Направо към съдържанието

Пирне

Пирне
България
42.6779° с. ш. 27.1966° и. д.
Пирне
Област Бургас
42.6779° с. ш. 27.1966° и. д.
Пирне
Общи данни
Население765 души[1] (15 март 2024 г.)
30,6 души/km²
Землище25,047 km²
Надм. височина110 m
Пощ. код8528
Тел. код05533
МПС кодА
ЕКАТТЕ56438
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Айтос
Васил Едрев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Пирне
Манчо Железов
(БСП)

Пѝрне е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.

Село Пирне се намира на около 5 km югозападно от общинския център град Айтос. Разположено е в Айтоската котловина. В източната му част се събират в общо русло трите малки местни притока, течащи през северната, централната и южната части на селото. На северния приток има микроязовир край селото („Таушан кайряк“) и втори по-малък на около 2,5 km северозападно.[2][3]

Климатът е преходноконтинентален с черноморско климатично влияние. В землището преобладават лесивирани[4] и наносни почви и смолници.[5]

Общински път от Пирне на север пресича минаващия през Айтос първокласен Подбалкански път и продължава към Поляново и Карагеоргиево, а на изток прави връзка с третокласния републикански път III-539, водещ на североизток до Айтос, а на югозапад – към село Караново. Надморската височина в центъра на селото при читалището е около 117 m, в северния край – до около 120 m, в източния – около 100 m, в южния – до около 130 m и в западния край – до около 140 m.

Основа на поминъка на населението са зърнопроизводство, тютюнопроизводство, отглеждане на технически култури, лозарство, овощарство, многоотраслово животновъдство.[5]

Плочка с тракийския конник, открита край Пирне. Експонат на Бургаския археологически музей

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор село Пирне остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България.[6]

От периода 1941 – 1994 г. в Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) с. Пирне, Бургаско.[7] В списъка на фондове от масив „C“ на архива са посочени – във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди, следните форми, през които стопанството преминава:

  • Кредитна кооперация „Сила“[8] – Трудово производителен земеделско стопански отдел – с. Пирне, Бургаско (1941 – 1948) – първи опит за колективна обработка на земята в Бургаския край;
  • Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Пирне, Бургаско (1948 – 1958);
  • Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Пирне“ – с. Пирне, Бургаско (1990 – 1992);
  • Земеделска производителна кооперация „Сила“ – с. Пирне, Бургаско (1992 – 1992) и последно
  • Ликвидационен съвет на земеделска производителна кооперация „Сила“ (ЛС на ЗПК) – с. Пирне, Бургаско (1992 – 1994).

От периода 1959 – 1990 г. в архива (масив „С“, фонд 835) се съхраняват документи на/за Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Васил Коларов“ – с. Пирне.

В района на Пирне има останки от тракийско селище и от могили (Камилска и Тастепенска[9]); открити са две мраморни плочи на Тракийския Херос. В местността Еленските гробища е намерено сребърно съкровище (360 монети) от 23 век. Сведения за селото има в османотурски регистър от 1548 г., в регистър за извънреден данък от 1676 г. – под името Бурна (Бурне), и в опис за събрания данък за овцете от 1731 г. Във вестник „Век"[10] от 1875 г. е споменато под името Пирне.[5]

Населението на село Пирне[11] наброява 761 души към 1934 г., в периода до 1992 г. (664 души) търпи поради миграция резки промени в числеността с максимум към 1965 г. – 1205 души, а към 2018 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 703 души.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]

Численост
Общо 622
Българи 480
Турци 13
Цигани 104
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 21

В село Пирне се изповядва православно християнство.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Пирне към 2020 г. е център на кметство Пирне.[13][14]

В селото към 2020 г. има:

Природни и културни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Пред читалището е изграден паметник (каменен блок) от зелен камък. В горния ляв ъгъл на паметника е монтиран каменен венец със стилизирана червена лента в основата. На върха на венеца е монтирана червена петолъчна звезда със сърп и чук в центъра. Вдясно от венеца е монтирана паметна плоча, посветена на загиналите във войните: Балканска война; Първа световна война; Отечествена война 1944 – 1945 г. На паметника има надпис „На загиналите в борбата против капитализма, фашизма и в Отечествената война от с. Пирне“; „Вечна Слава на Героите“. Има списък на загиналите.[20]

В Пирне са родени:

  • Професор Иван Маразов – един от водещите български културолози и траколози и министър на културата на Република България през 1996 – 1997 г.; роден е на 3 април 1942 г.; през 1967 г. завършва история и теория на изкуството в института „Репин“ в Ленинград; същата година е назначен на работа в Института по изкуствознание към БАН в София, където работи до 1999 г. (през 1988 – 1992 е директор на института); от 1969 до 1989 г. е заместник главен и главен редактор на списание „Изкуство“;
  • Генерал-майор Стоян Куцаров;
  • Дянко Пръвчев (1889 – 1944), кмет на Бургас;
  • инженер Иван Шивачев (1930 – 2015), един от създателите на Радиотелевизионен център Пловдив (РТВЦ – Пловдив).

През 1874 г. учител в Пирне е Сава Катрафилов.[5]

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. www.grao.bg
  2. Басейнова дирекция за Черноморски район; Регистри, Списъци: Списък на язовирите в Черноморския басейнов район (актуален към 24.01.2020 г.), XLS файл, Пирне
  3. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта (към март 2020 г.); Пирне: поземлен имот 56438.153.3, стар номер 000124 и поземлен имот 56438.48.37, стар номер 000295, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 27 март 2020 
  4. ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. География, Географски речник Л, Лесивирани почви
  5. а б в г Голяма енциклопедия „България“, том 9, стр. 3424, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  6. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 213.
  7. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 34, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) с. Пирне, Бургаско, Промени в наименованието на фондообразувателя // Архивиран от оригинала на 2020-02-24. Посетен на 2020-03-28.
  8. Фонд 32К – основана през 1923 г.
  9. Тас тепе се нарича до 1934 г. село Чукарка, отстоящо на около 7 km запад-югозападно от Пирне.
  10. Редактиран от Марко Балабанов.
  11. Справка за населението на с. Пирне, общ. Айтос, обл. Бургас
  12. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  13. Справка за събитията за кметство Пирне, общ. Айтос
  14. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Пирне
  15. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Основно училище „Христо Ботев“, село Пирне, община Айтос, област Бургас[неработеща препратка]
  16. Детайлна информация за читалище „Пробуда – 1925 г.“, село Пирне, община Айтос, област Бургас
  17. Информационна карта за 2016 г., читалище „Пробуда – 1925 г.“, село Пирне, община Айтос, област Бургас
  18. Национален регистър на храмовете в Република България, Пирне, област Бургас
  19. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8528 Пирне // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-03-28.
  20. Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; село Пирне (към 2020 г.)