Направо към съдържанието

Критий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Критий
Κριτίας
древногръцки тиран и философ
Роден
460 г. пр.н.е.
Починал
403 г. пр.н.е. (57 г.)
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия
Школапредсократици, софисти

Критий (на старогръцки: Κριτίας, Kritías; * ок. 460 в Атина, † 403 г. пр. Хр. при Мунихия) е гръцки поет, атински политик, философ и един от Тридесетте тирани, по всяка вероятност най-жестокият от тях.

Роден е в Атина и е син на Калесхур и чичо на Платон. Учи при софистите, близък е и на учениците на Сократ.

Критий е мрачна фигура в атинската история. Повечето от затворниците по негово време са екзекутирани, а богатствата им – конфискувани в негова полза, с което си навлича неприязънта на атиняните. Убит е в битка (край Пирея, пристанището на Атина) между групата на демократически настроения атинянин Трасибул и неговите лични пазачи.

  • Платон: Хармид 155a, Тимей 20e, в Диалози, т.1 и т.4, София: НиИ
  • Alfred Breitenbach: Kritias und Herodes Attikos: Zwei Tyrannen in Philostrats Sophistenviten. Wiener Studien 116, 2003, S. 109 – 113.
  • J. K. Davies: Athenian propertied families, 600 – 300 BC. Clarendon Press, London 1971, pp.322–6.
  • György Németh: Kritias und die Utopie der Tyrannen. Acta Antiqua 40, 2001, S. 357 – 366, DOI:10.1556/AAnt.40.2000.1-4.31.
  • György Németh: Kritias und die Dreißig Tyrannen. Untersuchungen zur Politik und Prosographie der Führungselite in Athen 404/403 v. Chr. (= Heidelberger althistorische Beiträge und epigraphische Studien. Bd. 43). Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2006, ISBN 3-515-08866-0.
  • Thomas G. Rosenmeyer: The family of Critias. American Journal of Philology 70, 1949, S. 404 – 410.
  • Dorothy Stephans: Critias. Life and Literary Remains. Cincinnati 1939 (Dissertation)
  • Mario Untersteiner: The Sophists. Barnes & Noble, New York 1954.
  • S. Usher: Xenophon, Critias, and Theramenes. Journal of Hellenic Studies 88, 1968, S. 128 – 135.
  • H. T. Wade-Gery: Kritias and Herodes. In: H. T. Wade-Gery: Essays in Greek History. Blackwell, Oxford 1958, S. 271 – 292.