny companies vegan (i.e., manufactured without animal by-products)?“. Leaping Bunny. 27 February 2014. The Leaping Bunny list does not provide information about the composition of ingredients. Because ingredient information is available—and required by law—we know that conscientious consumers can read labels to discover whether products are vegan or not. For this reason, Leaping Bunny chooses to focus its resources on validating information that is not readily available to consumers, such as animal testing claims. Many Leaping Bunny companies are committed to manufacturing natural and vegan products; however, the Leaping Bunny Program can only certify the animal testing component of this process.
  98. ↑ "Vegan Trademark standards". The Vegan Society.
  99. ↑ "Trademark search". The Vegan Society.
  100. ↑ The Easy Way to Go Cruelty-Free
  101. ↑ „Choose Cruelty Free list (vegan) // Архивиран от оригинала на 2019-09-05. Посетен на 2021-05-26.
  102. ↑ Criteria for Vegan Food“. The Vegan Society.
  103. ↑ „What is Vegan?“. American Vegan Society.
  104. ↑ «Medications». The Vegan Society. Vegans avoid using animals 'as far as is practicable and possible'. This definition recognises that it is not always possible to make a choice that avoids the use of animals. Sometimes, you may have no alternative to taking prescribed medication.
  105. ↑ Kollewe, Julia (29 November 2016). «Bank of England urged to make new £5 note vegan-friendly». The Guardian. London.
  106. ↑ Aerts, S.; Boonen, R.; Bruggeman, V.; De Tavernier, J.; Decuypere, E. (2009). «Culling of day-old chicks: opening the debates of Moria». In Millar, Kate; West, Pru Hobson; Nerlich, Brigitte (eds.). Ethical futures: bioscience and food horizons: Bioscience and Food Horizons : EurSafe 2009, Nottingham, United Kingdom, 2 – 4 July 2009. Wageningen Academic Publishers. pp. 117 – 122. ISBN 978-90-8686-115-6.
  107. ↑ Lori Gruen, Ethics and Animals, Cambridge University Press, 2011, 85 – 86.
  108. ↑ Erik Marcus, Veganism: The New Ethics of Eating, McBooks Press, 2000, 128 – 129
  109. ↑ Francione, Gary Lawrence; Garner, Robert (2010). „The Abolition of Animal Exploitation“. The Animal Rights Debate: Abolition Or Regulation? (Paperback). Critical Perspectives on Animals: Theory, Culture, Science, and Law. New York: Columbia University Press.ISBN 9780231149556. OCLC 705765194.
  110. ↑ Joanne Stepaniak (2000). The Vegan Sourcebook. ISBN 9780071392211.
  111. ↑ Phloem (29 June 2017). «These are the five most innovative materials being used in vegan fashion» Архив на оригинала от 2018-03-15 в Wayback Machine.. The Flaming Vegan.
  112. ↑ Hickey, Shane (21 December 2014). «Wearable pineapple fibres could prove sustainable alternative to leather». The Guardian.
  113. ↑ Sophie Hirsh. «Cactus Leather Is the Newest Eco-Friendly Fabric». Green Matters.
  114. ↑ Joanne Stepaniak, The Vegan Source book 2000, 20p., 115-118p., 154page
  115. ↑ Animal Ingredients A to Z, E. G. Smith Collective, 2004, 3rd edition; Lars Thomsen and Reuben Proctor, Veganissimo A to Z, The Experiment, 2013 (first published in Germany, 1996). «Animal-Derived Ingredients Resource». PETA.
  116. ↑ Raymond Eller Kirk, Donald Frederick Othmer, Kirk-Othmer Chemical Technology of Cosmetics, John Wiley & Sons, 2012, 535.
  117. ↑ Linzey, Andrew. „Dowding, Lady Muriel“, Encyclopedia of Animal Rights and Animal Welfare. Greenwood, 1998, 139 „About Beauty Without Cruelty (The History of Beauty Without Cruelty)“. Beauty Without Cruelty.
  118. ↑ Engber, Daniel (30 July 2008).«The Great Vegan Honey Debate: Is honey the dairy of the insect world?». Slate.
  119. ↑ What is Vegan?“. American Vegan Society.
  120. ↑ The honey industry". The Vegan Society.
  121. ↑ [1]
  122. ↑ Heinze, Cailin (15 March 2017). „A big pawprint: The environmental impact of pet food“. Environment+Energy. The Conversation.
  123. ↑ Rastogi, Nina. „The Trouble With Kibbles“. Health and Science (The Green Lantern). Slate.
  124. ↑ Wakefield, Lorelei A.; Shofer, Frances S.; Michel, Kathryn E. (July 2006). „Evaluation of cats fed vegetarian diets and attitudes of their caregivers“. Journal of the American Veterinary Medical Association. 229 (1): 70 – 73. doi:10.2460/javma.229.1.70. PMID 16817716. S2CID 30948193.
  125. ↑ Rothgerber, Hank (September 2013). „A meaty matter. Pet diet and the vegetarian's dilemma“. Appetite. 68: 76 – 82. doi:10.1016/j.appet.2013.04.012. PMID 23619313. S2CID 9531001.
  126. ↑ Welch, Dan; Brown, Katy (24 May 2010). „The ethics of veggie cats and dogs“. The Guardian.
  127. ↑ Gonzalez, Robbie (31 July 2015). „The Animal-Lover's Dilemma: I Don't Eat Meat, but My Pet Does“. io9.
  128. ↑ „Should we feed cats and dogs a vegan diet?“. Vegan Food & Living.
  129. ↑ Capps, Ashley (15 June 2015). „Should Vegans Have Vegan Dogs and Cats?“. Free From Harm.
  130. ↑ Solon, Olivia (2 February 2018). „The owners putting pets on vegan diets: 'We feed our animals without exploiting others'“. Life and Style. The Guardian.
  131. ↑ „Veggie Cat Food? Why Not All Cats Need Meat“. EarthTalk. Scientific American.
  132. ↑ McDermott, Marie Tae (6 June 2017). „The Vegan Dog“. The New York Times.
  133. ↑ Knight, Andrew (20 March 2015). „Vegan animal diets: facts and myths“. The Vegan Society.
  134. ↑ Heussner, Ki Mae; Berman, John (8 April 2009). "Can My Pet Be a Vegan Like Me?". Technology. ABC News. . Technology & Science (Animals). news.com.au. News Corp Australia
  135. ↑ Gabardi, Chiara Spagnoli (7 April 2016). "Can Dogs & Cats Eat a Vegan Diet?". Eluxe Magazine.
  136. ↑ Knight, Andrew; Leitsberger, Madelaine (21 September 2016). "Vegetarian versus Meat-Based Diets for Companion Animals". Animals. 6 (9): 57. doi:10.3390/ani6090057. PMC 5035952. PMID 27657139.
  137. ↑ Kanakubo, Kayo; Fascetti, Andrea J.; Larsen, Jennifer A. (15 August 2015). „Assessment of protein and amino acid concentrations and labeling adequacy of commercial vegetarian diets formulated for dogs and cats“. Journal of the American Veterinary Medical Association. 247 (4): 385 – 392. doi:10.2460/javma.247.4.385. PMID 26225610.
  138. ↑ "The FDA's Drug Review Process: Ensuring Drugs Are Safe and Effective". Food and Drug Administration.
  139. ↑ "Medications". The Vegan Society. Vegans avoid using animals 'as far as is practicable and possible'. This definition recognises that it is not always possible to make a choice that avoids the use of animals. Sometimes, you may have no alternative to taking prescribed medication.
  140. ↑ Science, Medicine, and Animals. Safety Testing. Washington (DC): National Academies Press (US): National Research Council (US) Committee to Update Science, Medicine, and Animals. 2004.
  141. ↑ "Flublok Seasonal Influenza (Flu) Vaccine". Център за контрол и превенция на заболяванията
  142. ↑ Dan Charles (21 November 2013). "Organic farmers bash FDA restrictions on manure use". NPR.
  143. ↑ Barkham, Patrick (12 January 2019). „'We're humus sapiens': the farmers who shun animal manure“. The Guardian.
  144. ↑ Reed Mangels, Virginia Messina and Mark Messina, The Dietitian's Guide to Vegetarian Diets, Jones & Bartlett Learning, 2011.
  145. ↑ Berkeley Wellness (2 December 2014). "Fake Meat Gets Real". Berkeley Wellness. Berkeley University of California. Made from such ingredients as soy, beans, lentils, wheat gluten, rolled oats, brown rice, nuts, sunflower seeds, and vegetables (like mushrooms, onions, peas, peppers, and carrots), fake meats are also being embraced by some hard-core meat eaters. And you won’t find just faux burgers, sausages, hot dogs, and breakfast patties anymore. Now there is everything from chicken-less strips and beef-less tips to pulled 'pork' and 'fish' fillets, all ready to heat and eat. Faux prawns are not only vegetarian, but kosher to boot.
  146. ↑ Reed Mangels, Virginia Messina, Mark Messina (2011). The Dietitian's Guide to Vegetarian Diets. Jones and Bartlett Learning. ISBN 9780763779764. Soy protein products typically have a protein digestibility corrected amino acid score (PDCAAS) ... >0.9, which is similar to that of meat and milk protein. Consequently, consuming the recommended dietary allowance (RDA, 0.8 mg/kg body weight [bw]), for protein entirely in the form of soy will meet the biologic requirement for amino acids. ... Formal recognition of the high quality of soy protein came in the form of a ruling by the USDA [United States Department of Agriculture] allowing soy protein to replace 100 percent of meat protein in the Federal School Lunch Program.
  147. ↑ Fermented Foods in Plant-Based Diets for Gut Health // 2024-07-24. Посетен на 2024-07-24.
  148. ↑ Basic Report: 01077, Milk, whole, 3.25% milkfat, with added vitamin D // United States Department of Agriculture, May 2016. Архивиран от оригинала на 2018-03-16. Посетен на 2021-05-27.
  149. ↑ Basic Report: 16222, Soymilk (all flavors), unsweetened, with added calcium, vitamins A and D // United States Department of Agriculture, May 2016. Архивиран от оригинала на 2018-03-16. Посетен на 2021-05-27.
  150. ↑ Full Report (All Nutrients): 45179305, Silk, almondmilk, unsweetened original, UPC: 025293001701 // Label Insight, 25 June 2017. Архивиран от оригинала на 2018-03-16. Посетен на 2021-05-27.
  151. ↑ Plant-milk brands include Dean Foods' Silk soy milk and almond milk; Blue Diamond's Almond Breeze, Taste the Dream's Almond Dream, and Rice Dream; and Plamil Foods' Organic Soya and Alpro's Soya. Vegan ice-creams include Swedish Glace, Food Heaven, Tofutti, Turtle Mountain's So Delicious and Luna & Larry's Coconut Bliss.
  152. ↑ Monica Reinagel, Nutrition Diva's Secrets for a Healthy Diet, Macmillan 2011, 20–21p.
  153. ↑ Reed Mangels, The Everything Vegan Pregnancy Book, Adams Media, 2011
  154. ↑ Merritt, Russell J.; Jenks, Belinda H. (May 2004). "Safety of Soy-Based Infant Formulas Containing Isoflavones: The Clinical Evidence". The Journal of Nutrition. 134 (5): 1220S–1224S. doi:10.1093/jn/134.5.1220S. PMID 15113975.
  155. ↑ Coscarelli, Chloe (2012). Chloe's Kitchen: 125 Easy, Delicious Recipes for Making the Food You Love the Vegan Way. Simon and Schuster. ISBN 978-1451636758.
  156. ↑ Buren, Alex Van (29 March 2018). "What Is Vegan Cheese Exactly—and Should You Be Eating It?"[неработеща препратка]. Health. Yahoo! Those looking to emulate the creamy texture and saltiness of real cheese tend to find themselves reaching for cashews, both at restaurants and at home. [...] But several other nuts can be transformed into vegan 'cheese'—what Keenan calls 'nutcheese'—such as almonds and pine nuts, among others
  157. ↑ Moreau, Elise. "What in the World is Vegan Cheese, Anyway? Can it Actually Replace 'Real' Cheese?". Foodie Buzz. Organic Authority.
  158. ↑ "Which Vegan Cheeses Melts The Best VeganCheese.co". www.vegancheese.co.
  159. ↑ Stepkin, Kay (16 January 2013). "Vegan cheese replaces lingering brie craving: Vegan brie takes just minutes of actual work". Chicago Tribune.
  160. ↑ "How to Substitute Yogurt: For Dairy-Free and Vegans". Go Dairy Free.
  161. ↑ "How to Substitute Cream for Dairy-Free and Vegan". Go Dairy Free.
  162. ↑ Melody Bomgardner (5 October 2020). „Can Start-Ups Make Us Love Animal-Free Dairy?“. C&E News. p. 29.
  163. ↑ La Boulangerie's vegan JUST Egg
  164. ↑ Thomson, Julie (12 June 2017). „8 Genius Egg Substitutes For Baking“. HuffPost.
  165. ↑ Ryland, Ali (22 May 2015). „20 amazing things you can do with aquafaba“. The Vegan Society.
  166. ↑ „16 Egg Substitutes You Won't Believe! How to Cook Without Eggs | Organic Authority“. www.organicauthority.com.
  167. ↑ Brenda Davis and Vesanto Melina, Becoming Raw: The Essential Guide to Raw Vegan Diets, Summertown: Book Publishing Company.
  168. ↑ Dinu M, Abbate R, Gensini GF, Casini A, Sofi F (November 2017). „Vegetarian, vegan diets and multiple health outcomes: A systematic review with meta-analysis of observational studies“. Crit Rev Food Sci Nutr. 57 (17): 3640 – 3649. doi:10.1080/10408398.2016.1138447. hdl:2158/1079985. PMID 26853923. S2CID 10073754.
  169. ↑ American Dietetic Association (2003). "Position of the American Dietetic Association and Dietitians of Canada: Vegetarian diets". Journal of the American Dietetic Association. 103 (6): 748 – 765. CiteSeerX 10.1.1.739.2592. doi:10.1053/jada.2003.50142. PMID 12778049.
  170. ↑ [[2] "Dietary Guidelines for Australia" (PDF).] Australian National Health and Medical Research Council
  171. ↑ "Eating for Healthy Vegetarians" (PDF). The New Zealand Ministry of Health
  172. ↑ "The vegan diet". The British National Health Service
  173. ↑ "Vegetarian nutrition". The British Nutrition Foundation.
  174. ↑ "Vegan diets: everything you need to know". The Dietitians Association of Australia.
  175. ↑ [„Tips for Vegetarians“. The United States Department of Agriculture. „Tips for Vegetarians“].The United States Department of Agriculture.
  176. ↑ "Vegetarian diet: How to get the best nutrition". The Mayo Clinic
  177. ↑ Amit, M. /PMC2912628/ "Vegetarian diets in children and adolescents". Paediatrics & Child Health. 15 (5): 303 – 14. PMC 2912628. PMID 21532796.
  178. ↑ "For vegetarians". The Heart and Stroke Foundation of Canada.
  179. ↑ Richter, Margrit; Kroke, Anja; Grünewald-Funk, Dorle; Heseker, Helmut; Virmani, Kiran; Watzl, Bernhard (September 2020). "Update to the position of the German Nutrition Society on vegan diets in population groups with special nutritional requirements". Ernährungs Umschau. Deutsche Gesellschaft für Ernährung e. V. (DGE). doi:10.4455/eu.2020.044
  180. ↑ Craig, WJ; Mangels, AR; American Dietetic, Association. (July 2009). „Position of the American Dietetic Association: Vegetarian Diets“. Journal of the American Dietetic Association. 109 (7): 1266 – 1282. doi:10.1016/j.jada.2009.05.027. PMID 19562864.
  181. ↑ CITATION Close [28] Richter M, Boeing H, Grünewald-Funk D, Heseker H, Kroke A, Leschik-Bonnet E, Oberritter H, Strohm D, Watzl B for the German Nutrition Society (DGE) (12 April 2016). "Vegan diet. Position of the German Nutrition Society (DGE)" (PDF). Ernahrungs Umschau. 63 (4): 92 – 102. Erratum in: 63(05): M262. doi:10.4455/eu.2016.021.
  182. ↑ Amit, M."Vegetarian diets in children and adolescents". Paediatrics & Child Health. 15 (5): 303 – 14. PMC 2912628. PMID 21532796.
  183. ↑ Melina, Vesanto; Craig, Winston; Levin, Susan (1 May 2015). "Position of the Academy of Nutrition and Dietetics: Vegetarian Diets" (PDF).Journal of the Academy of Nutrition and Dietetics. 115 (5): 1970 – 1980. doi:10.1016/j.jand.2016.09.025. ISSN 2212 – 2672. PMID 27886704.
  184. ↑ Hannibal, L; Lysne, V; Bjørke-Monsen, A. L.; Behringer, S; Grünert, S. C.; Spiekerkoetter, U; Jacobsen, D. W.; Blom, H. J. (2016). "Biomarkers and Algorithms for the Diagnosis of Vitamin B12 Deficiency". Frontiers in Molecular Biosciences. 3: 27. doi:10.3389/fmolb.2016.00027. PMC 4921487. PMID 27446930.
  185. ↑ Reed Mangels, Virginia Messina, and Mark Messina, „Vitamin B12 (Cobalamin)“, The Dietitian's Guide to Vegetarian Diets, Jones & Bartlett Learning, 2011, 181 – 192.
  186. ↑ The RDA for B12 for adults (14+ years) is 2.4 micrograms (µg) a day, rising to 2.4 and 2.6 µg during pregnancy and lactation respectively. For infants and children, it is 0.4 µg for 0 – 6 months, 0.5 µg for 7 – 12 months, 0.9 µg for 1 – 3 years, 1.2 µg for 4 – 8 years, and 1.8 µg for 9 – 13 years.
  187. ↑ Craig, WJ; Mangels, AR; American Dietetic, Association. (July 2009). "Position of the American Dietetic Association: Vegetarian Diets". Journal of the American Dietetic Association. 109 (7): 1266 – 1282. doi:10.1016/j.jada.2009.05.027. PMID 19562864.
  188. ↑ Rizzo G, Laganà AS, Rapisarda AM, La Ferrera GM, Buscema M, Rossetti P, et al. (2016). "Vitamin B12 among Vegetarians: Status, Assessment and Supplementation". Nutrients (Review). 8 (12): 767. doi:10.3390/nu8120767. PMC 5188422. PMID 27916823
  189. ↑ Briani C, Dalla Torre C, Citton V, Manara R, Pompanin S, Binotto G, et al. (2013). „Cobalamin deficiency: clinical picture and radiological findings“. Nutrients (Review). 5 (11): 4521 – 39. doi:10.3390/nu5114521. PMC 3847746. PMID 24248213
  190. ↑ Appleby, Paul N; Thorogood, Margaret; Mann, Jim I; Key, Timothy JA (1 September 1999). "The Oxford Vegetarian Study: an overview". The American Journal of Clinical Nutrition. 70 (3): 525s–531s. doi:10.1093/ajcn/70.3.525s. PMID 10479226.
  191. ↑ "Iodine", Office of Dietary Supplements, National Institutes of Health. The RDA is 110 mcg (0–six months), 130 mcg (7 – 12 months), 90 mcg (1 – 8 years), 120 mcg (9 – 13 years), 150 mcg (14+). The RDA for pregnancy and lactation is 220 and 290 mcg respectively
  192. ↑ "Calcium (Fact Sheet for Health Professionals)". Office of Dietary Supplements. National Institutes of Health.
  193. ↑ Mangels, Messina and Messina 2011, 109ff.
  194. ↑ Catherine A. Ross, et al. (eds.), „DRI Dietary Reference Intakes, Calcium, Vitamin D“, Committee to Review Dietary Reference Intakes for Vitamin D and Calcium, Institute of Medicine, 2011.
  195. ↑ „Calcium, mg per 100 g; Food Groups: Vegetables and Vegetable Products“. US Department of Agriculture Food Composition Databases.
  196. ↑ Appleby et al. ([European Journal of Clinical Nutrition, 2007]): „We observed similar fracture rates among meat eaters, fish eaters and vegetarians. A 30% higher fracture rate among vegans compared with meat eaters was halved in magnitude by adjustment for energy and calcium intake and disappeared altogether when the analysis was restricted to subjects who consumed at least 525 mg/day calcium, a quantity equal to the UK EAR. ... In conclusion, fracture risk was similar for meat eaters, fish eaters and vegetarians in this study. The higher fracture risk among vegans appeared to be a consequence of their considerably lower mean calcium intake. Vegans, who do not consume dairy products, a major source of calcium in most diets, should ensure that they obtain adequate calcium from suitable sources such as almonds, sesame seeds, tahini (sesame paste), calcium-set tofu, calcium-fortified drinks and low-oxalate leafy green vegetables such as kale ...“
    • National Institutes of Health, 2013: „In the Oxford cohort of the European Prospective Investigation into Cancer and Nutrition, bone fracture risk was similar in meat eaters, fish eaters and vegetarians, but higher in vegans, likely due to their lower mean calcium intake.“
  197. ↑ National Institutes of Health, 2013: „In the Oxford cohort of the European Prospective Investigation into Cancer and Nutrition, bone fracture risk was similar in meat eaters, fish eaters and vegetarians, but higher in vegans, likely due to their lower mean calcium intake.“
  198. ↑ Mangels, Ann Reed (July 2014). "Bone nutrients for vegetarians". The American Journal of Clinical Nutrition. 100 (suppl_1): 469S–475S. doi:10.3945/ajcn.113.071423. PMID 24898231
  199. ↑ Ho-Pham, Lan T; Nguyen, Nguyen D; Nguyen, Tuan V (October 2009). „Effect of vegetarian diets on bone mineral density: a Bayesian meta-analysis“. The American Journal of Clinical Nutrition. 90 (4): 943 – 950. doi:10.3945/ajcn.2009.27521. PMID 19571226
  200. ↑ Annabelle M. Smith (International Journal of Nursing Practice, 2006): „The findings gathered consistently support the hypothesis that vegans do have lower bone mineral density than their non-vegan counterparts. However, the evidence regarding calcium, Vitamin D and fracture incidence is inconclusive.“
  201. ↑ Mangels, Messina and Mark Messina 2011, 75ff
  202. ↑ Plating More Plant-Based Protein". Healthscope Magazine
  203. ↑ "Vitamin D", Office of Dietary Supplements, National Institutes of Health; Mangels et al. 2011, 204 – 209; Ross et al. (Institute of Medicine) 2011, 75 – 124."
  204. ↑ ] Mangels et al. 2011, 207 – 208; "Vitamin D: Health Risks from Excessive Vitamin D", Office of Dietary Supplements, National Institutes of Health.
  205. ↑ Mangels, Messina and Messina 2011, 141.
  206. ↑ Davida Gypsy Breier, Reed Mangels, Vegan & Vegetarian FAQ, The Vegetarian Resource Group, 2001
  207. ↑ Sanders Tom A (1999). "The nutritional adequacy of plant-based diets". The Proceedings of the Nutrition Society. 58 (2): 265 – 9. doi:10.1017/S0029665199000361. PMID 10466165.
  208. ↑ Mangels, Messina and Messina 2011, 142; Reed Mangels, "Iron in the Vegan Diet", The Vegetarian Resources Group.
  209. ↑ "Omega-3 Fatty Acids and Health", Office of Dietary Supplements, National Institutes of Health. The Adequate Intake for ALA is 1.1 – 1.6 g/day.
  210. ↑ "Omega-3 Fatty Acids and Health", Office of Dietary Supplements, National Institutes of Health. Adequate Intakes for EPA and DHA have not been determined.
  211. ↑ Francione, Gary Lawrence; Garner, Robert. „The Abolition of Animal Exploitation“. The Animal Rights Debate: Abolition Or Regulation? (Paperback). Critical Perspectives on Animals: Theory, Culture, Science, and Law. New York: Columbia University Press. ISBN 9780231149556. OCLC 705765194. 62–63p.
  212. ↑ George, Roger. "Donald Watson 2002 Unabridged Interview" (PDF).
  213. ↑ Kistler, John M. (2002). People Promoting and People Opposing Animal Rights: In Their Own Words. Greenwood Publishing Group. pp. 145 – 146. ISBN 9780313313226.
  214. ↑ Gary Francione (2009): „We all believe it's wrong to inflict unnecessary suffering and death on animals. ... So now the next question becomes 'what do we mean by necessity?' Well, whatever it means, whatever abstract meaning it has, if it has any meaning whatsoever, its minimal meaning has to be that it's wrong to inflict suffering and death on animals for reasons of pleasure, amusement or convenience ... Problem is 99.9999999 percent of our animal use can only be justified by reasons of pleasure, amusement or convenience.“
  215. ↑ Francione, Gary Lawrence; Garner, Robert (2010). „The Abolition of Animal Exploitation“. The Animal Rights Debate: Abolition Or Regulation? (Paperback). Critical Perspectives on Animals: Theory, Culture, Science, and Law. New York: Columbia University Press. ISBN 9780231149556.
  216. ↑ Tom Regan, The Case for Animal Rights, University of California Press, 1983, 243, 333 – 339.
  217. ↑ Peter Singer, Practical Ethics, Cambridge University Press, 1999.
  218. ↑ Peter Singer and Jim Mason, The Way We Eat, Rodale, 2006, 281 – 282.
  219. ↑ Bruce Friedrich, "Personal Purity vs. Effective Advocacy", PETA, 2006.
  220. ↑ Val Plumwood, „Gender, Eco-Feminism and the Environment“, in Robert White (ed.), Controversies in Environmental Sociology, Cambridge University Press, 2004, 52 – 53.
  221. ↑ Val Plumwood, The Eye of the Crocodile, edited by Lorraine Shannon, Canberra: Australian National University E Press, 2012, 87
  222. ↑ "Professor Ben Mepham – Founder Director of the Food Ethics Council". Food Ethics Council.
  223. ↑ Mepham, Ben (March 2011). "The Animal Rights Debate: Abolition or Regulation?". Animals (Book Review). 1 (4): 200 – 204. doi:10.3390/ani1010200. PMC 4552207
  224. ↑ Европейска гражданска инициатива „Козметика без жестокост“ // Архивиран от оригинала на 2022-04-17. Посетен на 2022-05-27.
  225. ↑ bTV
  226. ↑ БНТ
  227. ↑
  228. ↑ bTV
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Веганство&oldid=12307825“.