Пирне
Пирне | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 765 души[1] (15 март 2024 г.) 30,6 души/km² |
Землище | 25,047 km² |
Надм. височина | 110 m |
Пощ. код | 8528 |
Тел. код | 05533 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 56438 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Айтос Васил Едрев (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Пирне Манчо Железов (БСП) |
Пѝрне е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Пирне се намира на около 5 km югозападно от общинския център град Айтос. Разположено е в Айтоската котловина. В източната му част се събират в общо русло трите малки местни притока, течащи през северната, централната и южната части на селото. На северния приток има микроязовир край селото („Таушан кайряк“) и втори по-малък на около 2,5 km северозападно.[2][3]
Климатът е преходноконтинентален с черноморско климатично влияние. В землището преобладават лесивирани[4] и наносни почви и смолници.[5]
Общински път от Пирне на север пресича минаващия през Айтос първокласен Подбалкански път и продължава към Поляново и Карагеоргиево, а на изток прави връзка с третокласния републикански път III-539, водещ на североизток до Айтос, а на югозапад – към село Караново. Надморската височина в центъра на селото при читалището е около 117 m, в северния край – до около 120 m, в източния – около 100 m, в южния – до около 130 m и в западния край – до около 140 m.
Основа на поминъка на населението са зърнопроизводство, тютюнопроизводство, отглеждане на технически култури, лозарство, овощарство, многоотраслово животновъдство.[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор село Пирне остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България.[6]
От периода 1941 – 1994 г. в Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) с. Пирне, Бургаско.[7] В списъка на фондове от масив „C“ на архива са посочени – във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди, следните форми, през които стопанството преминава:
- Кредитна кооперация „Сила“[8] – Трудово производителен земеделско стопански отдел – с. Пирне, Бургаско (1941 – 1948) – първи опит за колективна обработка на земята в Бургаския край;
- Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Пирне, Бургаско (1948 – 1958);
- Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Пирне“ – с. Пирне, Бургаско (1990 – 1992);
- Земеделска производителна кооперация „Сила“ – с. Пирне, Бургаско (1992 – 1992) и последно
- Ликвидационен съвет на земеделска производителна кооперация „Сила“ (ЛС на ЗПК) – с. Пирне, Бургаско (1992 – 1994).
От периода 1959 – 1990 г. в архива (масив „С“, фонд 835) се съхраняват документи на/за Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Васил Коларов“ – с. Пирне.
В района на Пирне има останки от тракийско селище и от могили (Камилска и Тастепенска[9]); открити са две мраморни плочи на Тракийския Херос. В местността Еленските гробища е намерено сребърно съкровище (360 монети) от 2–3 век. Сведения за селото има в османотурски регистър от 1548 г., в регистър за извънреден данък от 1676 г. – под името Бурна (Бурне), и в опис за събрания данък за овцете от 1731 г. Във вестник „Век"[10] от 1875 г. е споменато под името Пирне.[5]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на село Пирне[11] наброява 761 души към 1934 г., в периода до 1992 г. (664 души) търпи поради миграция резки промени в числеността с максимум към 1965 г. – 1205 души, а към 2018 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 703 души.
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
Численост | |
Общо | 622 |
Българи | 480 |
Турци | 13 |
Цигани | 104 |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | 21 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В село Пирне се изповядва православно християнство.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Пирне към 2020 г. е център на кметство Пирне.[13][14]
В селото към 2020 г. има:
- действащо общинско основно училище „Христо Ботев“;[15]
- действащо читалище „Пробуда – 1925 г.“;[16][17]
- действаща само на големи религиозни празници православна църква „Свети Атанасий“;[18]
- пощенска станция.[19]
Природни и културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Пред читалището е изграден паметник (каменен блок) от зелен камък. В горния ляв ъгъл на паметника е монтиран каменен венец със стилизирана червена лента в основата. На върха на венеца е монтирана червена петолъчна звезда със сърп и чук в центъра. Вдясно от венеца е монтирана паметна плоча, посветена на загиналите във войните: Балканска война; Първа световна война; Отечествена война 1944 – 1945 г. На паметника има надпис „На загиналите в борбата против капитализма, фашизма и в Отечествената война от с. Пирне“; „Вечна Слава на Героите“. Има списък на загиналите.[20]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]В Пирне са родени:
- Професор Иван Маразов – един от водещите български културолози и траколози и министър на културата на Република България през 1996 – 1997 г.; роден е на 3 април 1942 г.; през 1967 г. завършва история и теория на изкуството в института „Репин“ в Ленинград; същата година е назначен на работа в Института по изкуствознание към БАН в София, където работи до 1999 г. (през 1988 – 1992 е директор на института); от 1969 до 1989 г. е заместник главен и главен редактор на списание „Изкуство“;
- Генерал-майор Стоян Куцаров;
- Дянко Пръвчев (1889 – 1944), кмет на Бургас;
- инженер Иван Шивачев (1930 – 2015), един от създателите на Радиотелевизионен център Пловдив (РТВЦ – Пловдив).
През 1874 г. учител в Пирне е Сава Катрафилов.[5]
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Басейнова дирекция за Черноморски район; Регистри, Списъци: Списък на язовирите в Черноморския басейнов район (актуален към 24.01.2020 г.), XLS файл, Пирне
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта (към март 2020 г.); Пирне: поземлен имот 56438.153.3, стар номер 000124 и поземлен имот 56438.48.37, стар номер 000295, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 27 март 2020
- ↑ ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. География, Географски речник Л, Лесивирани почви
- ↑ а б в г Голяма енциклопедия „България“, том 9, стр. 3424, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 213.
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 34, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) с. Пирне, Бургаско, Промени в наименованието на фондообразувателя // Архивиран от оригинала на 2020-02-24. Посетен на 2020-03-28.
- ↑ Фонд 32К – основана през 1923 г.
- ↑ Тас тепе се нарича до 1934 г. село Чукарка, отстоящо на около 7 km запад-югозападно от Пирне.
- ↑ Редактиран от Марко Балабанов.
- ↑ Справка за населението на с. Пирне, общ. Айтос, обл. Бургас
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Справка за събитията за кметство Пирне, общ. Айтос
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Пирне
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Основно училище „Христо Ботев“, село Пирне, община Айтос, област Бургас[неработеща препратка]
- ↑ Детайлна информация за читалище „Пробуда – 1925 г.“, село Пирне, община Айтос, област Бургас
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Пробуда – 1925 г.“, село Пирне, община Айтос, област Бургас
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Пирне, област Бургас
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8528 Пирне // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-03-28.
- ↑ Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; село Пирне (към 2020 г.)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|