Портал:Шумен/История

Градът през 1853 г.

Смята се че градът е основан преди 3200 години. През вековете е люлка на богата духовна и материална култура – тракийска, римска, византийска, българска. В близост до града се намират първите две столици нa Българската държава – Плиска и Велики Преслав и култовия център Мадара. Особено активна културна и просветна дейност се развива през Златния век на България, когато градът е наричан Симеонис. Относно името на гр. Шумен има две хипотези. Първата е, че произхожда от името на Цар Симеон Велики: Симеонис – Шимеонис – Шумен. Втората е, че произхожда от шума – силно залесено място с много гори. От основаването си до 15 век градът е разположен в района на Шуменската крепост, която е представлявала сложен комплекс от укрепителни съоръжения, битови и култови сгради.

След кръстоносния поход на Владислав Варненчик през 1444 г. Шумен е разрушен от османските турци и преместен на днешното му местоположение, в подножието на местността „Илчов скат“. Шумен е един от най-активните центрове на българското възраждане. На 11 май 1813 г. в града се състояло първото по българските земи честване на Светите братя Кирил и Методий, както и първата театрална постановка. През 1828 г. е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 г. – първото Девическо класно училище и първото читалище. През 1846 г. са основани първите училищни самодейни колективи. В Шумен през 1850 г. е основан първият български симфоничен оркестър. Тук са творили бележитите шуменци – възрожденци: Добри Войников, Васил Друмев, Сава Доброплодни, Панайот Волов, Нанчо Попович, Илия Блъсков и др.

След Освобождението на България от османско робство градът е бил център на област или окръг през всички административни деления, с две кратки изключения – след 9 септември 1944 г. за 2 години и от 1987 г. с въвеждането на новите области.