Направо към съдържанието

Емпедокъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емпедокъл
Ἐμπεδοκλῆς
древногръцки философ

Роден
около 494 г. пр.н.е.
Починал
около 434 г. пр.н.е. (60 г.)
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия
ИнтересиОнтология, космология
Идеичетирите стихии
ПовлиянПарменид, Питагорейство, Алкмеон Кротонски
ПовлиялГоргий, Сократ, Критий, Аристотел, Тит Лукреций Кар, Фридрих Ницше
Емпедокъл в Общомедия
Емпедокъл (рисунка на Д.Кунего по Рафаело, 1785)

Емпедокъл (на старогръцки: Ἐμπεδοκλῆς) е древногръцки философ и гражданин на Акрагант, (колония на гр. Джела в Сицилия). Смята се, че е живял приблизително между 483 и 423 година преди н.е. Сведения за неговите живот и творчество са запазени от Диоген Лаерций[1]. Според предаденото, Емпедокъл е автор на около 5000 стиха, от които днес са запазени около 530.[2]

Във философската си поема „За природата“ той обяснява, че в основата на света и нещата стоят четирите стихии – земя, въздух, вода и огън. Тези стихии се привличат или се отблъскват или, както казва авторът, – цари дружба или враждебност. За Емпедокъл това е и основа на естествения отбор при живите същества, при които се налагат съществата с най-добра комбинация между четирите стихии. Друга прочута негова философска поема, от която са запазени фрагменти, е „Пречиствания“, излагаща възгледите на Емпедокъл за душата и прераждането.

Според легендата, за да не бъде видян, че умира, и така поклонниците му да разберат, че не е бог, Емпедокъл се хвърлил в кратера на Етна.

Емпедокъл е един от последните философи, които излагат своите идеи в стихове. За това към него проявяват интерес и литератори. Фридрих Хьолдерлин е автор на пиесата „Смъртта на Емпедокъл“, а Матю Арнолд му е посветил поемата „Емпедокъл на Етна“. Ромен Ролан, скоро след получаване на Нобеловата награда за литература, му посвещава едно есе.[3]

  1. Диоген Лаерций, Животът на философите, кн. VIII (Питагорейци), гл. 2
  2. Дилс и Кранц са идентифицирали 476 стиха и нови 54 са открити и публикувани в 1999 г., вж. Alain Martin et Olivier Primavesi, L'Empédocle de Strasbourg (P. Strasb. Gr. Inv. 1665 – 1666): Introduction, Édition et Commentaire, Walter de Gruyter, 1999.
  3. Rolland R., Empédocle d’Agrigente et I’âge de la haine Paris: La Maison Francaise, 1918, (pdf) archive.org
  • Емпедокъл, Фрагменти, Антична философия (1988), съст. Ради Радев, София: Наука и изкуство